Първата световна война: Таненберг. Русия губи войната на изток

Планът на Притвиц е предвиждал да бъде омаломощен противникът с отбранителни боеве по поречието на р. Ангерап и едва след това да се премине в контранастъпление. Франсоа обаче си въобразява, че е в състояние да нанесе мощен флангови удар по руснаците и да спре настъплението им още на границата. Което, съчетано с липсата на данни за разположението на руските части, превръща операцията в почти пълна авантюра[i].

Вместо да „нацели” дясното крило, Първи германски корпус атакува ценъра на Първа руска армия. И въпреки че в тактически план спечелва безспорен успех, разгромявайки 27 руска пехотна дивизия, Франсоа е принуден да напусне бойното поле, когато вижда как цял руски корпус надвисва от север върху дивизиите му. Единственият позитив за германците е, че успяват по-точно да установят фронта на настъпление на Ренекампф, който се оказва пò на север от предварително очакваното.

Което принуждава командването на Осма армия да се откаже от първоначалния си план и да се реши на фронтална атака срещу Първа руска армия. Германската групировка (1 армейски, 17 армейски, 1 резервен корпус и 1 кавалерийска дивизия)[ii] се насочва покорпусно на изток и на 20 август по линията Гумбинен-Голдап те се срещат с руските части, които в същия ден са получили право на почивка. Най-деен е отново корпусът на Франсоа. Той помита позициите на 28 пехотна руска дивизия и получава шанс да реализира това, което е изпуснал преди само два дни – разгром на десния противников фланг.

И докато една огромна кавалерийска маса на руснаците практически бездейства далеч от разгорялата се битка, единствената немска кавалерийска дивизия извършва смел рейд по руския тил, като само по една случайност не се добира и до щаба на Ренекамф, който току-що е пристигнал в Щалупьонен. Но само в рамките на няколко часа устремът на Първи германски корпус започва да се изчерпва. Руската артилерия успява да заеме удобни позиции и да нанесе значителни загуби на атакуващата страна. Към края на деня руската 28 пехотна дивизия сама преминава в контраатака и практически възстановява статуквото от сутринта.

Руската артилерия изграе решаваща роля и при сблъсъка на 17-и корпус на Макензен с 3-ти руски корпус. На север и на юг от Варшлеген германското настъпление се превръща в истинска касапница, където гъсто построените редици на атакуващите се превръщат в лесна мишена за артилерийския картеч. Загубите са от такова естество, че в един момент паниката се разпрострира върху целия 17-и корпус и без да чакат заповед, войниците отстъпват на запад. Което в крайна сметка предопределя и изхода от цялата битка. Още повече че и западно от Голдап Първи резервен корпус на генерал Белов не успява да се справи с една-единствена руска дивизия – 30-а пехотна.

Ренекампф не си и помисля да преследва изтощения и деморализиран противник. Причината е, че не по-малко изтощени са и собствените му дивизии. Нещо повече, командващият Първа армия смята за нужно да отстъпи, защото още един ден подобни ожесточени сражения могат да се окажат фатални за поверените му съединения. И когато той започва да формулира заповедта си, му докладват, че пред фронта няма вече германски войски. Оказва се, че еднодневното сражение е направо парализирало волята за съпротива у Притвиц. След като разполагайки със 7 дивизии, той не е успял да нанесе поражение на 5 руски дивизии, цялото начинание за отбрана на Източна Прусия за него става безпредметно. Той не просто нарежда офанзивата да не бъде подновявана, но и смята да евакуира цялата си армия на западния бряг на Висла.

Генерал Максимилиан Притвиц

Освен като израз на шок и паника неговото решение се осланя до голяма степен и на предвоенните данни, които германското разузнаване е добило за руския военен план. А той е предвиждал Неманската групировка (Първа армия) да има състав от около 12–15 пехотни дивизии. Притвиц възприема току-що протеклата битка само като сблъсък с авангарда на руснаците и не желае да поеме риска да се изправи срещу цялата им маса. А всъщност никаква „маса” не съществува. В самия ход на войната Ставката е решила да отслаби силите си на север, защото смята, че завземането на Източна Прусия е практически лесно решима задача. За нея приоритета в този район се свежда само до осъществяването на блокадата на Кьонигсберг. Тя пренасочва вниманието си към Варшава, където стартира създаването на две нови армии (Девета и Десета), които трябва да нанесат удар към Силезия[iii]. Нереализирали основната си (предвоенна) цел, руснаците концентрират вниманието и силите си в ново направление. Което се оказва колосална стратегическа грешка.

