100 години от рождението на диригента Карло Мария Джулини

<p>Джулини остави сравнително малко записи. Не бяха по вкуса му изявленията и преднамерената показност. Прочут бе с пословичната си прецизност. Наричаха Карло Мария Джулини скъперник на жестовете. Застанеше ли на пулта, успяваше да внуши идеите си с емоционална сдържаност, която удивяваше мнозина. <em>На младини се научих какво мога да дам и какво да взема от диригента. Не просто вземане-даване, а магическо преливащо движение. Неописуемо щастие бе да свиря под палката на Бруно Валтер, Виктор де Сабата, Ото Клемперер, Вилем Менгелберг... Дори с Рихард Щраус съм работил! Изминах пътя на оркестрант и разбрах, че оркестърът не е просто вид инструмент. Това е човешка сила, която трябва да се освободи по възможно най-добрия начин. На пулта изпитвам същите чувства, каквито навремето, когато свирих в квартет. Не се усещам диригент с главна буква, а музикант, който свири заедно с другите. Колкото до авторитета: или властваш със сила, или повеждаш другите по пътя на убеждението. Предпочитам да убеждавам!</em> твърди в интервю за в. &bdquo;Монд&rdquo; Крало Мария Джулини.</p> <p>Предлагам ви да видите една от най-запомнящите се интерпретации на Джулини: Росини &ndash; избрани увертюри, с лондонския оркестър &bdquo;Филхармония&rdquo; за EMI, събрани записи от 50-те и 60-те години:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/zSpD9k0Kgro?wmode=transparent&amp;jqoemcache=rwvb7" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><br /> Джулини изключително внимателно подбира авторите и творбите. Маестрото печели слава на един от най-респектиращите авторитети, що се отнася до италианския оперен репертоар. Предпочита музикалното наследство на XVIII и XIX век. Трудно навлиза в стилове и епохи, които са му чужди. <em>Като млад дирижирах Стравински, Хиндемит, Шьонберг, Веберн... Сега младите дирижират други композитори, а те са доста далеч от онова, което съм в състояние да разбера. Изпълнявам музиката на тези автори, в които откривам чувства, не само усещания. Това е водоразделът &ndash; не бих дирижирал произведения просто така за информация</em>, пояснява Джулини.&nbsp;</p> <p>Интересно е, че диригентът търпи доста критики за прекалено мудните темпа. Австрийският музикален критик Ернст Кобау отбелязва във &bdquo;Вийнер Цайтунг&rdquo;: <em>Една от причините за внушителния релеф, безукорно изпипаните детайли, пределно ясния замисъл откриваме в афинитета на италианския маестро към преднамерено сдържаното темпо. Никога обаче то не е в дисонанс с останалите елементи в дадена композиция. Изпълненията на Джулини се помнят, противно на далеч по-привлекателни и атрактивни наглед интерпретаторски идеи и почерци. </em>Чуйте Брамс, Четвърта симфония, с Щатскапеле Берлин в подкрепа на тези думи:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/wUe6r9UcIkw?wmode=transparent&amp;jqoemcache=nvFkK" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Корифеи като Тосканини и Де Сабата ентусиазирано подкрепят младия Джулини. През 1953-а Карло Мария става наследник на Виктор де Сабата на поста шеф-диригент в Ла Скала. През 1956 г. Джулини, М. Калас и Л. Висконти приемат френетичните овации на публиката в Миланската Скала за постановката на &bdquo;Травиата&rdquo; &ndash; култов спектакъл, съхранен за поколенията от звукозаписната компания EMI:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/uYUojyknSag?wmode=transparent&amp;jqoemcache=iGbTd" width="425"></iframe></div> <p>Кариерата на Джулини е шеметна: от средата на 60-те години италианският маестро работи интензивно с оркестър &bdquo;Филхармония&rdquo;, а сред записите с именития лондонски състав се откроява Реквиемът на Верди. През 1968-а Джулини става шеф-диригент на Чикагския симфоничен оркестър. В периода 1973&ndash;76 е начело на Виенските симфоници, а от 1979-а &ndash; на Филхармонията на Лос Анджелис. Гвоздей в програмата с тези състави са творби от Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Брукнер, Малер.&nbsp;</p> <p>Ето още от откровенията на маестрото: <em>Слушам мой запис и колкото и добър да е той (според критиците, дори според мен), винаги ми се ще да опитам пак! Имам записи, които дълго не се осмелявах да чуя. Концертът може да се повтори, но записът остава. Това е миг. Миг, който е пределът...</em> &ndash; твърди един от най-великите диригенти на ХХ век.</p> <p>За финал ви предлагам да видите Джулини с Бетовен &ndash; Девета симфония, с оркестъра на RAI, запис от 1994 г.:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/S2uwDfZ7a9I?wmode=transparent&amp;jqoemcache=FCHVH" width="425"></iframe></div> <div>&nbsp;</div>