Гледах внимателно интервюто на Румен Радев по БТВ на 31 август, да разбера що за човек е. Имаше и включване на видеозапис на премиера, който трябваше да прослушам няколко пъти, за да си го разтълкувам поне донякъде. Тълкуването на изреченията му е адски мъчна, херменевтична задача! Искрено съчувствам на подчинените му в МС и ГЕРБ, задължени всекидневно да го тълкуват. Не искам да мисля какво пък е, като говори с чужденци, какви кански мъки изпитват преводачките му. И на какво унижение като нация ни подлага постоянно.
Трудно е да се каже кое преобладаваше в разстроената реч на Борисов за Радев – плиткоумието, компулсивното лъготене или паниката. У Борисов водеща е емоцията, думите непохватно плетат крака след нея, а емоциите му, като у чукчите преди революцията от вица, са две – благоговение пред собственото си величие и раздразнение/страх от тези, които му го накърняват. Той уличи Радев, че в 2014 г. бил „повече политическо лице, не военен“ – чиста глупост и каза, че щял „да оцени като значителна мъжка и достойна генералска позиция“ ако генералът бил си дал оставката още когато приватизирали ремонтния завод „Авионамс“ [в 2008 г., когато е нямал никакво служебно отношение към този завод], „а не сега, когато... тука са всичките кандидат президенти около мене са все летци (sic!)“... Но нали около Борисов, пък и въобще, oще няма друг кандидат президент, камо ли летец. За какво всъщност глаголи премиерът?
Една догадка – по-нататък в несвързаната си тирада той казва, че всички политици са „добри в професиите си“ – не по-малко от Радев в пилотажа. Явно виртуозният му пилотаж е уязвил Борисов до смърт. Следват клетви към БСП, че, макар да получавали огромни субсидии, не издигнали свой кандидат партиец, а се криели „зад пагона“. И това се говори от фалшив „генерал“, към когото подчинените му в ГЕРБ се обръщали с „генерале“. Хората, които харесват речите на Борисов и го смятат за „гениален комуникатор“, очевидно следят само емоцията, предадена синтонацията и мимиката му, но не и думите. Откровението „аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“ обяснява много.
Във втория си мандат ГЕРБ се установи като всенародна партия-държава – термин, използван на място и от Радев в интервюто – извикана на живот в епохата „когато се усвояваха еврофондовете.“ Борисов, макар първо замислен от зачинателите си като човек от народа – шаячен десен лидер от Рейгъно-Живков тип, несъмнено е бил кроен и за български Путин. Макар да са гласили машината ГЕРБ с оглед засмукване на еврофондове, отците основатели са имали пред очи и опита на наскоро създадената в Русия президентска партия на властта „Единая Россия“.
Тя започна като коалиция на различни течения от разпадналата се КПСС, начело с регионални или отраслови велможи – Лужков, Шойгу, Шаймиев. ГЕРБ тръгна като единна организация, която в процеса на установяване на хегемонията си над българския политически живот всмука останалите партии (без БСП) в нов ОФ – олигархичен фронт. Така с изключение на БСП останалите партии в НС са фракции по интереси на ГЕРБ, каквито в „Единая Россия“ са „дискусионните клубове“.
АБВ е лявата фракция на ГЕРБ и заедно с това и мек пружинен файтон за егото на Първанов и Калфин. Затова АБВ се отдръпна от кандидатурата на Радев – бяха притиснати от ГЕРБ, изиграха ролята на още един медие кьорфишек наред с историята с „любовницата“. В кадрите, показани в интервюто с Радев, Първанов изглеждаше гузен и жалък.
