Изпитвам лека тревога от бързото сбъдване на прогнозите си. Дворцовият преврат в ДПС по Коледа бе типична мини-„война за американското наследство“

 

 

 

 

В последните месеци изчетох доста страници, изгледах доста часове документални филми за историята на Русия след 1991 г. – за 90-те хаотични и нулевите преломни години. Препоръчвам особено филмите – интернетът е пълен с тях – на сините колеги. Питам се също – къде са българските им съответствия? Нашите документални филми за „Мултигруп“, за ВИС и СИК, за ТИМ, за РМД приватизацията и ликвидацията на АК „Балкан“, за сделката за „Мариците“ и за пируетите около „Белене“ и„Южен поток“...

 

Доскоро избягвах такива руски документални ленти като кремълска пропаганда, едва след операция „Крим“ почнах да им обръщам известно внимание. Документалистите в Русия решително са изпреварили авторите на fiction, които сами по себе си също са значителни. Много от романите – и авторите им – не насмогват обаче да следват хода на събитията. Последният роман на Пелевин е голямо разочарование. Сорокин се чете, но все по-трудно. Чхартишвили-Акунин наяве не може да разпознае истината, която мощно си пробива път в прозата му – „Аристономия“, „Фантастика“, че и някои от романите за Николас Фандорин. Питам се също кога ще четем български роман като „Аристономия“, написан от седесар? 

 

Ставащото в Русия през последното десетилетие и половина е изключително важно за нас – също както в младостта ни бе важно ставащото там след 1986 г. За разлика от тогава, когато новото руско влияние се всмукваше от прогресивната ни интелигенция с възторг, граничещ с наркотично опиянение, сега то получава напълно изкривено негативно отражение в сините медии, а нали там са горе-долу същите хора, които така се радваха с нас навремето. Ставащото в Русия след 2000 г. трябва да бъде внимателно изучавано и в България, а и в Брюксел, и защо не в Америка. 

 

Специално България обаче през последните повече от два века си е поначало безспорно в руската „сфера на влияние“. България дължи съществуването си като съвременна европейска държава изключително на Русия. Трите най-определящи събития в най-новата й история – Освобождението и създаването на новобългарската държавност, социалистическите преобразувания след 1944 г., демократичните промени след 1989 г. – се дължат не просто на руското влияние, но на преки намеси на Русия – на победите й в две горещи войни и едно доброволно прекратяване на Студена война, или доброволна капитулация, на когото повече му харесва този термин. 

 

Видяхме, че най-големите успехи в историята на България след 1878 г., измерени със съотношението на средния й БВП на глава спрямо средния световен и средния западноевропейски – по данни на Ангъс Медисън – се падат по времето на руската хегемония в средата на 70-те години на ХХ век. Тези постижения сега са недостижими за нас в обозримото бъдеще. По-голямата близост на България с Русия преопредели и нейния сравнително мирен посткомунистически път на сближаване със САЩ и ЕС – за разлика от по-независимата дотогава Сърбия. 

 

А отдалечаването на България от Русия от началото на новото хилядолетие пък обуслови провалите й от тогава до сега. Руските патриотични елити, издигнали тогава Путин, успяха, както казват американците, to turn on a dime, да обърнат нещата в последния момент – да спасят страната си от пропадане в бездната на Третия свят с колапс на държавността, феодален разпад на територията, разграбване на природните й богатства от глобалните корпорации, деиндустриализация и обезлюдяване на регионите, отчаяна мизерия и мор за мнозинството плюс на върха шепа супербогати олигарси, трупащи и харчещи милиарди на Запад. Путин при това, много е важно сините колеги да го разберат, е по произход типичен руски либерал, „опомнил се седесар“, а съвсем не невнедрил се в синята власт криптокомунист и ченге. 

 

Нещата, за които и аз навремето критикувах Путин – обсесията му от „вертикала на властта“, централното му назначаване на губернаторите – сега вече и премахване титлата „президент“ на регионалните републикански лидери, преследването на „дисидентстващите“ олигарси като Ходорковски и одържавяването на фирмите им – се оказаха решаващи в борбата за спирането на разпада, за спирането на ограбването, за напълването на бюджета, повишаване на жизненото равнище и създаването на нова средна класа. За реиндустриализацията – засега видима главно във ВПК, но напираща вече и извън него, за преобразяването на въоръжените сили и внезапното връщане на Русия като суверенна световна велика сила. Сегашните трудности се приемат от огромното мнозинство руски граждани само като необходим етап в борбата за спасението на отечеството. И тази борба все повече се приема по света като съзвучна с интересите на мнозинството страни и на мнозинствата в самите развити западни страни. 

 

До лятото на 2009 г. евроеуфорията в България, споделяна и от мене, не ни позволяваше да прозрем тази несложна истина, но с пристигането на световната криза и у нас плюс установяването на режима на ГЕРБ тя бързо стана очевидна. В последните месеци изпитвам дори известно неудобство от бързото сбъдване на прогнозите ми – от „новата държава Новорусия“ и „нашествието на сарацините“ до „войните за американското наследство“. 

 

Дворцовият преврат в ДПС по Коледа например бе типична минивойна за американското наследство, за препозициониране в постамериканския свят – от партия – пета колона на Ердоган, предполагаемото американско протеже, в „националноотговорна българска партия“, предполагаемо под руско влияние. Много хора смятат Доган за изключителен политик – какъвто той, разбира се, не е, както не е и що-годе интересен философ (чел съм едно време негови опуси по метафизика), макар още да пуска в речта си разни – старомодни съветски – наукообразни изрази. Но Доган, за разлика от останалите марионетки, проявява автономен здрав разум и разбира донякъде правилно „съдържанието на съвременната епоха“. А самият живот на Доган дава чудесен материал за тв сериал, нови „Записки“. 

