Ужасии наяве

Страховитите сцени с резултатите от народното недоволство биха ни накарали да изтръпнем днес, но в Средните векове кървавата разправа, независимо от повода, градските обитатели възприемат по-скоро като развлечение – нещо като днешните филми на ужасите, но наяве.

Въпреки съвременните ни представи изблиците на кърваво насилие – при различни наказания, под формата на бунт или при саморазправата с низвергнат владетел, са твърде нарядко, понякога през десетилетия; споменът за тях в разказите на градските обитатели се предава от поколение на поколение. Може би и в това се корени небивалото любопитство на всички към кървавите градски събития; тяхната съвсем не честа поява превръща свидетелствата за тези събития в привилегировани исторически извори.

* * *

Успоредици

(продължение от миналата неделя)

Низвергването на император Андроник І Комнин (1183–1185), последвалите го няколкодневни унижения (до 12 септември 1185 г.) и смъртта на императора се превръщат в един от любимите средновековни разкази. Най-известното изображение по темата представя разкарването на бившия император гол, възседнал на обратно краставо магаре (Робер дьо Клари твърди, че става дума за камила) и принуден да държи изправена опашката му по улиците на Цариград, като в същото време обитателите на града го замеряли с нечистотии, камъни и остри предмети, а също обливали лицето му с вряла вода – вероятно като отмъщение за хубостта на бившия император на младини, която, според тях, била в основата на развратния му живот; Рисунка на Жан Коломб от 1472–1475 г.; В: Себастиен Мамеро, Походите в отвъдморските земи; Национална библиотека на Франция-Париж (библ. № Fr. 5594)

Макар смъртта на император Зенон (474–475; 476–491), с когото ще започнем тия успоредици, да не отговаря формално на критериите, които зададохме предварително, то тя всъщност е съвсем в обсега на търсенията ни. В края на своето царуване – след 488 г., Зенон установил жесток терор във Византия; до смъртно наказание – изпълнявано като правило незабавно, можел да доведе донос за някоя случайно изпусната думи или двусмислен израз. Политическите гонения се съчетавали с необуздана корупция и безмерни кражби; по-състоятелните граждани били просто ограбвани, като им се отнемало производството, търговията или парите. Императорският любимец Севастиан извел корупцията до невиждани висини; историкът Малх от Филаделфия (V в.) свидетелства, че той „не позволявал каквото и да било в [императорския] двор [т.е. в управлението на империята] да се прави не за пари [т. е. даром] … нищо не можело да се направи без подкупи”.

За радост на поданиците си на 9 април 491 г. император Зенон се поминал в резултат на епилептичен припадък. По-късни свидетелства, които отразяват навярно градските слухове, съвременни на тези събития, твърдят, че изпадналият в безсъзнание император – дали в резултат на епилептичния припадък, дали защото бил мъртво пиян, бил затворен със страшна бързина в погребалния саркофаг, без даже да се извършат всички необходими религиозни обреди, въпреки стоновете, които императорът издавал. Когато тези стонове прераснали във викове след затварянето на каменния саркофаг, войниците, извършващи погребалната дейност, съобщили на началниците си и на императрица Ариадна. Заповедта за повторното отваряне на саркофага обаче се забавила преднамерено, докато виковете утихнали.

Понеже въпреки огромните размери на Цариград градската тълпа научавала бързо всичко, което ставало в Големия дворец – и това било твърде добре известно на обитателите му през вековете, нито императрицата, нито останалите висши сановници не биха посмели да забавят това отваряне, ако не са разчитали на поне мълчаливата подкрепа на жителите на Цариград, които по традиция играят съществена роля в политическия живот на империята. Политическият терор, както и неспирните грабежи, със сигурност са създали крайна нетърпимост към Зенон, та никой не надал глас за разследване на слуховете за погребването на императора приживе.

