- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 235
- 1
Първият изключителен музикант, подарен на света от съвременна Гърция, често е наричан „диригент загадка”. Стилът му е бил страстен, вълнуващ и демонстративен; притежавал е феноменална памет и рядко е използвал палка. Критиците го описват като: „свръхчувствителен, свръхвисокомерен, свръхбрутален, свръхинтелигентен, самонадеян и абсолютно лишен от лекота или спокойствие. Способността му към възбуда и силни усещания граничи с хистерия, тъй че той понякога изопачава и извращава музиката със страстната си нервност...”.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48154_hhXauemboOIYW2vd0ZHBjvHKxb20Pl.jpeg" style="height:168px; width:300px" /></p>
<p> </p>
<p><span style="line-height:1.6em"> Е, дали присъдата на критиката е била вярна или честна, ще можете да прецените сами, слушайки записите му. Започвам с най-гледаното му видео в YouTube – репетиция на Лист, симфонията „Фауст” с Нюйоркската филхармония:</span></p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Kl-dSoNHx8Y?wmode=transparent&jqoemcache=WFHQG" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>След завършване на образованието си, от 1921 до 1925 г. Митропулос работи като помощник-диригент в Берлинската държавна опера. Междувременно през 1924 г. става ръководител на Атинския СО и бързо започва да печели известност. Гастролира във Франция, Англия, Германия, Италия, дори и в СССР, навсякъде получава ласкави отзиви. Един особено важен концерт с Берлинската филхармония от 1930 г. се отличава с факта, че Митропулос едновременно свири и дирижира Третия клавирен концерт на Прокофиев – той е първият съвременен музикант, позволил си подобна практика, и то не в бароков репертоар, а със съвременно произведение. Чуйте маестрото с този концерт, но от 1951 г. и с Нюйоркската филхармония:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/EIWIt2ZVu-I?wmode=transparent&jqoemcache=g8VIH" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Американският дебют на Митропулос е през 1936 с Бостънския СО. Поканата идва от Серж Кусевицки. Малко преди началото на Втората световна война Митропулос окончателно се премества да живее в САЩ и бързо се превръща в един от най-популярните диригенти на Новия свят. От 1937 до 1949 е главен диригент на СО на Минеаполис, известен днес като Оркестъра на Минесота. Малер е сред най-любимите автори на Димитри Митропулос, а през 1950 той е награден с американския Малеров медал за изключително интензивната си дейност по изпълняване и пропагандиране на музиката на Малер в Америка. Тук е моментът да ви предложа един от силните му Малерови записи, отново с Нюйоркската филхармония – Симфония №3:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/h6t1aF8BS_A?wmode=transparent&jqoemcache=71gid" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>През 1949 г. Митропулос започва легендарната си връзка с Нюйоркската филхармония – това, разбира се, е върхът на диригентската му кариера. Отначало работи паралелно с Леополд Стоковски, а от 1951 е самостоятелен Музикален директор на филхармонията. Прави много записи за Columbia Records, опитва се да привлича още зрители и слушатели чрез телевизията, дори дирижира серия концерти в прочутия Roxy Theatre – един от най-популярните киносалони в Ню Йорк. Митропулос разширява и разнообразява репертоара на Нюйоркската филхармония не само с любимия си Малер, а с още огромно количество съвременни творби, дори става инициатор за написването на нови произведения от млади автори. Митропулос е диригентът, представил за първи път на американската публика цяла серия шедьоври на европейски композитори, сред които Цигулковият концерт на Шостакович със солист Давид Ойстрах и Симфония-концертанте за виолончело на Прокофиев с Мстислав Ростропович. Вероятно в тази връзка Дмитрий Шостакович е изрекъл прочутата си противоречива фраза, в която е нарекъл Митропулос „най-великия диригент на света”. Чуйте Шостакович с тандема Ойстрах – Митропулос:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/kn-ysz1hNUE?wmode=transparent&jqoemcache=ehlJk" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p><br />
Кариерата му продължава да върви стремглаво – от 1954 до смъртта си през 1960 г. той е и главен диригент на Метрополитън Опера в Ню Йорк, въпреки че по онова време в МЕТ не е било прието официално да се назовава тази длъжност. Ярките и винаги много емоционални и драматични спектакли на Митропулос и до днес остават сред еталоните на оперното изкуство. Само един пример е „Тоска” с Мария Калас – спектакъл на МЕТ от 25 ноември 1956 – само месец след сензационния дебют на Калас в МЕТ на 29 октомври 1956 в „Норма”. Ето един рядък видеозапис с тандема Калас – Митропулос:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/VKF3njDhl-A?wmode=transparent&jqoemcache=CxbWI" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Митропулос е притежавал изумителна зрителна памет, позволяваща му да дирижира наизуст дори по време на репетиции. Бил е дълбоко религиозен и е живял почти отшелнически, въпреки че някои отдават затварянето му в себе си на факта, че е бил хомосексуалист, а злите езици свидетелстват за интимна връзка между него и Ленард Бърнстейн, който го наследява на поста главен диригент на Нюйоркската филхармония през 1957 г.</p>
<p>Димитри Митропулос умира в Милано през ноември 1960 г. на 64-годишна възраст. Получава инфаркт на диригентския пулт, докато репетира Третата симфония на любимия си Малер. Един от последните му записани спектакли е „Силата на съдбата” на Верди с участието на Джузепе ди Стефано, Антониета Стела и Еторе Бастианини от 23 септември 1960 във Виена, чуйте увертюрата:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/SnOgfghjTtQ?wmode=transparent&jqoemcache=3hgwD" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Съществува и безценен запис на Третата симфония на Малер със СО на Радио Кьолн, направен на 31 октомври 1960 година – точно два дни преди смъртта му; завършвам аудиопредставянето му с последната част: <span style="color:#000000">https://www.youtube.com/watch?v=EIWIt2ZVu-I</span> </p>
<p>Наричали са го „загадъчния диригент”, защото външно маниерът му на работа е бил доста своеобразен. Той почти винаги е дирижирал без палка, с крайно лаконични, почти незабележими движения на ръцете. Но това не му е пречело да достига огромна изразителност в изпълненията си. Американският музиковед и критик Дейвид Юън отбелязва, че Митропулос е бил „виртуозът сред диригентите”. Той е „свирел” на своя оркестър така, както Хоровиц е свирел на пиано – бравурно и стремително, а оркестърът е отговарял на „докосванията” му точно като послушен инструмент. Юън твърди, че Митропулос е притежавал „магията на Тосканини” буквално да наелектризира залата само с излизането си на подиума. Оркестърът и публиката веднага попадали под пълния му контрол, като омагьосани. Дори и по радиото се е предавало динамичното му присъствие. „Можете да не обичате Митропулос” – завършва Дейвид Юън. – Но не можете да останете равнодушни. Дори и тези, които не харесват неговите интерпретации, не могат да отрекат, че този човек увлича слушателите със силата, страстта и волята си. Това, че той е гений, е ясно на всеки, който го е чул поне веднъж.”</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