 

В коментара ми отпреди месец и нещо се прогнозираше и колапсът на ГЕРБ като пета колона на Ердоган, и ето, Борисов с поредното новогодишно салтомортале вече претендира за значката на „човек на Москва“ в София – ако не били го свалили с „пуч“, щял бил досега да построи „Южен поток“. (Казват, май там Кери и Лавров се били договорили вече за „новата Ялта“.) Общонародната партия-държава ГЕРБ с олелия и скърцане развърта щурвала за падане по вятъра. Но както констатирах по-миналия декември, нормализацията с Русия минава само през трупа на Борисов и ГЕРБ. 

 

Пребиваването на България в руската сфера на влияние не е нещо добро или лошо, а обективен географски и исторически факт. Между двете страни има и много по-стара специална връзка, датираща от самото им възникване в Ранното средновековие, в която първоначално водеща в културно отношение е България. Тази връзка е извънредно подобна на специалното отношение между Англия и Америка и не е точно отношение на „вечна дружба“ или на имперско господство. 

 

Между Англия и Америка са водени и войни, в Ню Йорк още ходим сред паметниците от тях, осеяли всички райони на града. Америка на Ф. Д. Рузвелт даде важен импулс за разпадането на английската колониална империя. Но след края на войните им специалното отношение винаги надделявало, САЩ проумявали, че въпреки всичко нямат по-близък съюзник от бившата си метрополия – така е и в нашия случай с Русия. 

 

В наше време Англия е в американската сфера на влияние, което не значи, че Лондон е напълно лишен от суверенитет, нито му попречи досега да участва в европейската интеграция. По същия начин съвременна България е в руската сфера на влияние и това не й пречи да членува в ЕС, който сега е в дълбока криза, но подлежи на ремонт и има бъдеще. Нито й пречи, при наличие на компетентно национално правителство в бъдеще, да води относително суверенна външна политика. 

 

Това, което й е обективно невъзможно да прави безнаказано, е да участва в открито антируски съюзи и кампании. Т.е. може да участва, но бива наказана, както виждаме и в момента от анихилирането на Украйна. Това наказание не е непременно кремълска завера, а настъпва от обективното действие на факторите, определящи принадлежността на страната към дадената сфера на влияние. Същото е с Англия – и тя обективно не може да участва в открито антиамерикански съюзи и кампании. Англия и България са двата полюса на Европа, и двата посвоему и недоевропейски, отдето хората „отиват в Европа“, когато пътуват до Париж или Виена, и двете в специално отношение със съседна квазиевропейска велика сила, порождение на Европа и на самите тях двете, но далече надрасли мащаба на европейството. 

 

Има ли в България патриотични елити, които да оглавят „путинизацията“ на страната? Задачите са сравнително ясни – прекратяване васалитета на САЩ, установяване взаимоизгодни равноправни отношения с Вашингтон, както и с Москва, прекратяване участието на страната във всички незаконни и контрапродуктивни форми на политически и икономически натиск на Запада спрямо Русия, напускане на НАТО, активна и прагматична национална индустриална и социална политика. 

 

Последната обаче ще е невъзможна без дълбока реформа на ЕС – а в зависимост от преобладаващия в близко бъдеще политически климат на Стария континент тя ще бъде или напред към политически и фискален съюз в добавка към монетарния, но с икономическа политика за растеж и пълна заетост плюс външна политика на равнопоставеност на САЩ и Русия в отношенията им с Брюксел. Или пък назад с ликвидация на паричния съюз и брюкселската бюрокрация – връщане към началата на ЕИО от 80-те години. Засега няма определена тенденция за развитието на политическия климат – в едни страни от ЕС сега побеждава десницата, в други – левицата, на много места се засилват партиите на протеста. Но общата историческа логика ще е движението вляво. 

 

Но кой ще оглави „путинизацията“? Сред подписалите интересната Харта за свободна, справедлива и солидарна България, под която с няколко малки поправки се подписвам, има само интелектуалци. Няма политици, капитани на индустрията, банкери, генерали, дипломати, чиновници, дори и известни talking heads – тв водещи и други журналисти и медийни звезди. Ще е твърде странно импулсът да дойде от Брюксел или Вашингтон, нали? 

 

Явно вече е в ход и закриването на неоосманисткия проект. Той е геополитически несъвместим със завръщането на Русия като глобална суверенна велика сила. Знаем също, че за експертите ориенталисти неоосманизмът, както и пантюркизмът са само временни светски съюзници на ислямисткия проект и като такива също са обречени да паднат в борбата с него, която явно се активизира и от американска страна. За България деосманизацията в най-широк план си остава стратегически, но незавършен проект на Възраждането ни и цялата ни следосвобожденска история. Няма да има по-благоприятен исторически момент за форсиране на деосманизацията от сегашния – на колапс на неоосманския политически проект на управляващата Турция АКП. 

 

Преди дни социалните мрежи разпространиха „новина“ за тайно споразумение между Давутоглу и Борисов за предаването на Турция на три български гранични области срещу турски гаранции за българската сигурност за 60 години. Дори, както мисля, в това да няма нищо вярно, България е много важна за неоосманския проект. Освен че е единственият добър съсед на Турция и неин мост към Европа, неоосманлиите помнят, че преди 1878 г. българските земи, обхващащи едва 8,5% от територията на империята, осигурявали 25% от данъчните й постъпления и 40% от плащанията по заемите на Портата към европейските банки. Българските земи, най-близки до „Европа“, т.е. Дунавският вилает, били османските Бохемия и Моравия. 

 

И позорният факт, че България при ГЕРБ се оказа по-бедна от съседна Турция на Ердоган, според неоосманлиите доказва несъстоятелността на новобългарската държава. Вече по-сериозни медии съобщиха, че при посещението на Давутоглу било договорено отварянето в София на офис на турската агенция за сътрудничество и развитие ТИКА, която се смята за прикритие на разузнаването (МИТ). 

 

Ако политическият ислямизъм се дължи на много по-дълбоки и обективни, дългосрочни политически и икономически причини, засягащи големия Близък изток, неоосманизмът е много по-плитко, опортюнистическо и волунтаристично политическо течение на анадолските бизнес и политически среди. То изразяваше и фрустрацията им от недостъпността на ЕС и от изолацията на Турция от арабския свят, но бе галванизирано от разпадането на СССР и нестабилния преход на Балканите, а после и от Арабската пролет и особено от предизвикания от Запада хаос в Ирак и Сирия. 

