- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 182
- 2
Роден в Москва през 1971 г, Евгений Кисин започва да свири по слух и да импровизира на пианото около тригодишен. На шест постъпва в специализираната школа за надарени деца към Московското музикално училище „Гнесини” в класа на Анна Павловна Кантор, която остава негов единствен преподавател до ден днешен. На десетгодишна възраст Кисин дебютира на концертния подиум с ре-минорния концерт на Моцарт. Година по-късно – през 1983 г., е първият му солов рецитал в Москва.
<p>Но големият интерес към Кисин идва след около 10 месеца – през 1984 г, когато 12-годишното дете чудо изпълнява двата клавирни концерта на Шопен една вечер в Голямата зала на Московската консерватория с Московската филхармония и Дмитрий Китаенко на пулта. Това събитие е записано от фирмата „Мелодия” и плочата е издадена след няколко месеца, вижте откъс от Първия концерт на Шопен:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/gilNaeUsPNQ?wmode=transparent&jqoemcache=1re0Z" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Две години след първия си официален рецитал от 1983 – през 1985 г., Кисин за първи път концертира в чужбина, а през 1987 дебютира на Берлинския фестивал. През 1988 той е солист на Новогодишния концерт на Берлинската филхармония с диригент Херберт фон Караян, свири Първия концерт на Чайковски – чуйте го:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/kzoPBj5NKRg?wmode=transparent&jqoemcache=ka0N7" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>През 1990 г. Кисин дебютира в САЩ, където изпълнява двата концерта на Шопен с Нюйоркската филхармония и Зубин Мета на пулта, а седмица по-късно изнася солов рецитал в Карнеги Хол. През 1992 г. е поканен да участва в церемонията по връчване на наградите „Грами” в Ню Йорк, която се излъчва по телевизията за около 500-милионна аудитория. През август 1997 г. Кисин изнася солов рецитал и на прочутия фестивал „Промс” в култовата лондонска зала Роял Албърт Хол – това е първият клавирен рецитал в повече от 100-годишната история на фестивала! Вижте как свири там Паганини-Лист „Кампанела”:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/M0U73NRSIkw?wmode=transparent&jqoemcache=BneoT" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Днес Кисин концертира по целия свят с винаги претъпкани от възторжени почитатели зали. Свирил е с най-добрите световни диригенти като Абадо, Ашкенази, Баренбойм, Гергиев, Джулини, Дейвис, Ливайн, Мазел, Мути, Озава, Ростропович, Светланов, Темирканов, Шолти, Янсонс. Сред партньорите му в камерната музика са Марта Аргерич, Юрий Башмет, Наталия Гутман, Томас Квастов, Гидон Кремер, Миша Майски, Исак Щерн... Любопитен факт е, че като пианист Евгений Кисин се изявява и като актьор в поетични вечери. От 1991 г. пианистът живееше в Ню Йорк и Лондон, сега негов постоянен адрес е Париж. Той никога не е участвал в никакви престижни клавирни конкурси, но е лауреат на множество награди, сред които награда „Грами” за „най-добро класическо солово инструментално изпълнение” за диска с творби на Скрябин, Метнер и Стравински от 2006; наградата „Бенедети Микеланджели” от 2007; и отново „Грами” за 2010 г. за Втория и Третия клавирни концерти на Прокофиев под диригентството на Ашкенази. Вижте представянето на този велик албум:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/NPtFxgFtdZo?wmode=transparent&jqoemcache=kfOcW" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Концертите на Кисин, за съжаление, стават все по-редки. В интервю за руската „Новая газета” той със съжаление признава, че поканите от целия свят към него са твърде много, а просто не може да свири често, защото във всеки концерт влага толкова сили и емоции, че след това е буквално изтощен до смърт.</p>
<p><br />
Концертът му от май 2009 г. в Голямата зала на Московската консерватория обаче е важен, защото е финал на фестивала в памет на Евгений Светланов. Със Светланов го свързват много неща. Този диригент винаги е бил сред най-любимите музиканти на Кисин – „чиста порода гений”. „Една от първите ни съвместни изяви – спомня си Евгений Кисин – бе през януари 1990 в Тулуза. Всички бяхме в чудесна форма и Евгений Фьодорович ми каза, че му напомням самия него като млад. А само два месеца преди да почине, той ми прати писмо, в което хвалеше последните ми записи и ме съветваше да свиря Метнер, когото смяташе за недооценен автор.” А когато го питат за Спиваков и „Московски виртуози”, Кисин казва: „Свързва ни богато минало. Като дете и юноша много свирех с „Виртуозите“. Спиваков два пъти ми помогна да изляза в чужбина (в Унгария и Япония), когато не искаха да ме пускат – и за това ще му бъда вечно благодарен. Той е много ярка личност: изключително остроумен, даже саркастичен човек. Но и много отзивчив – на много хора е помагал и продължава да помага”. </p>
<p>Завършвам представянето на 43-годишния в момента Кисин с откъс от документалния филм за него: The Gift of Music :<span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:trebuchet ms"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=eKDKvh5XTIY"> </a></span></p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/eKDKvh5XTIY?wmode=transparent&jqoemcache=69k0n" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
