- Автор: Екип „Инфохолици“ – Емил Янев, Кин Стоянов
- 10 Sep 2020
- 335
- 2
Студия Трансмедия: Революция на актьорите, има ли такова нещо?
Г.П.: Не е само на актьорите. Не е стигнала добре информацията до обществеността. Това, което се случи на 25 март, е обединение на различни съсловия – освен сценичните изкуства и киното, и библиотечното дело, и паметниците на културата, и художници, и скулптури, и журналисти имаше, които подкрепят Пакта за култура, което ни обедини. Но преди това, трябва все пак да кажем, че процесът започна действително от актьорите и от сценичните изкуства, поради критичната ситуация и критичните послания от страна на Министерство на културата за едни недобри намерения в областта на сценичните изкуства, не само за театъра. Става въпрос и за опера, ансамбли, балет и прочие. Т.е. намеренията са, аз мисля, че вече са съвсем ясни.
С.Т.: Казвам революция, защото Марк Твен има една фраза: Когато диктатурата е факт, революцията е неизбежна. Има ли обаче елемент на диктатура в тази ситуация спрямо културата?
Г.П.: Разбира се. Може би това е най-добрата посока, в която можем да си говорим, защото всъщност процесите, които са в последните шест години от страна на Министерство на културата и съответно от министъра на културата – Вежди Рашидов, водят до пълна централизация на управление на културата. И докато те се опитват да пращат послания в обществеността, че театралната мрежа е наследена от социализма и тъй като тя е съществувала, за да обслужва политически и идеологически интереси, то сега тя не може да функционира. Само че е обратното. Това, което се случва в последните шест години, а в момента ескалира, заради конкретни намерения, е пълна централизация. В момента се подготвя изменение в Закона за закрила и развитие на културата, в който министърът еднолично ще взема решения…
С.Т.: Прочетен ли е от вас този текст за изменение?
Г.П.: Това е проектозакон.
С.Т.: Да, но все пак той вероятно фигурира в някакъв текст.
Г.П.: Не, напротив. Това е също много интересно, защото министерство на културата непрекъснато взима решения на тъмно, изпраща послания, в които никъде нищо не съществува черно на бяло, а са приказки по коридорите. Единственото, което съществува, слава Богу, черно на бяло е всъщност стенограма на сайта на Министерския съвет, когато е имало блиц коментари, предизвикани от депутати в парламентарната комисия за култура и медия.
С.Т.: Една прекрасна комисия, оглавявана от дама, бивша стюардеса.
Г.П.: Доколко тя е компетентна, доколко и другите са компетентни в тази комисия е ясно. В стенограмата те не реагират на нищо, защото всъщност нищо не им е ясно, какво се случва. Това е част също от тази централизация, от този процес.
С.Т.: А защо сте допуснали вие, из основи, нещата да се решават в отсъствие на ваши представители…
Г.П.: Кой?
С.Т.: Ами хората от културата изобщо, театралите, да речем. Защо нямате представители в тази комисия?
Г.П.: Напротив, има представители. По закон има представители. Има тристранки, има експертни съвети, които се назначават от министерството на културата.
С.Т.: Доколкото знам в тази комисия участва и бившият министър – Стефан Данаилов.
Г.П.: Не само Стефан Данаилов. В нея участват и няколко членове на Съюза на артистите, които са шефове на гилдии, обикновено актьори.
С.Т.: Да, но Стефан Данаилов в момента, както се говори, е същевременно на гребена на протеста. Или може би информацията ми не е вярна.
Г.П.: Не.
С.Т.: Видях някъде такава информация.
Г.П.: На мен като театрален критик ми е изключително интересно да наблюдавам втория план, който тече в медиите непрекъснато, за да бъдем компроментирани, защото ние трябва да бъдем компроментирани, защото по някакъв начин това е бунтът на мравките, това не е бунтът на директори на театри, нито на участници в комисии, нито на експертни съвети, на всички тези, които са приближени и зависими от властта.
С.Т.: Бунтът на депутатите или на министрите – би било вдъхновяващо.
Г.П.: Бунтът на депутатите няма да го видим.
С.Т.: Естествено, няма нито една причина.
Г.П.: Все пак трябва да се опитваме да бъдем не просто рационални, но и да се придържаме към обичайното, това, което действително може да се случи.
С.Т.: Къде е центърът на войната? Тук се работи с военна терминология, пакт е термин от военното изкуство, но най-напред, за да има пакт, трябва да има отделни страни, които да се съюзят в този пакт, вероятно другите съставки на културата.
Г.П.: Всъщност намерението на този пакт е да обедини различните съсловия, тъй като цялата инициатива започна от сценичните изкуства и може би тук е мястото да се каже, че ние излязохме с конкретни искания, които действително бяха пуснати по институциите, по пътя на чиновническата логика. Ние изпълнихме тази чиновническа логика. Съответно отговорите бяха, че те не са компетентни и прехвърлиха нашия протест към Министерство на културата - по начина, по който Министерството на културата контролира процесите. Те обясниха с писмо, че всъщност само Министерството на културата е компетентно да ни отговори.
С.Т.: Как точно Министерството на културата установява този диктат и контролира ситуацията, с какви средства? Вие сте свободни хора, по принцип артистите са свободни хора, не говоря само за актьорите, въобще за артистите. С какво и по какъв начин Вежди Рашидов контролира ситуацията?
Г.П.: Е как да не контролира?
С.Т.: С какви средства, с какви инструменти?
Г.П.: Трябва да се върнем съвсем в началото. Тук става въпрос за сценичните изкуства, които държавата финансира, които държавата субсидира. Това са хора, които работят в държавни театри. Тук не става въпрос за общински, това е също една много солидна тема – защо от новата методика на Министерството на културата отсъстват независимите субекти, които също осъществяват някаква културна дейност.
Вижте цялото интервю ТУК