 

Ако за пълното неутрализиране на ислямизма са нужни координираните усилия на световните сили и значително прекрояване на днешния Близък изток, включително и реабилитация на арабския социализъм, за ликвидирането на неоосманизма е достатъчна Русия с новата си коалиция в Сирия и с мълчаливото съгласие на САЩ, с проекта за евразийска интеграция, и разбира се, с една нова българска външна политика. Изявленията на местните пети колони на Ердоган в Русия (особено в големия руски град Казан) и България (Местан) след свалянето на руския бомбардировач през ноември начертаха подробна пътна карта за деосманизацията в тези страни. Тя няма нищо общо с уважението към турците и мюсюлманите, а само с неутрализацията на мрежите на Ердогановите служби. 

 

Решаващо значение ще има урегулирането на Сирия и развитието на кюрдската автономия на турска територия. Важно ще е самото отстраняване на Ердоган от власт, което в зависимост от начина си дори може и да демонстрира, че Турция също е попаднала в руската сфера на влияние. Впрочем републиканска Турция в голяма степен оцеля благодарение помощта на СССР, който виждаше в нея съюзник против Антантата и важен елемент от световната антиколониална революция. Но след Втората световна война обаче Турция отново бе превърната от САЩ в клиент и бастион срещу СССР, а след първата трета на XIX в. Турция е клиент на Запада, поддържан единствено за възпиране на Русия към Средиземноморието. Промяната на този международен контекст може лесно да доведе и до разпадане на Турция, както стана и с Югославия в 1991 г. 

 

Пантюркизмът е турска реплика на руския панславизъм от XIX в. и още по-несъстоятелен политически от него. Преди всичко тюркизмът е неоснователен и в самата Турция, дето над половината от населението не е от тюркски произход, т.е. предците им не са говорели тюркски език. Самият Ердоган е по произход грузинец мюсюлманин от Батум, Давутоглу – по произход кримски евреин. Ерата на културното влияние на Анкара в бивша съветска Средна Азия, Кавказ и Поволжието вече залязва. В 1991 г. СССР се разпадна, а Турция беше привлекателна – западна, „демократична“, пазарна, съюзник на САЩ. Но сега Русия отново е глобална велика сила, която открито унижава Ердоган и изглежда ще го свали от власт.  

 

България и тук може да бъде полезен съюзник на Русия и със своята история на дълъг и цивилизован съвместен живот на българи, български турци и други мюсюлмани, а и с широкия интерес на много български и руски граждани към общите корени на прабългарите и ред днешни народи на РФ в Поволжието, Урал, Сибир и Кавказ, както и в Казахстан и другаде в Средна Азия. Прабългарите били – поне що се отнася до военноплеменния им елит – тюркоезични, и те са пример за тюркоезичен народ, изградил хармонична етническа общност съвместно със славянски и други народи на днешната ни територия. 

 

Българските турци са и най-многочислената в света група етнически турци – граждани на ЕС, патриоти на родината си – страна от ЕС, със светско и често социалистическо възпитание и с богат опит от съвместен живот със славяноезични съотечественици и с много смесени бракове. Българските турци могат, значи, да бъдат важен кадрови резерв за бъдещата деердоганизация на Турция. Но все пак цялостното решение на въпроса за политическия ислямизъм ще зависи от по-широки реформи в големия Близък изток. 

 

Предишни коментари по темата:

 

http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/vojnite-za-amerikanskoto-nasledstvo 

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/za-iujen-potok-i-razcentrovaniq-ni-geostrategicheski-kompas--- 

 

