- Автор: Васил Георгиев
- 10 Sep 2020
- 11837
- 10
На пръв поглед не би трябвало – Милев е млад, амбициозен, няма „мрачни принадлежности“. През 2009 г., когато е бил 28-годишен магистрат, е написал в годишната си декларация, че е „много готин“, защото е нямало нищо смущаващо в биографията му. Тъкмо такива хора би следвало да бъдат ухажвани от политиците, защото те са разчупени, мислещи, реализирани.
Със Стефан Милев обаче стана точно обратното. Като най-големият му грях се сочи, че е бил 11 г. прокурор. Това е човекът, който е повдигнал десетки обвинения за финансови и данъчни престъпления, човекът, преподавал наравно с върховни съдии на млади юристи. Един от аргументите срещу Стефан Милев е, че никога не е бил съдия в Районен съд. Мигар Лозан Панов някога е бил съдия във Върховен съд, преди да го оглави?! Нарушавало се софийското самоуправление, реват противниците на Стефан Милев. Много моля! Съдиите избраха съдия Павлина Панова за свой председател.
Мнозинството обаче посочи Лозан Панов. Удобно ли е да се забравят тези факти? Или думите на Стефан Милев – „ще кажа кой ме предложи за Софийски районен съд, ако вие кажете вас кой ви предложи за членове на Висшия съдебен съвет“ – с които хвърли такъв камък в блатото, че удари Лозан Панов в сърцето (и не само Лозан Панов). Затова ли беше активирана партията на Христо Иванов – да намалява щетите от думите на Стефан Милев? Вечерта „Да, България“ излезе с позиция срещу младия съдия от монумента на морална чистоплътност.
Значи не е срамно в редиците на Христо Иванов да има човек като Емил Джасим, който твърди, че българите сме си живели чудесно по време на турското робство, не е срамно идеите му да се рекламират от Мануела Малеева, чиято майка заграби Борисовата градина, но е укоримо Стефан Милев да оглави ВРЕМЕННО Районния съд на София?!
Всъщност омразата към Стефан Милев идва от страх. Страх, че промяната на системата може и да дойде от Стефан Милев – човек, който не се страхува да има мнение и да го отстоява, човек, който се харесва от широки кръгове, а не от строго профилирани. Страх, че ще ревизира дейността на предишния председател Методи Лалов, известен със съмнителни обществени поръчки и нелепа емоционалност. Страх, че Милев щеше да гледа делото срещу скандалния военен министър Николай Ненчев и току-виж, можеше и да го осъди. Защото човекът, който предложи Милев да не гледа досегашните си дела – Калин Калпакчиев от ВСС – в качеството си на съдия, оправда всички подсъдими за САПАРД.
Вероятно воден от трайни алтруистични подбуди, той пресече в зародиш възможността за неконтролиран от него и вдъхновени негови диментори процес. Защото вероятността прокуратурата да излезе права, доказателствата й – солидни, а съдията – непредубеден, беше твърде висока.
Модерно е да се обсъжда корупцията, мафията, присъствието и влиянието им върху обществения живот. Ето една тема за размисъл: Христо Иванов създава партия „Да, България“ срещу главния прокурор. Партията се регистрира за 17 дни в Софийски градски съд при средни времеви граници за други партии 2 месеца. Софийски градски съд се оглавява от Калоян Топалов, известен със симпатиите си към малка секта сред магистратите – Съюз на съдиите.
Членове на Съюза на съдиите обядват с Христо Иванов. Основна опорна точка – детронирането и дискредитирането на Сотир Цацаров. На всеки обвинителен акт се отвръща с оправдателна присъда или с връщане на делото на прокуратурата. На журналистите се обяснява, че прокурорите са некадърни, защото начело е Сотир Цацаров.
Ако дори едно-едничко знаково дело „мине“, то опорната точка срещу главния прокурор ще спихне. Следователно няма да има нужда от партията на Христо Иванов, от Съюза на съдиите и от цялата омраза срещу прокуратурата. Е, как тогава да не бъде превантивно мразен Стефан Милев, след като не е овреме подходящо сугестиран?
Един позабравен факт – съдията от Софийски градски съд (оглавяван преди от очернената Владимира Янева, а понастоящем – от „белия“ Калоян Топалов“), осъдил вътрешния министър Цветан Цветанов, беше заточен от столицата. Повече никой не чу за него. Нито един журналист не попита какво се случва с този човек. Никой не споменава името на съдия Тони Гетов.
На втора инстанция Цветан Цветанов беше осъден отново. Един от съдиите, потвърдили присъдата, почина неочаквано. На трета инстанция (Върховен касационен съд, оглавяван от Лозан Панов) Цветан Цветанов беше оправдан. Единствено съдийката Жанина Начева подписа акта с особено мнение, убедена във вината на бившия вътрешен министър. Два месеца по-късно съпругът на Жанина Начева – Цветан Начев, почина неочаквано.
По време на целия процес срещу Цветан Цветанов главен прокурор беше Сотир Цацаров. Прокуратурата поддържаше обвинението докрай.
В този контекст съдбата на съдия Стефан Милев, в светлината на разпределените му дела, изглежда твърде любопитна. И омразна на привидно „бели“ кръгове. Към които спадат Христо Иванов, ръководствата на Софийски градски съд и на Върховен касационен съд и „малцинството“ във Висшия съдебен съвет.
