Марина била дъщеря на езически жрец от Антиохия, живяла през ІІІ век. По това време римската власт жестоко преследвала християните. Някои от тях се криели по пустините и в планините, а мнозина от тях оставали в градовете, където проповядвали и разпространявали Божието слово.
От един такъв християнин 12-годишната Марина научила за Господа Иисуса Христа и сърцето ѝ се изпълнило с любов към Него. Марина не се бояла открито да изповядва името Господне, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.
Когато станала на 16 години, в околностите на града девойката срещнала Олимврий – управител на източните области на империята. Той пристигнал в техния град, за да предаде на съд християните. Марина така поразила управителя с необикновената си красота, че решил да я вземе за жена. Но като влязъл в разговор с нея девойката не скрила и това, че вярва в християнския Бог и е посветила живота си на Него.
Като чул това Олимврий заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, но да не ѝ направят нищо лошо. Така той се надявал лесно да я склони да се отрече от християнската вяра. На другия ден Марина била изправена пред съда. Олимврий ласкаво ѝ казал: "Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници".
"Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебна жертва, - отговорила девойката – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател". Управителят започнал да увещава девойката ту с примамливи обещания, ту със заплахи, но Марина била непреклонна.
Девойката била подложена на нечовешки мъчения, които тя понасяла достойно и търпеливо. През нощта докато била в тъмница тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак и чула думите: "Радвай се, Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен цар!" Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. Тя молела Бога да я удостои със Свето кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния чертог.
Тези молитвени думи навели управителя на мисълта да удави Светата мъченица и заповядал да му донесат огромна каца с вода. Марина извикала: "Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над Твоята рабиня, развържи моите вериги и нека тая вода ми бъде желаното от мен свето кръщение и възраждане на живот вечен!". Едва свършила молитвата си и веригите й се разкъсали, а самата тя била огряна от неизказана светлина. Тогава управителят я осъдил на смърт. Преди мъченическия си край Марина призовала хората да познаят истинския Бог. В този предсмъртен час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към вечен покой.