Още от категорията

29 коментар/a

Иво Беров на 08.01.2016 в 09:21
Трепти в морфичен резонанс колективното тяло на многополюсния тъпутинизъм Малцина биха се досетили кое е най-тъжното, най-печалното, най жалкото и в същото време най-смешното в представите на Русия и руснаците за света. То е, че САЩ искат да смажат, да покорят, да съсипят и да унищожат Русия и Путин. Това, разбира се, не е вярно. На САЩ Русия въобще никак не й е нужна. Имат си те достатъчно и нефт, и газ. От най-големи потребители на петрол, те се превърнаха в най-големи производители, като през 2014 година настигнаха дори Саудитска Арабия. Сега, ако падне забраната от 73-та година за износ на суров петрол, те могат да станат и най-големите износители / Ма тя вече падна от първи януари 2016-та година /. Всякакви полезни изкопаеми САЩ също си имат. Имат си и достатъчно жизнено пространство. Просто в Русия няма нищо, което да им послужи за каквото и да било. Но въпреки това или именно поради това отношението на Америка и американците към Русия е обидно, унизително и жестоко. И тази жестокост е невинна, непреднамерена и тъкмо поради това особено изтънчена. Тя е много по-обидна, унизителна и жестока от простото и първичното желание да смажеш, да покориш или да унищожиш нещо или някого. Американците просто са безразлични към Русия. Не им пука за нея – ето това е най-обидното. И жестокото. Това безразличие не означава, че тези, които трябва да се занимават с Русия не го правят. Разбира се, че ЦРУ, Държавният департамент, Армията и всички служби за сигурност следят действията на руснаците, това им е работата. Разбира се, че помагат на страните, които се откъсват от Русия и тръгват към Запада. Международният Валутен Фонд, например, реши да отпусне пари на Украйна, въпреки че страната все още има дългове към Русия. Което е против правилата на фонда. А Украйна тази година за пръв път от дълго време насам отбеляза икономически разтеж, което значи, че може и да се отскубне от мъртвата хватка на страшната си съседка/. Но иначе в американските Средства за Масово Осведомяване Русия се споменава рядко и винаги по някакъв повод. Американците се вълнуват много повече от ония скучни игри дето някакви бягат от първа на втора база, нежели от каканиженето на Путин. /Ако някой путинолюб мисли, че това ги прави по-тъпи от руснаците или от нас, или от другите разни дълбокомудри нации, нека първо провери каква част от нобеловите лауреати са американци. Впрочем едва ли ще провери, затова направо да кажа – над една трета от всички нобелови лауреати са американци /. Инак стоят нещата с Русия и руснаците. В Русия непрекъснато се плеще за Америка, всички руски Средства за Масово Осведомяване непрекъснато бълвочат против САЩ и почти всички руснаци непрекъснато проклетисват американците. Каквато и политическа приказка да захване Путин, то накрая винаги стига до „разобличаването” на САЩ, които били в основата на всички руски злочестини. Докато Обама споменава нарядко Путин и то със съвсем обосновано пренебрежение като към водач съсипал стопанството на страната си. Всички тези тъпутинизми за САЩ, които искали били да смажат Русия биват повтаряни денонощно от всички руски медии. И руското природонаселение зомбясва, не случайно доста наблюдатели наричат тамошните телевизори зомбовизори. По- зомбясали са само севернокорейците - убедени, че ако нещо в страната им не върви /ама иначе всичко им е наред, разбира се/, то затова са виновни САЩ. С които държавата им воювала била/сик/ от доста време насам. И най-захлупената тьотка в най-закамчатения край на руската империя обяснява липсата на ток, вода, пътища и преизобилието на кал в своето забутаното селище не с друго, а с подлия империалист Обама, който е направил от украинците фашисти, та да разцепи Европа, да съсипе Русия и да завладее света. Но какво да придиряме на руската безпросветна тьотка, когато просветени уж български професори и медийни дълбокоумници повтарят същите тъпутинизми. Добре, де добре. Обама е открил шистовия нефт и газ не за друго, а за да смъкне цените на нефта и по този начин да съсипе Русия, щото много го е яд на Путин. Приемаме, че този тъпутинизъм за чиста и неоспорима истина. Приемаме, че е истина и другият тъпутинизъм -Обама е наредил на своите хора от Саудитска Арабия на смъкнат цените на нефта и по този начин да съсипят Русия, щото много го е яд на руснаците / А защо точно го е яд – ами те така, защото не ще многополюсен модел, защото иска да владее целия свят и тук можете да притурите всички глупотевини, които сте чули и чели/ Дори да приемем всички тези тъпунинизми за истинни и верни, все пак остава един въпрос. Путин пое властта при цена на нефта някъде към 20 долара за барел. По време на управлението му тя достигаше до сто и двадесет долара за барел. Путин натрупа неподозирани, незаслужени и трудноизчислими печалби, които съдбата подарява на една държава примерно веднъж на сто години, ако въобще им ги подари. За какво ги похарчи Путин тези печалби ? Да обогати олигарсите си, да поддържа 70 милиона бюджетници, да подхвърля отвреме навреме трохи на природонаселението си /то и на това доволно/, да прави олимпиади, да си утвърждава властта и да подкупва. Да подкупва и чужди и свои уж – от германеца Шрьодер до чеченеца Кадиров. Като намери пари да задели и за Първанов, и за Овчаров, и за Милен Велчев, и за Сидеров, и за Бареков, и за оня Голгин ли беше Молгин ли, и за вся остальная сволоч. Защо остави страната си да зависи от петрола и газа при тези огромни печалби ? Защо не вложи парите в нещо свястно – високи технологии, производство ? Това е въпросът. И на този въпрос не търсете сложен отговор. Отговорът е прост. Защото е тъпо ченге, затова. Толкова си може, човекът, това си знае, това прави. Разработки, подкупи, заговори, хитрости, убийства, власт, пропаганда, въобще всички гадости на които биват обучавани кагебейците, кадесарите и прочия сган /вся остальная сволоч/. Като следствие днешна Русия не е нищо повече от суровинен придатък на развития свят. Рентиерска държава на която рентата намалява от година на година. / А догодина, когато и Иран излезе на нефтения пазар рентата съвсем ще спихне. Ами когато и САЩ пуснат нефтените си запаси на пазара ?