Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – феноменалната Марта Аргерич

Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – феноменалната Марта Аргерич
Тя има митични заложби. Записите й на Шуман, Лист или Шопен са исторически. Но ако Марта Аргерич е легенда, то е, защото, откакто се помни, развива освен феноменалната си пианистична дарба и етиката на пълната свобода. Подобно на диригента Карлос Клайбер, тя никога не подписва договор, постоянно отменя концерти и поставя „на тръни”и импресарии, и публика. Казват, че неин концерт се помни цял живот, подобно на великите пианисти титани. Пищните и зрели изпълнения на Аргерич на творби на Прокофиев, Равел, Рахманинов, Бетовен и Барток са запечатани в историята на втората половина на ХХ и началото на XXI век. Марта Аргерич страни от публичността, отказва солови изяви от 1984 г., а в един от редките си разговори с пресата казва: „Не обичам да получавам похвали или награди за пътя, който съм изминала, защото той е в миналото“.

Започвам с най-гледаното й видео в YouTube – Чайковски – клавирен концерт №1, с диригент бившия й съпруг Шарл Дютоа:

 

 

През 1957, на 16 години, Аргерич печели два престижни конкурса в интервал от две седмици: Конкурса за музикални изпълнители в Женева и Международния конкурс за пианисти „Бузони“ в Болцано. Именно на конкурса „Бузони“ тя среща великия Микеланджели, от когото ще поиска уроци четири години по-късно. През 1965 г. Марта Аргерич оставя следа в историята на музиката с участието си на Международния конкурс „Шопен“ във Варшава, на който печели три награди: Първа награда, Награда на публиката и Награда за най-добро изпълнение на мазурките на Шопен. Критика и зрители не пестят похвалите си. В броя си от март 1965, полският вестник Życie Warszawy пише: Изпълнението й бе очаквано с вълнение. Брилянтните етюди и мазурки, изпълнени с плам, потвърдиха впечатленията за изключителната й техника, а публиката посрещна изпълнението й със спонтанни овации. Чуйте „Героичния” полонез на Шопен с младата Аргерич:

 

 

Бунтовна по дух, тя яростно отстоява свободата си. Своенравието й понякога създава трудности на организаторите на концерти: понякога тя отказва участия в последния момент, променя на място програмата на концертите, а понякога отказва въобще да бъде продуцирана въпреки предварителните уговорки. Така през 1961 г. тя решава да се оттегли от сцената, когато ражда първото си дете, и се завръща през 1965 г. Отново се оттегля за периода 1973–1976. Аргерич никога не е съдена за неизпълнение на ангажимент, понеже, ревниво пазеща свободата си, тя никога не е подписвала договор. Характерът й се проявява и в дискографията й: тя не прави нито една серия от произведения само на един композитор. Изпълнява това, което обича, оставяйки на воля фантазията си. Един от любимите й композитори е Рахманинов. Вижте един ранен неин запис на Рахманинов – 3-ти концерт с прохождащия тогава Рикардо Шаий:

 

 

Марта Аргерич работи активно и за откриването на млади таланти. През 1987 младата виртуозка Елен Гримо пише за нея, в автобиографичното си есе Variations sauvages (2003): „Марта е самата суверенност на жизнения порив... това, което тя ми предаде, е жизнената сила на интуицията“. През 1999 г, Аргерич основава международния конкурс по пиано за млади таланти Фестивал Марта Аргерич в Буенос Айрес, а през юни 2002 – Martha Argerich Project в Лугано.

 

Участва в журитата на множество конкурси, като има репутацията на своенравен съдия. Оттегля се скандално от журито на конкурса „Шопен“ през 1980 г., след като хърватският пианист Иво Погорелич е елиминиран на втори тур, като впоследствие се оказва, че има право - Погорелич става звезда.

За много музиканти Аргерич е последната легенда на пианото, най-добрата от своето поколение, съчетаваща силно изразена чувствителност и виртуозна техника. Пианистичната й техника е смятана за една от най-впечатляващите от относително тесния кръг на великите съвременни пианисти. Някои без колебание я сравняват с Владимир Хоровиц или Маурицио Полини. За това сравнение помагат и записите й. Макар и някои да критикуват понякога завишеното темпо, свиренето й се характеризира с особена оригиналност и разпознаваемост. За финал чуйте прекрасния клавирен концерт от Шуман, отново в тандема Аргерич–Шаий – запис, разкриващ в пълнота един от най-великите творци на ХХ век:

 

 

 

 

 

Коментари

  • Букстехуде

    14 Окт 2014 1:21ч.

    Поздравления за г-н Вичев!Очаквам Глен Гулд.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Томи Вичев

    15 Окт 2014 18:14ч.

    Скоро, много скоро :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи