Лошите навици на Пентагона

След поредното изявление на Пентагона за „непрофесионалните и опасни маневри“, които нечий кораб или самолет извършвал близо до моряците и летците на САЩ, мирно нарушаващи руските, китайските и иранските граници, мнозина от моите познати обикновено започват да се възмущават. Така беше и тези дни, когато американски самолети – разузнавачи Р-8 „Посейдон“ на два пъти доближаваха границата на Русия над Черно море, но бяха прихванати от изтребители СУ-27.

Сътрудници от моя предизборен щаб в Севастопол обсъждаха този инцидент, когато ги попитах: „Защо се учудвате и какво ви възмущава?“.

„Учудва ни лицемерието на тези в Пентагона, които правят такива изявления, също така ни дразни, че американците летят до нашите граници, а след това обвиняват нас в провокации“ – отвърнаха те.

„Според мен това отдавна не е новина и няма защо да се учудваме и възмущаваме“ – усмихнах се аз.

Американските военни винаги са се отличавали с навика да хулигантстват и при това да си вярват, че ще останат ненаказани. Като опасаха света със своите бази, разузнавателни станции, системи за прехващане и подслушване, те са уверени, че могат да си позволят всичко в правото на „по-големия брат“. Вярват си, докато някой не им обясни на ясен език, че не трябва да хулиганстват, и не стресне хулигана, като публично му отвърти един як шамар.

Преди с такива обяснения от време навреме излизаше Съветският съюз. Мнозина са чували за сваления над Свердловск през 1960 г. самолет шпионин У-2 с пилота Пауърс. По-малко известен е инцидентът с участието на стражевия кораб „Беззаветный“, който през1988 буквално изтласка от съветските териториални води американския ракетен крайцер „Йорктаун“. За него ми разказа непосредственият участник в събитието – заместник-командващият Черноморския флот контраадмирал Валерий Куликов, който тогава е служил като старши помощник на командира на „Беззаветный“.

Криейки се зад неотдавна подписаната, но нератифицирана от Съветския съюз Конвенция на ООН по морско право, която в изключителни случаи допуска, че е възможно мирно преминаване на бойни кораби с оръжие на борда през териториалните води на крайморски държави, американският крайцер „Йорктаун“ и есминецът „Керън“ навлизат в съветските териториални води край брега на Крим. На прихващане излизат стражевите кораби „Беззаветный“ и „СКР-6“.

Американците упорито отказват да сменят курса и на искането да напуснат териториалните води на СССР отговарят, че „нищо не нарушават“. Тогава командирите на стражевите кораби решават да направят така наречения навал, просто тръгват на таран.

„Беззаветный“ прави два навала, в резултат на които с рога на котвата си разкъсва обшивката на американския крайцер, разрушава леерните съоръжения, разбива командирския катер и няколко пускови инсталации с противокорабни ракети „Харпун“.

В резултат на сблъсъка на крайцера пламва пожар и скоро американските моряци бързо напускат съветските води.

Тогава американците за пореден път бяха решили да проверят реакциите ни.  

Та сме ги виждали такива проверяващи.

В онези минути Куликов е стоял зад гърба на матроса кърмчия, за да го смени при критична ситуация, но матросът не трепнал.

Готвейки се за навал, командирът наредил да облекат спасителните жилетки, но в трюмовете никой не го направил. Личният състав на кораба се „преоблякъл по първи срок“ -  така казват във флота, когато обличат ново чисто бельо. По традиция това винаги се прави преди бой.

Сега американските генерали, чиято памет, изглежда, също е толкова къса, както и историята на страната им, отново изпращат към нашите граници свои кораби и самолети да похулиганстват.

Да вземем например историята с есминеца „Доналд Кук“.

Членовете на екипажа му толкова бяха изплашени от срещата с невъоръжения руски бомбардировач Су-24 през април 2014 г., че като влязоха в румънското пристанище, част от тях поиска, както писаха западните медии, да напуснат службата. Когато приближи есминеца, СУ-24 имитира атака и с помощта на комплекса за радиоелектронна борба блокира корабните системи за откриване и въоръженията, като остави американците фактически обезоръжени.

Дори съюзниците на САЩ се умориха от военно-политическото им хулиганство. Не искам да цитирам думите, с които президентът на Филипините Родриго Дутерте нарече Барак Обама, само ще припомня за проамериканската позиция  на Филипините относно спора между САЩ и Китай за островите.

Все повече хора, включително и в самата Америка, осъзнават, че в света не просто нараства недоволството, а се формира идеология на омраза към САЩ. При това дори в онези страни, на които като че Америка им дава възможност да печелят прилични пари.

Може би и затова Тръмп изпреварва Клинтън в надпреварата за президентското кресло, защото вече и самите американци искат да се намали агресивният плам на сегашния обитател на Белия дом, на когото авансово му дадоха Нобелова награда за мир и който след това запали този свят от всички краища.  

Точно затова аз вече не споря с приятели и колеги, които продължават да се удивяват на лицемерието на Пентагона и да се озлобяват срещу американските провокации.

Просто чакам и се надявам, че демократичният хулиган в креслото на президента на САЩ все пак ще бъде сменен от човек, който най-накрая ще отучи американските генерали от навика им да хулиганстват край чуждите граници.

Боя се, че през ХХІ век, когато на мястото на „голямата седморка“ идва „голямата двайсеторка“, не всяка армия, която влезе в контакт с хулиганите, ще може да се похвали с издръжливостта на нашите летци и моряци. 

-----------

*Авторът е председател на Комитета по отбраната в Държавната дума. За адмирала в армията се казва, че е сред най-добрите, авторитетни и талантливи военачалници.

Превод от руски: Розалина Евдокимова