/ С всичките си безкрайни простори, гори, реки, тундри, тайги и степи, с всичките си полезни изкопаеми, злато и диаманти, с всичките си нефтени и газови находища, с всичките си природни богатства, с всичкото си натяквано величие Русия произвежда по-малко от никаквата Италия в която няма нищо – нито природни богатства, нито полезни изкопаеми. По Брутен Вътрешен продукт на първо място в света са САЩ с 17, 968 трилиона долара, изпреварва ги само Европейския Съюз с над 18 трилиона. Китай е на трето място с 11, 385 трилиона долара, следва Япония с около 4 трилиона. Италия е с 1, 819 трилиона, след нея са Южна Корея и Австралия и чак тогава идва Русия със своите 1,236 трилиона долара БВП. Данните са за 2015 година, взети са от тук . Обаче. Това е нетният Брутен Вътрешен Продукт. Ами ако го разделим на глава от населението, което би било по- честно? Тогава ? Тогава Русия отива далеч, далеч назад – на 51-во място. След Литва, Естония, Словакия и Кипър. И това са данни от 2012 година, когато петролът все още беше все още скъп, сега Русия е още по-назад. И внимание. По Брутен Вътрешен Продукт на глава от населението България / без никакви природни богатства и без никакво самочувствие, точно обратното / със своето 80-то място изпреварва с 11 места прехваления Китай / на 91-во място/ Данните са взети от тук. И не е зле това последното изречение да го прочетете още веднъж : „По Брутен Вътрешен Продукт на глава от населението България / без никакви природни богатства и без никакво самочувствие, точно обратното / със своето 80-то място изпреварва с 11 места прехваления Китай / на 91-во място/” При споменаването на Китай няма как да не изникнат отнякъде нашенски едни умници, които със сладостна тръпка в прималелите си от умиление сърца и с творчески плам в разширените си от политическо рвение зеници /това важи най-вече за един ТъТъ, който снове по телевизорите, писал съм за него в предишната статия/ ще възразят дръзновено, че Китай е надминал САЩ по Брутен Вътрешен Продукт съотнесен към покупателната способност на населението. Защото Брутният Вътрешен Продукт на Китай съотнесен към покупателната способност на населението /19, 510 трилиона долара/ надминава този на САЩ /17, 968 трилиона/. Какво тържество на многополюсието, на еднопартийното стопанство и на левичарството. Всъщност тържествено на неграмотността и невежеството. Защото по БВП съотнесен към покупателната способност на населението Виетнам изпреварва Белгия, а пък Венецуела в която няма сапун, тоалетна хартия, мляко и всякакви стоки от първа необходимост изпреварва, представете си, Швейцария. / А също Швеция, Норвегия и Австрия/. Обяснението не е чак толкова сложно. В България можеш да си купиш селска къща с една до пет заплати, зависи от къщата. Даже ги дават безплатно – срещу стопанисване. В САЩ за една селска къща /е, там няма села в нашенския смисъл на думата/ трябва яко да бачкаш примерно едно двайсет години. А пък за къща в Швейцария – 40 години. Ето я разгадката. Но да кажем, произведеното от една държава, тоест БВП не показва точно на какво точно дередже е тя. Има тогава и други, по-справедливи показатели за преценка на състоянието й. Това са основните човешки нужди – вода, храна, подслон, сигурност, а също и потребности – образование, здравеопазване, опазване на природа, а също и възможности – човешки права, свобода на избор, достъп до образование. По тези показатели /обществено състояние и напредък/ Русия е на…на никакво място. Тук нея въобще я няма, тъй като данните са за водещите 68 държави. България обаче я има. Тя е на него 43-то място. Преди Сърбия, Румъния, Македония, Мексико и Перу. Докато Русия …ами да, казах го вече, няма я Русия. / Източникът за данните е тук / Остава изконната руска гордост – военщината. И тук на пръв поглед Русия е пред всички. През 2014-та година военните й разходи са се увеличили с 8,1 процента в сравнение с предишната година достигайки 4, 5 процента от Брутния Вътрешен Продукт. Не случайно навсякъде из мрежата и по всичките руски зомбовизори грохотно дрънчат танкове, прелетно хвърчат самолети, мощно излитат ракети и обкичени с тенекиени търкалета генерали обясняват колко велика е руската армия и как е способна тутакси да затрие когото си поще, най-вече САЩ, разбира се. Докато военните разходи на САЩ са само 3, 5 % от БВП, на Китай само 2,2 %, да не говорим за Европейските страни, които сякаш въобще са зарязали всякакво въоръжаване. Само дето има разлика между процент от сто и от сто процента от едно. Нали. В нетни измерения нещата се преобръщат изцяло. През миналата година САЩ са изразходвали за военни цели 610 милиарда долара, Китай 216 милиарда, а Русия, 84, 5 милиарда. САЩ са изразходвали значи седем пъти повече средства за въоръжаване от Русия. Даже малко повече от седем пъти. И това що се отнася до количеството. А качеството ? Когато отвориха черната кутия на сваления от турците самолет за да видят какво точно аджеба му се е случило, оказа се, че не могат да видят, защото платките й се счупили. От остарял образец били щото. И това в оборудването на съвременен бомбардировач. Танкове, танкове, танкове. Също като през 1942-ра година, когато СССР произвеждаше десетки хиляди Т-34. Бройката тогава победи направата. Само че днес сме 2016 година. Времето на дроновете, високите технологии, нанотехниката, сателитното наблюдение и компютрите. Страшилище, които едни платки не е мал да сколаса, това е днешна Русия. Остава все пак най-страшното оръжие – ядрената гьостерица. Разбира се, Русия ще изгуби ядрената война с НАТО и то много бързо. Руските ракети са неточни, те няма как да нацелят укритите и добре защитени натовски ядрени установки, докато натовските ядрени установки могат тутакси да унищожат руските / обстоятелство известно на всички познавачи, освен на българските /.