На 20 август Втора руска армия навлиза от юг в Източна Прусия. Ударната ѝ групировка се състои от четири пехотни корпуса (Шести, Петнайсети, Тринайсети и Двадесет и трети), разположени в центъра на построението ѝ, левият фланг на армията е прикриван от Първи армейсни корпус, а десният - от Втори армейски корпус. Срещу тази мощ първоначално действа само Двадесети германски корпус в състав от три дивизии. Ставката и Жилински изискват от командващия армията генерал Самсонов да наложи ускорено темпо на придвижване, за да пререже пътищата за отстъпление на противника.

Руснаците силно са си повярвали, че след битката при Гумбинен и Голдап на Осма германска армия не ѝ остава нищо друго, освен да бяга на запад. Съждение, което не е подкрепено нито от някаква разузнавателна информация, нито на базата на спечелена категорична военна победа. Когато Самсонов се опитва да предложи един предпазлив подход за провеждането на операцията, Жилински буквално му се надсмива. Изпраща му лаконична телеграма, че му „забранява да се страхува”. Командващият армията възприема тази фраза в един абсолютен смисъл. В следващите няколко дни той тласка войските се упорито напред, без да се съобразява с претърпените загуби и надвисващите опасности.

Същевременно уплахата в щаба на Притвиц отминава. Германският генерал започва да планира съсредоточаването на Първи резервен корпус в Дойч-Ейлау за нанасяне на флангови удар по Втора руска армия. Но дори и моментната загуба на самообладание се оказва фатална за кариерата му. Следобед на 21 август той и неговият началник-щаб генерал Валдерзее са уволнени. На тяхното място са поставени генералът от пехотата Хинденбург, който от 3 години се намира в запас, и героят от превземането на Лиеж - генерал-майор Лудендорф. Молтке слуайно сформира тандем, който тепърва ще доказва своята изключителна ефективност на Източния фронт и ще положи невероятно усилие, за да извоюва победа и на Западния.

Но буквално в първите два дни на своето назначение те получават и намигване от страна на съдбата. Именно в най-критичния период за съдбата на Осма германска армия, 21–23 август, Хинденбург и Лудендорф пътуват към своето ново назначение и не са принудени да вземат тежки решения на място. Когато пристигат в щаба на армията, ситуацията се е променила към по-добро.

Генералът от кавалерията Александър Самсонов

Благодарение на инертността и дезинформираността на руското командване. Армията на Ренекампф, въпреки че формално може да се каже, е спечелила току-що едно сражение, цели два дни не помръдва от своето място. Което силно контрастира с бързината, с която „победената” страна запова да маневрира с цели корпуси. Втора руска армия поради самия терен, на който настъпва, и поради слабото си тилово обезпечение също напредва само с 20–30 км в дните 20–23 август.

Отделно, започнатото прехвърляне на Първи германски корпус е възприето от щаба на Северозападния фронт като признак на повсеместно германско отстъпление, което води до преформулиране на задачите на руските армии. Те вече не трябва да се стремят да разгромят врага, а само да прекъснат лините му за отстъпление. В този аспект за Първа армия става ключов проблемът с блокадата на Кьонигсберг, а за Втора - да достигне бреговете на р. Висла. Което от своя страна отдалечава двете армии чисто географски една от друга и прави възможността да си оказват директна подкрепа направо нулева. В допълнение щабът на Осма германска армия започва внимателно да следи за руския радиообмен, който се предава без шифр[iv] и който позволява детайлно да бъдат разкрити намеренията на Северозападния фронт.

И тъй като още Притвиц се е погрижил да бъде формирана групировка за удар по западния фланг на Втора руска армия, сега Хинденбург отправя към източния ѝ фланг своите 17-и армейски и 1-ви резервен корпус. Срещу армията на Ренекампф са оставени само една сборна дивизия, една пехотна бригада и една кавалерийска дивизия. Допълнително е подсилен и корпусът на Франсоа, като към Дойч-Ейлау са изпратени практически всички крепостни и резервни части, намиращи се в Източна Прусия. Само в рамките на 5 дни дивизиите, насочени срещу армията на Самсонов, нарастват от 3 на 12. В планираната операция определено витае духът на Шлифен, най-вече по отношение на бързото маневриране, което трябва дотолкова да изненада противника, че да предопредели неговото поражение.

Руснаците от своя страна не просто позволяват на Осма армия да пренасочи усилията си в южна посока, те дори не забелязват този факт. Самсонов ограничава своите цели само в преследването на 20 немски корпус, с което частите му се отклоняват все пò на северозапад. Към 25 август армията му практически се разпада на три отделни групи: 6-и корпус действа в района на Бишофсбург, 15-и и 13-и корпуси напредват към линията Аленщейн, Остероде, зад тях се „тътри” една дивизия на 23-ти корпус, а 1-ви корпус се е разположил в района на Уздау[v]. Дъгата, която описва тази дислокация, е повече от 100 км и слабото ѝ място са именно двата ѝ фланга.

