- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 749
- 6
Тази рубрика е насочена към любители и няма претенцията на специализирана публицистика. Тя е за хора, които обичат да слушат класическа музика, и ще им помага да се ориентират по-добре в безкрайното море от автори, произведения и най-вече изпълнения. Чрез нея ще се опитваме да ви предлагаме най-доброто, както и да ви препоръчваме записи, които си струва да прибавите към колекцията си. Също така ще обръщаме внимание на значими годишнини, както и на малко познати, но любопитни факти от живота на композитори и изпълнители. Авторът Томислав Вичев вече има опит в тази сфера. Той е съавтор заедно с Николай Бахъров на кратък пътеводител за класическа музика на CD и DVD, издаден от собственика на дюкян “Меломан” Явор Ганчев. Томи Вичев е пианист на свободна практика. В последните 10 години свири в лоби баровете на петзвездни хотели в Южна Корея, Китай и Япония. Има изследователски интерес към история на интерпретацията, както и към биографията на великите диригенти.
<p>Когато се сетя за музиката от бароковата епоха, в главата ми винаги изникват трима гениални французи – основоположникът Жан Батист Люли, „великият” Франсоа Купрен и реформаторът Жан-Филип Рамо. Рамо е създател на нов стил в оперното изкуство. В своето музикално-сценично творчество той използва различни жанрове в операта: лирическа трагедия (продължавайки традицията на Люли), опера-балет, опера-буфа (комична опера). Подобно на своя по-млад съвременник Глук (за когото писах преди 2 седмици), Рамо се стреми към синтез на музиката и драмата; той развива различни типове речитативи, използва оперния оркестър за засилване на драматичното начало в операта (при изобразяване на природни явления, катастрофи, военни епизоди). Паралелно с композирането, Рамо работи и в областта на музикалната теория (особено за хармонията). Като теоретик, Рамо публикува „Трактат за хармонията”(1722), както и „Нова теоретична система на музиката” (1726). Той с право е смятан за един от основоположниците на класическото теоретично музикознание.</p>
<p>Пълните събрани съчинения на Рамо в 18 тома са издадени в Париж в периода 1895–1914 г. под редакцията на композитора Камий Сен-Санс. Прави впечатление, че Рамо е започнал да пише опери, когато е бил на 50 години, дотогава е писал инструментална музика, кантати и мотети. Но в историята на музиката, разбира се, остава със своите опери . За шедьоври се смятат лирическите му трагедии „Иполит и Ариция” (1733), „Кастор и Полукс” (1737) и „Бореади”. Други значими негови произведения са оперите „Дарданюс” (1739), „Платея” (1745), „Зороастър” (1749), „Наис” (1748), „Паладини” (1760). За връх в музикално-сценичното творчество на Рамо е призната 3-часовата опера-балет „Галантни Индии” (Les Indes Galantes) (1735), която и до днес се изпълнява с голям успех - чуйте я цялата под диригентството на Уилям Кристи:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/eTsBgsPrdLQ?wmode=transparent&jqoemcache=Uild9" width="425"></iframe></div>
<p>Препоръчвам да видите и „Иполит и Ариция”, под диригентството на Емануел Хаим:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/s_KDx_0oxo0?wmode=transparent&jqoemcache=6sFHr" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Французите, както и предполагах, ще отбележат годишнината му помпозно и величествено, само както те знаят – ще има много фестивали, симпозиуми и концерти из цяла Франция, а само в Париж ще има 43 концерта с негова музика. Има и специален френски сайт за Рамо 2014<a href="http://: http://www.cmbv.fr/Rameau-2014-C-est-parti">: </a><a href="http://: http://www.cmbv.fr/Rameau-2014-C-est-parti"><span style="color:rgb(4, 51, 255)">http://www.cmbv.fr/Rameau-2014-C-est-parti</span></a> </p>
<p>За завършек бих искал да видите може би най-гледания концерт по музика от Рамо в YouTube – Жорди Савал и „Оркестъра на Луи Петнадесети” изпълняват сюити из най-известните му опери. Няма такова удоволствие: </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/gsiwTAvdBpc?wmode=transparent&jqoemcache=XLyDV" width="425"></iframe></div>
<div class="embeddedContent"> </div>
<p> </p>