Само че ако нанесат първи ядрения удар, руснаците ще избият стотици хиляди и дори милиони хора преди самите те да бъдат избити. И тук им е гадното извратено предимство. Те са способни да се самоунищожат. Защото на Запад човешкият живот е върховна ценност, хората там не биха се жертвали за някакво си измислено тъпанарско или тъпутинарско величие, докато в Русия в Северна Корея човекът е нищо, там върховната ценност е тъпутинизмът кимченунизмът. … Светът е еднополюсен, нещастници. Дори да си оплетат кошницата в Сирия, дори да овардят Асад, дори да прекъснат газовите потоци от Иран, Ирак и Саудитска Арабия към Eвропа, дори да успеят зорлем да се присламчат към развитите държави чрез общ съюз срещу Даеш, путиняците пак няма да се превърнат във втора световна сила. Нито в трети, нито в четвърта. Газово-нефтеното им величие спихва. Светът открива нови находища и нови източници на енергия. Руският газ вече започна да залежава. Никакъв Южен поток никому не е нужен, Турски поток също. Сибирската сила към Китай също е на път да се провали. Но не е това най-важното. Истинските причини поради която няма начин Русия да бъде световна сила, и въобще никаква сила са съвсем други. За тях тъпутинистите дори не се досеща. И не само те не се досещат. Ето една от тези причини. Науката. Преди време САЩ влагаха в наука и научни изследвания двойно повече средства, отколкото всички европейски страни взети заедно. Сега нещата едва ли да са се променили особено. Науката– това означава нови технологии, нови начини на производство, нови източници на енергия, изключително висока производителност, стопанство развито на съвсем нова основа и достигащо съвсем нови равнища, съвсем нови информационни технологии /съобщителни способи/, завладяване на нови пазари, или ако използваме марксовото определение за производителна сила в развития свят производителна сила е вече образованието, науката, изобретението, откритието. В изостаналия рентиерски свят производителни сили няма. Там има нефт, газ и рентиери. Там нямат нужда от наука, а от убийци и самоубийци. Разликата не е в десетки години, тя е във векове. Развитият Запад след десет – петнадесет години ще прати хора на Марс, Изтокът се е вкочанил, той се вълнува от предсказанията на Ванга. Един малък пример. Китай все пак работи, произвежда, тя не е рентиерска държава. В китайския град Сечуан, например, се произвеждат 400 хиляди айфони и всякакви други джаджи на Ейпъл. Всъщност Ейпъл нямат собствени производствени мощности – всичко е изнесено. И въпреки това китайците получават само един процент от разходите за производство. Само един. Причината е, че всички тези съвременни джаджи – като мисъл, като чертеж, като познание, като умение, като наука, като виждане, като разпространение, като търговия всъщност се правят не другаде, а в Силициевата долина, в град Купертино – Съединени Американски Щати. Китайците само сглобяват чаркове. Развитият свят работи, твори, създава, открива, живее, радва се, кефи се. Нефтената и газова рента на рентиерските държави се топи от година на година, да създадат работещо стопанство те вече не са неспособни, да създадат демократично общество те не могат, единственото, което сплотява разпилените им, обезценени и лишени от значение човешки единици са мракобесните идеологии, опаковани със заблудите на едно изопачено вероизповедание – било то ислям, било православие. Какъв ти многополюсен свят, нещастници, какво ти равновесие на силите, какво ти налагане на путинизирана Русия като световна сила. /Освен ако невежеството, мракобесието, омразата, злобата, глупостта и жестокостта не се приемат за уравновесителни сили. Така де, нека има и зло, та да уравновесява доброто / Всичко това е блъф. Русия затъва все по-дълбоко в икономическото блато, общественият й живот се връща към първичността на монголо-татарското й начало – хан, хранени хора /сега им викат олигарси/ и биомаса от полувоенизирано и отровено с дива пропаганда човешко множество. Както вървят нещата Русия може да се окаже и пред разпад – първи ще се откъснат от цялото онези нейни части, които могат да се издържат сами. / Чечня вече се е откъснала, Рамзан Кадиров си е хан в собствено ханство и ще спре да славослови Путин веднага след като Путин спре да му плаща годишния данък от 25 милиарда. Следва Татарстан /. Путин играе „ва банк, или „ол ин”, или както там се нарича последната възможност на която губещите картоиграчи залагат. Путин залага всичко, което остана неразпиляно от досегашните печалби. И тия тарикатски блъфове на провален картоиграч нашите тъпутинисти наричат утвърждаване на путинска Русия като световна сила. В България пък, зашеметени от някакъв нелеп морфичен резонанс, доста хора приемат пиянските безсмислици на едно продажно и алчно човече за висше геополитическо откровение. Дано само покрай последните залози на Путин България не изгуби незаслужената си принадлежност към Развития свят, макар и като един от най-изостаналите негови членове. Толкоз засега. Само едно допълнение като прибавка. За Китай, Брикса, Микса и другите путинящини. Какъв БРИКС бе, нещастници. Търговският стокообмен между САЩ и Китай е 600 млрд. долара и то въпреки американските санкции срещу Китай / ония, които още траят след събитията на площад Тянънмън през 1989 г/. Докато целият, ама целият стокооборот на Русия с целия свят за 2015-та година е 500 млрд долара. Замислете се бе, тъпутинисти. Китай имо по-голям стокооборот с Австралия, нежели с Русия. Замислете се бе, тъпутинари. Китайските вложения в чужбина са около 880 млрд. долара, а от тях в Русия има само 8 млрд., т. е. по-малко от 1%. Китайците не искат да влагат пари в корумпираната си северна съседка, където всеки областен управител е мошеник и изнудвач. Миналата седмица агенция Синхуа обнародва унищожителна статия за руското стопанство, а това е агенцията, която отразява мнението на китайските управници. Всъщност истинската заплаха за Русия е тъкмо Китай. В Сибир вече живеят със сигурност повече от два милиона китайци. Китай е закупил прекалено много концесии за добив на природни богатства в Сибир. Ако има страна, която се нуждае от руското жизнено пространство и от руските суровини това е Китай, не САЩ. И няма никакво съмнение, че част поне от Сибир рано или късно ще бъди китайски. И единствената световна сила, която би могла да се възпротиви на това неизбежно китайско завоевание, каква насмешка на съдбата, са тъкмо Съединените Американски Щати Само че за тъпото ченге Путин с неговите пинизи на махленски картоиграч, подобни висоти на геополитическата мисъл са напълно непостижими. Което не пречи на колективното руско, а и не само руско тяло да трепти вдъхновено в морфичния резонанс на многополюсния тъпутинизъм.
спасение.. на 07.01.2016 в 17:37
Деосманизация или преселване в праисторическата родина- Русия, България има този исторически опит спомнете си за похода на Дибич Забалкански
