- Автор: Гласове
- 07 Юни 2026
- 1145
- 0
Автор: Андрей Безруков, youtube.com
Войната вече не е за територии, а за изтощение, подриване, удари по инфраструктурата и парализиране на държавата отвътре. Западът ще избягва ядрен сблъсък с Русия, но ще „вари жабата на бавен огън“ - с постепенно вдигане на ескалацията, атаки по критични обекти, технологичен натиск, биологични заплахи и опити за неутрализиране на руския ядрен потенциал. Русия трябва да приеме, че влиза в дълъг период на война - може би за две десетилетия - и да преустрои икономиката, армията, инфраструктурата и системата си за управление така, че да оцелява и да побеждава в тази нова реалност.
Това заяви професорът от Московския държавен институт по международни отношения и бивш разузнавач Андрей Безруков на Петербургския международен икономически форум през 2026 г. Изказването му е в рамките на сесията „Основните заплахи за Русия през втората четвърт на XXI век“ и е публикувано в YouTube канала Diplomatrutube.
Безруков предупреди, че според него Русия вече се намира „на първия вал на световна война“, а следващото голямо стълкновение най-вероятно ще бъде в Азия, където е „най-тлъстото парче от световната икономика“. По думите му хегемонът вече не е хегемон, старите правила са разрушени, а новите ще бъдат подредени едва след следващия голям сблъсък.
Андрей Безруков е преподавател, дипломат и разузнавач от кариерата. В продължение на повече от 20 г. заедно с жена си е живял под чуждо име извън пределите на Русия и е извършвал нелегална разузнавателна дейност. В този период придобива бакалавърски и магистърски степени по международна икономика, бизнес, държавно и обществено управление от университети в Канада и Париж, както и от Харвардския университет. Дейността му в различни компании след това е свързана с разработването на правителствени и корпоративни системи за стратегическо прогнозиране и планиране и нови технологии. През 2010 г. е арестуван в САЩ, издаден заедно с мнозина други от бившия полковник от Службата за външно разузнаване Александър Потеев, а няколко седмици по-късно във Виена е разменен заедно с още 9 разузнавачи за четирима руски граждани. В момента е съветник на президента на „Роснефт“, професор в катедрата по приложен анализ на международните проблеми към МГИМО, водещ политолог, експерт от дискусионния клуб „Валдай“, член на Съвета по външна и отбранителна политика, член и председател на различни граждански съвети и обществени организации. Носител на орден „За заслуги пред Отечеството“ IV степен, както и на други ордени и медали.
Ние сме в нова война
Първо, нека от своята катедра да заявя: ние сме в нова война. Какво означава нова война? Тя произтича от тази технологична и социална база, която в момента се създава. Тази война - доколкото вече няма смисъл да се завземат територии, престанахме да треперим, няма кого да окупираме - е война на изтощение и на подриване. Ние вече виждаме какво се случва на нашите фронтове, какво се случва в Близкия изток - избиват се лидери от военната, гражданската сфера, учени, и се унищожава критична инфраструктура, от която живее страната. За тази война трябва да се готвим ние. Тя върви. И ще продължава да се води. Стратегията на Запада в тази война е много проста: да се избегне ядрен сблъсък с нас, защото от него те ще излязат губещи. Затова трябва жабата да се вари на бавен огън. Което те и правят, лекичко повишавайки градуса на ескалацията. Днес наблюдаваме това от сутринта. Те няма да се спрат, защото нямат накъде да отстъпват. Ние сме екзистенциална заплаха за тях. Работата е в това, че ние сега - малко ще се отклоня - сме на първия вал на световна война. Ще има два вала, каквито бяха Първата световна и Втората световна война. Първата световна разрушава системата - сега тази система вече е разрушена, това, което стана в Иран, доказва, че хегемонът вече не е хегемон, но правилата на играта се редят след следващото стълкновение, което най-вероятно ще бъде в Азия, защото това е най-тлъстото парче от световната икономика. Ще се случи след няколко години.
Сега към конкретиката. Как планират да подриват нас? Първата главна задача е, избягвайки ядрения праг, да направят така, че да неутрализират нашата ядрена сила.
Това може да се направи по два пътя. Или да се изгради система в космоса - което те започнаха да правят - така че нищо наше изобщо да не може да излети, или да направят това, което се случи при операция „Паяжина“ - да заложат тук чрез своята агентура и в определен момент да ударят по нашите ядрени сили. Може би няма да унищожат всичко, но няма да се разпростирам относно технологиите, които сега съществуват и ще продължават да се развиват - това е реална заплаха. Ние вече я видяхме. Те работят върху това. Това, което стана в Иран, с използването на афгански бежанци, може да се случи у нас, с използване на - знаете кого.
Втората заплаха: това е заплахата от дестабилизация на нашата държава.
