Германското седмично списание цитира отчет от срещата с гриф „СЕКРЕТНО”, съхраняван в британските национални архиви. Документът бил декласифициран след изтичането на законовия 30-годишен срок. Той е написан от А. Дж. Коулс, секретар на Маргарет Тачър. Думите на Хелмут Кол са предадени така: Канцлерът каза, че през следващите четири години ще бъде необходимо да се намали броят на турците в Германия с 50 на сто – но не може да го каже публично.
„Няма проблем с португалците и италианците”
Тайният доклад не предава как Хелмут Кол, избран точно четири седмици по-рано, е смятал да процедира, за да „репатрира” хилядите турски имигранти към родната им страна. Но той изрично визирал това население, дошло от много различна култура, която не се интегрира добре. Според документа канцлерът уверил, че Германия няма проблем с португалците, италианците и дори с чужденците от Югоизточна Азия.
През 1982 г. около 1,5 млн. турски имигранти живеят и работят в Западна Германия. Те започват да прииждат през 1961 г., за да отговорят на недостига на работна ръка в страната.
На следващата година, 1983 г., правителството на Хелмут Кол предлага помощ за завръщането на няколко хиляди турски имигранти в родината им. Само 100 хил. турци се възползват обаче от нея, като междувременно други десетки хиляди идват в Германия. Днес турците, живеещи в страната, са три милиона.
Имигрантите „допринасят за благосъстоянието на германците”
С времето Хелмут Кол чувствително променя мнението си за имиграцията. През 1993 г. лидерът на Християндемократическия съюз (CDU, партията на днешния германски канцлер Ангела Меркел) защитава автоматичното приемане на германско гражданство за внуците на имигранти. Консерваторът дори уверява, че имиграцията допринася изключително много за благосъстоянието на германците.
През 2000 г. Хелмут Кол посети Истанбул заради сватбата на сина си, който се ожени за туркиня.