Българин от Б на 07.01.2016 в 01:55
и аз да добавя нещо по отношение на подаръците, германците се бръкнаха с $9 млрд подарък за РФ през 1991-1995 за да се изнесат над половин милион руски военни от Изт.Германия.Даже подаръка набъбна до над $10 млрд, парите отидоха за превоз не само на войниците, но и огромно количество въоръжение, заплати на офицерите, пари за някакво адаптиране на същите към други професии, строителство на жилища за аскера със семействата им и еднофамилни къщи за ония с големите пагони, цялата инфраструктура на тези нови градчета в Русия със всичките му екстри (напр. пречиствателна станция за битови води и кинотеатър в комплекса, в който и аз работих) и так дальше.Като допълнение германците дадоха още $2 млрд безлихвен заем за руснаците(който те "забравиха" да върнат). Сега чета разни тарикати да обясняват как руснаците били унизявани от запада в онзи период и ограбвани, ех тези гадни империалисти...
Георги на 06.01.2016 в 22:17
1. Преди време нарекох "въпросче" "лакеьоборец" заради постоянните му глупави писаници срещу "лакеите", както нарича нормалните хора. Той даже се зарадва! Но май му подхожда друго название- "дезертьор"! Когато нямаш аргументи, най-лесното е да наречеш опонента "глупак" и да избягаш!. И за да не изглежда бягството съвсем позорно, пишеш нещо без връзка с темата на спора, например за американското посолство в Армения. 2. Петте милиарда долара, за които говори Нюланд, са "инвестирани" от 1991г. до 2014г. За същия период Русия е получила 22 милиарда долара помощ от САЩ. http://echo.msk.ru/blog/william_s/1662214-echo/ Тези факти "въпросче", разбира се, не ги знае и което е по-важно, не иска и да ги знае! 3. Никога не съм писал нещо за неоосманизма!
Георги на 06.01.2016 в 18:53
1. За ролята на на Русия е писано много. Прочетете "Строители на съвременна България" на Симеон Радев и много неща ще ви станат ясни! Само един епизод: Русия отзовава всички свои офицери от току що създадената Българска армия тъкмо в навечерието на Сръбско-Българската война. 2. Толкова е процъфтявала социалистическа България ръка за ръка със СССР, че фалирала два пъти и била на път да фалира за трети път http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/11/01/393669_sudeben_arhiv_razkriva_falitite_na_komunizma/ 3. "Струва ми се, че като за начало би могло да се приеме, че ако в една страна има чужди военни бази, или НПО-та, поддържани от външни сили, то тази страна не може да се третира като суверенна и следователно не трябва да има право на глас при решаване на международните проблеми." Ако се приложи на практика тази идиотщина, ще се окаже, че само Северна Корея има право да решава съдбините на света! Защото май само там няма НПО "поддържани от външни сили". В САЩ има много НПО, финансирани от чужбина. http://www.ng.ru/ideas/2013-04-29/1_us_society.html Същото е и положението в Русия. Там на тези НПО им слагат клеймо "чуждестранен агент", но ги има! Можете да прецените интелектуалното равнище на "въпросче" и подобните му путинофили!
въпросче на 06.01.2016 в 20:27
След като се оплакваше, че трият коментара му в който гръмко заявява, че "НИКАКЪВ НЕООСМАНИЗЪМ НЯМА!", лакейчето Гошко-Галошко отново се опитва да заработва с евтини трикове. Казват, че да спориш със глупак е все едно с гълъб да играеш шах - той ще разпилее фигурите, ще насере дъката и ще твърди, че те е победил. Е, аз нямам намерение да споря с такова "гълъбче", защото всеки мислещ и непредубеден човек може да прочете кой какво е написал и сам да си направи изводите. Между впрочем американското посолство в Армения е обявило, че набира НПО-шници. Поводите са благовидни, дори има предупреждение, че НПО-шниците няма да се занимават с политика, но ние знаем истинската цел на тези "инвестиции" (както се изрази Виктория Нюланд). Така че лакейчетата може да се опитат да заработят и там. Може пък да имат успех?
въпросче на 06.01.2016 в 09:35
Лакейчетата са се разджафкали като улични помиярчета с надеждата да хвърлят малко кал върху Русия. Смешни и жалки! Но ще отделя няколко реда за лъжите им: 1 - Русия не ни е освободила или поне е спънала нашето развитие? Това е истинска мерзост към паметта на хората, дали живота си за нашата свобода, но все пак ще попитам, защо Македония, Беломорска и Одринска Тракия не бяха приобщени към страната ни и то при положение, че вече има свободна България, която да подпомага това приобщаване? Ако кажем, че приобщаването не е станало, защото Русия ни е пречила, то нямаше ли тя да ни пречи и ако всичките си бяхме останали под турско робство? АКО НЕ БЕШЕ РУСИЯ, СЕГА ЩЯХМЕ ДА СМЕ ТУРСКИ ВИЛАЕТ, А НАШИТЕ ЛАКЕЙЧЕТА ЩЯХА ДА ЦЕЛУВАТ ЗАДНИКА НА ЕРДОГАН, което между впрочем, след свалянето на руския самолет, вече се опитват да правят. По-долу е поместена статия на Петрински, която хвърля известна светлина, защо Русия не е особено очарована от Фердинант и неговите подлоги. Сигурен съм, че утре нашите американски подлоги по същия начин ще обвинят "злобното ботоксово джудже", че е спряло "Южен поток" за да нанесе удар върху икономиката на страната ни! 2 - След Втората световна война Русия е окупирала и разграбила страната ни? Ами хайде вземете статистическите данни за 25 години след тази война и ги сравнете с данните за т.нар. преход, който вече 25 години се осъществява под диктата на САЩ и тяхната либерална идеология. В същото време, в някои лакейски коментарчета Русия (т.е. бившия СССР) е обвинявана за това, че ни давала петрола евтино за да спаси режима на Живков. И сега руснаците наричат ъглошлайфчетата "Болгарка"! Това са дребни примерчета, които показват, че за нас Русия беше не само източник на суровини, а и пазар за много от нашите стоки. Кой имаше полза от развалянето на тези икономически (не политически!) отношения, от съсипването на нашето стопанство и превръщането ни в колония на Западния свят? Относно статията на Чичо Фичо, смятам, че той все още битува в старите клишета за "сфери на влияние". Путин и Русия наистина ще затънат в калта, ако тръгнат по тази линия. Истинският път е създаване на действащи правила, които наистина да осигурят независимост и равнопоставеност на всички страни по света! Както всеки човек иска сам да определя своето поведение, така и населението на всяка страна иска само да решава своите проблеми. Проблемът е, че винаги се намират лакеи (платени помияри), които да налагат решения, несъответстващи на интересите на населението като цяло. Струва ми се, че като за начало би могло да се приеме, че ако в една страна има чужди военни бази, или НПО-та, поддържани от външни сили, то тази страна не може да се третира като суверенна и следователно не трябва да има право на глас при решаване на международните проблеми. А останалото е въпрос на време!
