Мина месец и половина, откакто британците гласуваха за излизане от Европейския съюз. И всеки изминал ден опровергава онези, които обявиха, че “да” на Брекзита ще доведе до “разплитане” на Европа, ще предизвика финансов катаклизъм и ще потопи Стария континент в рецесия.
Разбира се, все още не са започнали дискусиите за практическите условия на излизането на Великобритания от Европейския съюз. Разбира си, малкото усърдие, проявено от Тереза Мей, новата наемателка на “Даунинг Стрийт” 10, да задейства прословутия член 50, който стартира необратимия процес по излизането на една страна от Европа, кара някои да се надяват, че този Брекзит никога няма да се състои.
И все пак, ако Брекзитът в крайна сметка се случи без сблъсъци, нито беди, бързо ще се намерят доста други кандидати за напускане на Европейския съюз, за който все повече хора се питат за какво служи. Валутна Европа умря преди година с неспособността да бъде решена гръцката криза.
Сигурна Европа бе убита от Ангела Меркел,
когато тя реши преди година да отвори вратата за всички мигранти, пристигащи на нашия континент. Индустриална Европа изчезна след десетилетие на едно силно евро, което попречи на нашите предприятия да изнасят. Енергийна Европа изчезна с едностранното решение на германския канцлер да затвори ядрените си централи. Транспортна Европа умира след изоставянето на редица инфраструктурни проекти.
Това, което е най-жалко в тази история,
е, че никой не си зададе въпроса за дълбоките причини, които мотивираха британците да напуснат Европа. Всички добросъвестни лица на континента побързаха да анатемосат британския народ, сякаш той се е забавлявал да играе на руска рулетка. Нито в Брюксел, нито във Франкфурт, нито в Люксембург, нито в Страсбург имаше и най-малкото добросъвестно разглеждане на това напускане, което прилича повече на любовна мъка, отколкото на брутален развод. И докато това упражнение по вглеждане в себе си не бъде направено, европейският проект, към който авторът на тези редове е дълбоко привързан, няма да може да продължи напред.
Някои евроскептици осъзнаха, че
Европа се превърна в техноструктура, напълно дистанцирана от тревогите на народите,
че трябва да се счупи този сложен механизъм, способен единствено да задава норми, да пише циркулярни писма и да създава директиви. Това е вярно. Но най-спешно е да се изтръгнат ключовете на нашата Европа от Германия. Защото именно тя заради желанието си да доминира в Европа, да се разпорежда и да я управлява, най-накрая унищожи финото равновение, датиращо от Вестфалския договор.
Европа бе изградена върху недоразумение.
За французите, италианците или Бенелюкс в началото ставаше дума да се създаде общо и ефикасно търговско пространство, което да им позволи да постигнат по-бързо икономическа тежест спрямо САЩ.
Германия, от своя страна, гледаше на Европа само като на средство да си измие ръцете от чудовищните неща, извършени от нацизма. Първородният грях на Европейския съюз се крие в тази неспособност на нашите съседи “да погребат трупа на Хитлер”. В действителност те не са преставали да искат да превърнат Европа не в ефективно икономическо пространство, от което никога не са имали нужда със своите 160 млрд. евро търговски излишък, а в модел на общество.
Мултикултурно общество, отричащо идентичностите, границите, християнските корени на Европа,
отричащо невъзможността да се интегрират за една година повече от един милион мигранти. Накратко, всичко онова, което нашите народи повече не желаят. Ето защо въпросът не е да се разглоби Европа, за да бъде изградена другояче.
Спешният проблем е да се направи така, че Германия да не налага повече своите възгледи,
начин на живот и институции на останалите 26 страни в Евросъюза. Вярно е, че от няколко години Ангела Меркел успя бавно да пусне отровата си, защото нямаше кой да й противостои: нито Франция на Оланд, нито Испания, която няма правителство, нито Италия на Ренци, нито Великобритания, която вече беше с единия крак извън Европа. И тъй като природата не търпи вакуум, канцлерът пое контрола и наложи своите възгледи по отношение на общата валута, миграцията, енергетиката и дори нравите.
Накрая единственото решение, което днес би могло да спаси Европа и еврото, е “Германекзит”. Но кой ще се осмели да го каже?
Превод от френски: Галя Дачкова