Император Михаил V Калафат (1041–1042) управлявал едва четири месеца; след короноването си на 10 декември, новият император залагал на сътрудничеството с богатите цариградчани, той дълбоко презирал аристокрацията. По време на краткото си царуване Михаил V успял да изпрати в изгнание на Принцовите острови своята осиновителка императрица Зоя и скопил всичките си роднини от мъжки пол. На 19 април в града избухнало въстание, чийто въоръжени отряди оглавявал патрицият Константин Кавасила. Уплашеният император заповядал Зоя да бъде върната в Цариград, но възпирането на бунта вече не било възможно. Понеже въстаниците вече обкръжили дворцовия квартал, Михаил V с кораб от пристана на Големия дворец отпътувал за Студийската обител в югозападните покрайнини на Цариград, но въстаниците обкръжили и нея. Императорът успял да се скрие в олтара на обителската църква, но разярената тълпа със сила го измъкнала оттам. Докато го влачили по градските улици, пристигнала заповед от императрица Теодора, сестрата на императрица Зоя, за ослепяването на Михаил V. Когато императорът чул заповедта, плакал и умолявал за пощада, та се наложило палачът направо на улицата да го върже, за да го ослепи. За трите дни на въстанието в Цариград загинали повече от 3 хиляди души, а ослепеният Михаил Карафат умрял на 24 август в Студийската обител.

Смъртта на император Андроник І Комнин настъпва крайно мъчително; рисунка от ХV в.; В: „История на деянията в отвъдморските земи” на Гийом от Тир (1130–1186), инока Харолд и техния Продължител, писана от края на ХІІ в. до 1275 г.; Национална библиотека на Франция – Париж (библ. № MS Fr. 68)

Несъмнено най-известният случай, в който византийски император е буквално разкъсан от разярената тълпа, е смъртта на Андроник І Комнин (1183–1185). Сложна и крайно противоречива личност, императорът имал бурен любовен живот – неговите похождения са основна тема за обсъждане в империята дори в края на живота му. Мерките, които владетелят предприемал за укрепване на византийското стопанство, са по-скоро успешни, но отново потомствената византийска аристокрация била недоволна от политиката на василевса.

Терорът срещу аристокрацията, установен от Андроник І, бил нечуван, Никита Хониат свидетелства за това: „Неумолим в наказанията, той [император Андроник І Комнин] се забавлявал с нещастията и страданията на ближните си и смятал, че чрез гибелта на другите ще утвърди властта си … [като] намирал във всичко това особено удоволствие”. По време на краткото му царуване побити на кол, изгорени на клада, обесени, обезглавени или избити по всякакви други начини били десетки представители на византийската аристокрация. Вълната от ужасяващи репресии не подминала и обикновените поданици на империята. Пак Никита Хониат свидетелства: „Брат оставял брата си, баща изоставял сина си, ако това било угодно на [император] Андроник [І Комнин] … Този човек смятал за пропилян деня, в който не е похитил или не е ослепил някого от велможите, или някого не е наругал, или в краен случай, не е заплашил [някого] със страшен взор и с диво гневно изражение”.

През зимата на 1184 г. въстанали малоазийските градове Филаделфия, Никея и Лопадия. При обсадата на Никея, за да не бъде подпален таранът, върху него завързали Ефросина, майката на един от въстаниците. Въпреки нечуваната жестокост въстанието се пренесло и в столицата. Императорът, заедно с жена си и любовницата си (една от наложниците, флейтистка), направил опит да избяга с кораб, но бил настигнат от въстаниците поради безветрие и върнат обратно.

Първоначално, още със стъпването на сушата, отрязали дясната ръка на императора до под лакътя, извадили му едното око и го захвърлили в мръсната и влажна градска тъмница. Там низвергнатият император останал няколко дни без вода и храна докато го извадили отново, за да го поведат съвсем гол по цариградските улици върху камила (или върху краставо магаре, по други сведения, при това седнал на обратно). Тълпата го замеряла с каквото имала под ръка и сипела проклятия по целия път до хиподрума; всеки можел лично да удря завързаният Андроник. Никита Хониат, който бил задължен на императора, свидетелства отново: „Те [жителите на Цариград] злодейски нападнаха Андроник, и нямаше злина, което да не му направиха [както впрочем нямаше злина, която Андроник І Комнин да не е сторил на поданиците си по време на царуването си – бел. моя]; едни го налагаха с тояги по главата, други тъпчеха кал в ноздрите му, трети напояваха гъби с животински и човешки изпражнения и ги изстискваха върху лицето му. Него и неговите родители псуваха с най-срамни думи … Пробождаха го с ръжени и хвърляха [по него] камъни … На хиподрума го провесиха за краката между два стълба и продължиха да го пребиват с още по-голямо настървение … пробождаха го с кинжали в слабините и пробваха на тялото на императора уменията си да нанасят удари с меч. Андроник се оказа удивително издръжлив ... без да губи съзнание … Накрая изпаднал в агония”.

(следва)

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/agoniya?page=2

(Агония)