Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – гигантът Вилхелм Кемпф

Започвам видеопредставянето му с известната „Арабеска” от Шуман:

Още през 20-те години на ХХ век Вилхелм Кемпф се отдава на активна концертна дейност, която го отвежда къде ли не – Близкия изток, Куба, Мексико, Венецуела, САЩ, Канада и почти цяла Европа. През 1934 г. той посещава за пръв път Япония, в която се връща още 8 пъти през следващите години, като при едно тези турнета (през 1954 г.) той прави няколко записа на органна музика от Бах, които се продават в полза на жертвите в Хирошима и Нагасаки. Ето избрани по-късни аудиозаписи на Бах от 1975 г.:

През 1959 г. Кемпф за пръв посещава Канада, а през 1964 г. е първото му американско участие (и то не къде да е, а в Карнеги Хол). Последният му концерт е в Париж през 1981 г. След него съпругата му съобщава, че Кемпф повече няма да концертира, тъй като е болен. В последните десет години от живота си пианистът страда от болестта на Паркинсон. След Втората световна война той живее в Амерланд, близо до Мюнхен, но последните пет години от живота си прекарва в къщата си в италианското градче Позитано, близо до Неапол, където още от 1957 г. води майсторски класове по Бетовенова интерпретация и където го настига смъртта през 1991 г.

Безспорно животът на Вилхелм Кемпф е много интригуващ и в него има много забележителни моменти, като например приятелството му с Ленард Бърнстейн, който го определя като „една от най-интересните личности, които съм срещал в живота си”. Но преди всичко трябва да се отбележи дискографията му. Първия си запис прави през 1920 г., а последния след повече от половин век – през 1976 г. Едно от нещата, заради които Вилхелм Кемпф се критикува понякога, е извънредно тесният му репертоар. Той обхваща почти изключително немската класика и романтика, като по-значителни изключения от тези граници са Бах, Лист и Шопен. С Бах случаят е по-особен, тъй като много от записите на Кемпф са на негови собствени трaнскрипции на части от кантатно-ораториални Бахови творби. В някои от тях Вилхелм Кемпф постига с пианото почти органов звук – чуйте един много стар запис от 1931 г. на „Сицилиана” от Бах – Кемпф:

Най-значителните в дискографското наследство на Вилхелм Кемпф са интерпретациите на творби от Бетовен, Шуман, Брамс, Шуберт и Моцарт. Тук количеството записи е огромно както по отношение на брой творби, така и по отношение брой изпълнения на една и съща творба. Повечето му записи са студийни и сравнително малко са от концерти или радиопредавания. Мнозина възприемат Кемпф като най-великия Бетовенов интерпретатор и има защо – едва ли има друг пианист, който да е записвал повече Бетовен! Вилхелм Кемпф е записал по два интеграла с клавирните му сонати и концерти. На много от сонатите и концертите съществуват по още един-два записа, а Патетичната соната е записал цели девет пъти и това е най-записваната от него творба – обърнете внимание на бавното темпо в първата част, прелестната основна тема на втората част и контрастите в динамиката в третата част (запис от 1965 г.):

Към клавирния Бетовен трябва да се добавят и интегралите на сонатите за чело и пиано (с Пиер Фурние) и сонатите за цигулка и пиано (два записа – с Волфганг Шнайдерман и с Йехуди Менухин), както и многобройните вариации, ронда, багатели и др. Трябва задължително да чуете Appassionata, Waldstein или Четвъртия и Петия клавирни концерти:

В заключение бих искал да спомена и една интересна и може би не особено известна подробност около Вилхелм Кемпф. Той е бил доста продуктивен композитор – още на 6-годишна възраст композира първата си пиеса, която е запазена и до днес – а по-късно композира и безброй други творби: 4 симфонии, 4 опери, камерни творби за различни състави, клавирни пиеси, песни и др. Повечето от композициите му са базирани на немски народни мелодии. За съжаление тези негови композиции са твърде рядко изпълнявани през годините.

За запалените почитатели на този велик пианист бих препоръчал и неговата автобиография , за съжаление само на немски: Kempff, Wilhelm. Unter dem Zimbelstern: Jugenderinnerungen eines Pianisten ("Under the Cymbal Star: The Development of a Musician" (1951).Laaber Verlag.

(Специални благодарности на г-н Александър Арсов)