Приликите с Русия свършват дотук. При всички техни проблеми, при Путин имаме национален суверенитет („суверенна демокрация“), суверенна външна политика, военна мощ, икономическо и социално развитие – популярността му, разбира се, поне до началото на 2014 г., се дължи на доходи и икономически възможности на населението. Имаме активна държавна демографска и индустриална и социална политика, и грижа за публичното, проявяваща се в национална сплотеност и гордост. Разликата между Путин и Борисов, с една дума, е като разликата между Русия и България в „цивилизационно“ отношение, т.е. като равнище на цивилизованост. Селячето от Банки срещу гражданчето от Питер: селският тарикатлък – гьонсуратлък – тепегьозлък срещу градския характер – гордост – street smarts („смекалка“). Правешкото „снишаване“ – срещу великоруската дързост.
Правният факултет на ЛГУ срещу пожарния факултет в Симеоново. Стажът в КГБ в Дрезден срещу стажа във физкултурния салон на столичната пожарна и в СИК. Носенето на куфарчето на Собчак/Елцин – срещу паркирането на колите на Бай Миле/Маджо. „Конграчулейшънс, Борисов“ срещу речта на гладък немски пред европейския елит в Мюнхен, на приличен френски пред МОК в Гватемала. Напусто десните у нас гледат отвисоко на Русия. За нас, като за Армения или Казахстан, тя е преди всичко цивилизоващ фактор. Нашето значително по-неуспешно от руското развитие след 1989 г. не се дължи на липсата на въглеводороди, а на цивилизованост.
Доскоро Борисов беше в помислите си кандидат за президент на президентска република и си беше повярвал, че е българският Путин. Сега разбира, че не е и не може да бъде. Радев е българският Путин. И никой герберски политик не смее да застане срещу него! Това е и причината да не издигат кандидат. Те са в паника.
Преди три години още вярвах, че човекът, който ще ни избави от напастта Борисов, ще е анти-Борисов – европейски политик с професорски вид, т.е. като Станишев или дори Орешарски. Оказа се, че е невъзможно. В условията на външна несигурност и всенароден копнеж по здравата ръка анти-Борисов трябваше да дойде от силоваците – от военните като обществено най-приемливата силова структура, и да е един коригиран, автентичен, силен Борисов, който да направи стария Борисов слаб, неавтентичен, фейк.
Решението на БСП да издигне Радев, и то взето по демократичен начин и приведено в действие от непартиен инициативен комитет, бе изключително добро и навременно. То взе предвид и антипатията на българите към професионалните политици и партии, желанието им за ново и неопетнено лице. То постави в центъра отношенията ни с Русия, националния ни суверенитет и сигурността ни пред лицето на бежанската криза – най-острите политически проблеми днес. В БСП са преценили и личните качества на кандидата, които, доколкото мога да съдя по интервюто в БТВ, са много добри.
Радев наистина се нуждае от още малко медийно обиграване, за да изглежда перфектно на екрана под атаките на фрондиращи журналисти, но то ще дойде с времето. Той е със здрава психика, владее се, диалогичен е – обикновено отговаря на въпросите, а не ги измисля сам, и е търпелив до себеотрицание към журналистическата тенденциозност, с което накрая внушава уважение и у събеседника.
Радев е изграден професионалист, изкачил методиюно стъпало по стъпало, без да прескача, цялата кариерна стълбица, със съзнание за историческа приемственост в службата, с история на критично отношение към политическото си ръководство в защита на националния суверенитет и на справедливостта към колегите и подчинените си. Сякаш цяла професионална България въстава в негово лице срещу профанщината, парашутизма, националния нихилизъм и нелоялността на Борисов.
От интервюто се видя, че Радев е човек на честта, порядъчен, поемащ отговорност, лоялен, но и свободен от користни зависимости и раболепие. Направи ми удоволствие джентълменският начин, по който говори за жените си, как произнесе името на Десислава – решително, но и леко стеснително, сякаш млад жених го съобщава на баща си. Как развея с едно махване с ръка клюките на жълтата преса. Как говори за децата и родителите си, за колегите си от ВВС. Как дори изпитва неудобство за колегите си политици Борисов, Първанов и Татяна Дончева, не тръгва да ги „разкоства“ за клеветите/инсинуациите им, а ги подминава снизходително, с благородство. Човек от класа! Сблъсъкът на характери в президенстката кампания, за който говори генералът, явно няма да се състои по липса на такива насреща.