Тук изкуственият интелект, „Палантир“, работи много добре. Каква е задачата? Ние имаме вертикална система на взимане на решенията. Виждаме ежедневно неефективността и неспособността на различни министерства и ведомства да разговарят помежду си, без да стигат до висше ниво, включително и на фронта. Залага се на това в определен момент те да претоварят нашата система на взимане на решения с комплексни атаки по всички направления - идеологически, физически, военни и т.н. - и системата просто няма да смогне да взима адекватни решения.
Следващата задача. Удар по критичната инфраструктура.
Какво означава това: още сега ние разбираме, че на практика във всеки регион на страната може да прелети дрон на „Старлинк“ и да попадне на точното място, на което трябва да попадне. Това е сериозен проблем за нас още днес. За съжаление не бяхме готови за него.
Освен всичко това има още и заплаха от биологична война.
Всички тези лаборатории, които съществуваха около нас, не просто са яли бюджет. Правили са оръжия на бъдещето. Тези лаборатории работят и сега и, без да споменаваме спонсориране от конкретно правителство, технологиите днес позволяват отделен човек, с отделно оборудване, да произведе такива неща, такива вируси, от които ние всички можем да измрем.
Сега. Въпросът е какво да правим?
Това не е излишен въпрос, но с това трябва да се заемем сега. Първо, ние трябва да признаем, че в следващите няколко години, може би две десетилетия, ще се намираме във война. Това може да бъде много гореща война, каквато имаме в момента; може да бъде пълзяща война и дори тя да отиде в други региони, ние ще имаме две поколения, които на практика могат да се считат за воюващи. Ние трябва да се научим да живеем с тази война. Това не означава всичко да приключи, да спрем да развиваме икономиката си, да отменим всичко. Обратното, ние трябва да изграждаме държавната си система, да градим икономиката си по такъв начин, че тя не просто да изпълнява задачата за развитие, но и задачата за отбрана. Как се прави това? Това са съпоставими неща. Във всеки случай трябва цялата инфраструктура да премине към нов технологичен цикъл. Бездруго ще ни се наложи да строим нова инфраструктура. Тук има няколко разбираеми неща, които просто ще изброя.
Ние трябва да направим така, че нашата нова критична инфраструктура да бъде защитена. Това значи, че нашите нефтохранилища, транспортни възли, дата центрове и т.н. трябва или да бъдат скрити под земята, или да бъдат прикрити така, както е прикрита ядрената ни станция. Имаме нужда от инфраструктура, която може да оцелее във войната, която ни налагат.
Нататък, ние трябва да преустроим системата си на управление. Нуждаем се от единен стратегически център за вземане на решения, защото само той може да осигури координация на най-високо ниво, като същевременно делегира широки правомощия надолу по веригата. Това е възможно само ако създадем нова култура на вземане на решения – култура на доверие, култура на служене и отговорност.
Следващ въпрос. Ние трябва да направим големи инвестиции за предотвратяване на биологичния тероризъм. В тази нова нормалност трябва да разберем, че така или иначе ще има военни или просто биологични заплахи, те ще продължават. И при това демографско ниво, което имаме, трябва да пазим всеки един живот в страната. Трябва ни система за мониторинг и прочее.
Нататък. Ние трябва да направим така, че армията и обществото да станат единни.
Тази разлика между системата на взимане на решенията, системата за закупуване, която съществува в армията, и системата, която съществува в нормалната, невоенна икономика, сега са в разрив, който работи срещу нас. Трябва да направим така, че армията да стане много по-гражданска, а обществото да стане малко по-военно. Тоест имаме огромно парче от икономиката, което може да работи и за обществото, и за армията. Това, което се прави за дроновете, това, което се прави в медицината и т.н. - няма да изброявам, но говоря за двойно предназначение на структурите. Едновременно военно и невоенно. Културата на армията и културата на обществото по един или друг начин трябва да се слеят. За разузнаване и контраразузнаване няма да говоря сега.
Ще завърша с това, че трябва да престанем да бъдем добри.
Ние сме много добри за нашите врагове. Ние сме бавни, позволяваме им страшно много, те не се страхуват от нас, защото страшно много червени линии, за които сме говорили, си останаха само на хартия. (Аплодисменти) И поради това, без дори да се стига до някаква ядрена война - да не дава Господ - ние имаме огромен спектър от възможности. Да вземем простия факт, че цяла Западна Европа сега зависи от вносен газ. Знаете ли какво означава взрив на газовоз? Взривът на газовоз е еквивалент - ако, разбира се, бъде взривен правилно - на неголям ядрен взрив. Те трябва да разберат това! И това значи, че някой трябва да им го каже, да го каже директно и открито. Те просто спряха да се страхуват.
Преди всичко на нас ни трябва образ на бъдещето на страната, образ на бъдещето на нашата инфраструктура и прочее, и прочее. Благодаря!
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