no name charlie на 06.01.2016 в 01:49
има само едно нещо по-лошо от български интелектуалец и това е български интелектуалец в ню йорк.
Трий Дачков, трий на 05.01.2016 в 20:02
Хайде пак опорните точки! на 04.01.2016 в 14:18 Браво! Цялата армия путлеристки агитатори се включи с фантасмагорични "теории", обилно поръсени с путлеристка агитация. ЛЪЖА: "България дължи съществуването си като съвременна европейска държава изключително на Русия." - България стана европейска държава толкова късно именно заради пречките които Руската империя постоянно й организираше: Постоянната намеса в изработването на конституция съобразно това, дали руски поставеник ще бъде княз, свалянето на Батемберг (който е поставен със съгласието на единствения наистина свестен руски император Александър ІІ), Балканската и Междусъюзническата война (Русия е вдъхновител и съюзник на Сърбия), "изкупуването" на османския дълг и какво ли още не.... та да стигнем до ОКУПАЦИЯТА и РАЗГРАБВАНЕТО на България от СССР и държането й под тотална зависимост 50 ГОДИНИ, забавяйки изкуствено нейното развитие и деморализирайки нейното население. НИКАКЪВ НЕООСМАНИЗЪМ НЯМА! Това е опорна точка, спусната от Кремъл, чийто верен слуга е Доган още от времето, когато с негова помощ свалиха и Ф. Димитров и Ив. Костов. Не е случайно, че той е политичесик съюзник най-вече на ПЕТАТА КОЛОНА НА МОСКВА - БСП (както и НДСВ, която беше инициирана оттам).
трий, трий, трий на 05.01.2016 в 22:10
Хайде пак опорните точки! на 05.01.2016 в 22ч Браво! Цялата армия соросоидни агитатори се включи с фантасмагорични "теории", обилно поръсени с соросоидна агитация. ЛЪЖА: "България дължи съществуването си като съвременна европейска държава изключително на Запада." - България стана европейска държава толкова късно именно заради пречките които Западната цивилизация постоянно й организираше: Постоянната намеса в изработването на конституция съобразно това, дали западен поставеник ще бъде княз, свалянето на Батемберг (който е поставен със съгласието на единствения наистина свестен руски император Александър ІІ), Балканската и Междусъюзническата война (Русия е вдъхновител и съюзник на Сърбия), "изкупуването" на османския дълг и какво ли още не.... та да стигнем до ОКУПАЦИЯТА и РАЗГРАБВАНЕТО на България от СССР и държането й под тотална зависимост 50 ГОДИНИ, забавяйки изкуствено нейното развитие и деморализирайки нейното население. НЯКАКЪВ НЕООСМАНИЗЪМ ИМА! Това е опорна точка, спусната от Вашингтон , чийто верен слуга е Сорос още от времето, когато с негова помощ свалиха и Ф. Димитров и Ив. Костов. Не е случайно, че той е политичесик съюзник най-вече на ПЕТАТА КОЛОНА НА Лондон - РБ (както и ДСБ, която беше инициирана оттам).
Като няма значение на 05.01.2016 в 16:50
дали е вярно или не защо го четеш? Хората поне си казват мнението и го подкрепят с факти, а ти? Стоиш си пред "компира" и защо сам не знаеш защо! Боже, колко мъка има на тоя свят, боже!
ДО ТОЯ дето има значение на 05.01.2016 в 17:14
абе нещастник точно това има предвид
Быков Дмитрий, писатель, Москва на 05.01.2016 в 15:07
Некоторые злорадно интересуются: как выглядит Россия на фоне остального мира в канун 2016 года? Да не беспокойтесь, нормально выглядит. Многие хотели бы сюда переехать, как Депардье в свое время. Правда, он уже уехал, но этого факта, в отличие от его приезда, почти никто не заметил. Россия многим в мире сегодня очень нравится - но именно так, как нравилась она Депардье: издали, как возможность. Мы страна-мечта, а не страна для жизни: нас хорошо приводить в пример, солидаризироваться с нами, восхищаться нашим брутальным лидером, особенно впечатляющим на фоне «импотентного Запада» и «политкорректной Европы». Мы предпочли духовность, а не навязанные ценности; мы сплотились вокруг вождя — вместо того чтобы предать его под действием санкций; у нас любопытные церковные иерархи и остроумные политические спикеры, угрожающие всех смешать то с дерьмом, то с пеплом. Короче, Россия вернулась к традиционному имиджу — снова превратилась в страну, в которой никто не хочет жить, но о которой все хотят мечтать. И в этом наше главное преимущество: мы действительно интересные. Особо комфортной для жизни Россия не бывала никогда, но интересной и привлекательной оставалась почти всегда. Разница в том, что раньше наша атмосфера не была так отравлена ложью и притворством, кто-то во что-то верил, и появлялась великая культура; сейчас ее нет, но так мы даже забавнее. Образ чище. Медведь, танцующий «Лебединое озеро», балансируя при этом на грани выживания, — это занятно, но недостаточно цельно. Сегодня мы — николаевщина без Пушкина, столыпинщина без Блока, брежневщина без тарковщины; и потому можно уже не разрываться между восторгом и брезгливостью, а честно и отстраненно любоваться тем, что есть. Мы окончательно перестали быть частью мира и сами стали произведением искусства, полным и законченным. А уж кто хочет жить в произведении или в реальности — это пока еще личный выбор каждого.
някой недадърник наш на 05.01.2016 в 09:58
Само до този абзац стигнах и стана ясно че автора може да е литератор, но не му позната историята "Освобождението и създаването на новобългарската държавност, социалистическите преобразувания след 1944 г., демократичните промени след 1989 г. – се дължат не просто на руското влияние, но на преки намеси на Русия – на победите й в две горещи войни" Смях в залата е победа да Русия в Първата световна война има един Брест-литовски договор от 3-ти март 1918 год, с който Русия капитулира даже и пред България, освен пред Турция, Германия и Австро-унгария. Също така има в военно-историческия музей пленени от бг армията знамена на елитните казашки дивизии разбити в Добруджа.
пич, само това да беше написал, пак е напълно достатъчно на 05.01.2016 в 03:31
" ….нормализацията с Русия минава само през трупа на Борисов и ГЕРБ".

Напиши коментар