Радев е интелектуално „остър“, не си губи мисълта, владее материала добре, тезите му са правилни и популярни, умее да стига до тях. Над тях е работено грижливо, но той самият ги носи отдавна в себе си, искрен и убедителен е. Основен проблем за България е тоталната власт на партията-държава ГЕРБ при пълна липса на корективи и с почти тотален медиен комфорт. Новият президент трябва да бъде реален коректив на ГЕРБ, да осигури разделението на властите. Първанов искаше, но не можеше да бъде такъв. Имаше твърде много зависимости. Радев изглежда независим, и от БСП също, макар да се показва рицарски лоялен към тях.
Радев е изцяло „системен“ във външнополитическата си ориентация – с две военни специализации в САЩ, където летял на F-16 бил първенец на випуска от чужденците – и явно с добър английски, привързан към европейската идея, радетел за приятелски отношения с Русия, за активна и суверенна национална външна политика, за национално достойнство, категорично против срамния слугинаж на Борисов и Плевнелиев пред лунатичния Ердоган. Проблемите ни, каза той, по-често идат не от натиска на външни сили, а от нас самите, от нашия страх, некадърност и корупция.
В рамките на ЕС и НАТО имаме много пространство за маневриране в защита на интересите ни и сме длъжни да го правим, казва той, трябва да станем ментален член на ЕС, да влезем вътре в него, а не да го приемаме като нещо чуждо. Радев изглежда като човек, който може да формулира националния ни интерес в Брюксел и Вашингтон, а и в Москва, на разбираем за тях език, да го отстоява успешно, като буди уважение към себе си и страната си, и да постига успехи. И това е изцяло в съзвучие с настроенията на българите – три четвърти от тях са за приятелство в Русия и две трети одобряват ЕС. Тези две неща са в съгласие в душите им.
Въпросът на тв водещия за назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС не беше добре зададен. През юни 2013 г. Плевнелиев беше „опозиционен“ президент, получи нареждане от опозиционната ГЕРБ да даде сигнал за подготвения преврат срещу Орешарски, като свали доверието си от кабинета, но след като вече бе подписал без гък законовите промени за Пеевски. Ако въпросът на водещия е дали Радев като президент ще даде в някой момент сигнал за въстание срещу Борисов, отговорът е положителен, но това няма да стане по сценарий на БСП и при подготвена организация като в 2013 г.
Но със самото си присъствие във висшата власт Радев ще бъде постоянно висящо обвинение към Борисов и ГЕРБ – в подлост, нелоялност, безотговорност, некомпетентност, корумпираност, неадекватност. В края на интервюто си Радев даде дипломатична оценка на Борисов – „много е условно“ да се нарече „успешен премиер“ – защото като президент му предстои да работи с него, но за Плевнелиев откровена призна, че в много отношения бил неадекватен, че се загубил напоследък в сложните отношения с Брюксел, САЩ, Турция и Русия, и че чакал с облекчение да сдаде поста.
Наличието на президент като Радев може да преосмисли цялото българско политическо пространство, да катализира възникването на нова левоцентристка коалиция или партия, която би могла да наследи позициите на БСП в ПЕС. И да доведе до изборна победа на тази коалиция или партия след неизбежния колапс на ГЕРБ. Ветровете на промяната веят из цяла Европа – да вземем само силната съпротива от много места срещу ТТИП – и скоро ще има тектонични размествания, но важно е те да са в правилната посока, не към фашизация.
Промени зреят в Америка, дето бразилският журналист Пепе Ескобар прогнозира неизбежно затопляне с Русия след изборите – независимо от техния изход. Това инстинктивно чувства и Борисов, но е късно за него – сближаването ни с Русия ще стане само през трупа му. Едно президенство на Радев в комбинация с генерално секретарство на Бокова в ООН – а и с председателството на Станишев в ПЕС – ще е наистина епохална промяна за България.