Към които и насочва силите си Хинденбург. На Първи корпус и част от силите на Двадесети корпус (Източната група) е предписано да атакуват левия руски фланг в района на Уздау. Първи резервен и Седеманйсети корпус (Западната група) са насочени към Бишофсбург, където се намира деснофлаговият Шести корпус на руснаците. От двете групи се очаква да отрежат тиловите комуникации на противника, с което ще предопределят и обкръжението на изнесените дълбоко на северозапад централни корпуси на Самсонов. За начало на операцията е определена ранната утрин на 26 август.

Карта на Източнопруската операция

Благодарение на численото си превъзходстео и неочакваното си появяване, германският удар при Бишофсбург се оказва изключително успешен. Една от дивизиите на Шести руски корпус е практически разгромена, а целият корпус започва ускорено да отстъпва на югоизток. В допълнение, за това свое отстъпление корпусът не уведомява щаба на армията. Операциите на „Западната” група на Осма армия не са така успешни в тактически план.

Те се ограничават в посока на Втора руска дивизия, която е изтласкана от позициите си, но ударът по Първи руски корпус практически не е осъществен. „Виновник” е командващият Първи германски корпус генерал Франсоа, който дезавуира нарежданията на Хинденбург и предпочита да изчака войските му да завършат своята концентрация. Което пък се оказва печелившо от стратегическа гледна точка, тъй като руснаците продължават да „дълбаят” в северозападна посока.

На следващия ден Франсоа предприема така очакваната от щаба на Осма армия офанзива. Артилерията му помита противниковите укрепления и принуждава Първи руски корпус да отстъпи на юг към Золдау. За пореден път Самсонов не е уведомен за претърпяното поражение , този път на десния си фланг, а и прави впечатление, че когато руските части усяват да се изплъзнат от от досега с неприятеля, те смятат, че са си извоювали правото на отдих, вместо да се опитат да преминат отново към активни бойни действия.

Докато един от руските корпуси ближе раните си около Ортелсбург, а друг при Золдау, корпусът на Франсоа получава възможността да излезе практически необезпокояван в тила на Петнайсети и Тринайсети руски корпус. А споменатите руски съединения са дотолкова изтощени, че дори не успяват да следват по петите противостоящия им Двадесети корпус. Като че ли в щаба на руския Северозападен фронт имат по-ясна представа за изчерпания офанзивен потенциал на Втора армия, както и за очертаващата се опасност на нейните флангове, и нареждат на Ренекампф да изостави кьонигсбергската си цел и да насочи силите си за удар по Източната група на Хинденбург.

На 28 август рано сутринта Самсонов най-сетне разбира за сполетелите го неудачи. Но вместо да положи усилия за париране на настъплението на Първи германски корпус и за оттегляне на централните си корпуси, той решава да разреши назряващата криза с поредица от решения, които може би са изглеждали решителни в собствените му очи, а всъщност се оказват напълно авантюристични. Комнадващият напуска своя щаб и се отправя към щаба на Петнадесети корпус.

Идеята е да обедини действията на войските, които се бият по линията Аленщейн-Остероде, и да пренасочи атаката им в югозападна посока, към фланга на Западната група на германците. Малко след като командващият армията се отправя на север, пристига заповед от Жилински за цялостно отстъпление, но тя увисва във въздуха: няма кой да я получи, а още по-малко - да я препредаде до отделните части.

--------------

[i] Впрочем военната история има немалко примери, когато военното безрасъдство се е оказвало най-краткият път към воененния тримф.

[ii] Може би прекалената предпазливост на Притвиц е фатална за изхода на битката. Той е имал възможността да включи в операцията си и Двадесети корпус, вместо да го държи срещу Втора руска армия, която и без това е нямало как сам да спре.

[iii] Девета армия е планирано да се сформира от Гвардейския корпус и XVIII (взети от Шеста армия) и I корпус (взет от Втора армия). Към Варшава са насочени още XXII армейски корпус, I,II и III сибирски корпус, I туркестански и II кавказки корпус.

[iv] Често срещано явление в началото на войната и при другите участници. По време на битката при Марна французите, ползвайки антени на Айфеловата кула, също следят некодираните германски радиосъобщения.

[v] Втори корпус е преподчинен на Ренекампф.

Предишни публикации:

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-iztochniyat-front

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-nadprevarata-kym-moreto-epilogyt-na-koncepciyata-za-manevrena-vojna

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/nadprevarata-kym-moreto-2

http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/pyrvata-svetovna-vojna-nadprevarata-kym-moreto-3