Тежко минало и нерадостни предчувствия

Положението на народа и държавата е наистина тревожно. Бързо, стремглаво, прогресивно общо народно обедняване - духовно и материално, е заляло всичко по нашата изстрадала земя. Една свирепа политическа и духовна реакция вилнее необуздавана и необезпокоявана от никого. Пълна обществена дезорганизация и нравствено разтление - ето днешната епоха, епоха на обществен упадък и безредие, на морално разложение!

Народните маси, излъгани в своите надежди, без ентусиазъм и вяра в бъдещето, продължават като ослепени да се лутат в страшна тъмнина. От миналото се издигнаха братски могили, които стоят зинали и смущават народната съвест...

И партии, и водачи, цялата българска политиканстваща интелигенция е абдикирала от своя обществен и народен пост. Тази интелигенция в опозиция изобилно и безотговорно хвърляше лозунгите на човещината и свободата, заграбила обаче политическата власт в ръцете си - ние я виждаме агресивна и дива към собствения си народ - днес тя гради само своето лично бъдеще и щастие, обезпечавайки своето материално състояние, далеч от народните нужди и страдания.

В този върховен и трагичен момент за българския народ тази интелигенция се лута и суети, без път, без воля, без енергия и хоризонт за борба и народно водачество! Как е измамен и отровен българският народ, как е обезверен от своите политически и духовни "водачи"! Душата на българина е отровена, смутена, заключена, тя е в хаотична тъмнина. Само омразата, озлоблението, отчаянието, тъмните инстинкти кръстосват мечовете си на общественото поле. Черна и безпределна ненавист подтиска народната душа. Апатията и безверието към всичко, преломили светлите крила на предишния духовен и материален устрем, сега безсърдечно разкъсват доброто народно сърце - помрачено е красивото в живота. Палачите на това духовно поражение, на това материално разрушение, играят юдинско хоро над народната съвест! А честният и трудолюбив български народ, усамотен в своите страдания, продължава с тъпа усмивка да гледа трагикомедията, която му се разиграва от ред години насам - отвратен и покъртен от всичко, което става за негова сметка.

Министър-председателят по това време Никола Мушанов (в средата) с царица Йоанна, Александър Малинов (вдясно) и Йордан Качаков (министър на правосъдието и главен прокурор), 1933-34 г.

Днешната епоха е епоха на разрушение и градеж. Старият свят умира и си отива с всичките свои прегрешения и пороци. Само че този процес става с много големи народни страдания и обществени гърчения и конвулсии. Нещо ново се показва - виждат се вече първите проблясъци! За едни е светлина, за други тъмнина!

Нашият народ стои разпънат на кръст, без водачество. Къде е интелигенцията, борческата народническа интелигенция, обществените будители, народните водачи, смелите държавници, които да изведат своя народ от този свиреп кошмар на противоречия, съмнения, нечовешки страдания и да начертаят новите пътища, да създадат новите форми, да поведат лютата борба срещу тъмното, жестокото, алчното, загнездено в сърцата на ония, които не познават друга максима освен тая: "Всичко за мен, след мен и потоп!".

Трябва от всички страни всички дейци да подемат възхода на народното възраждане и духовно освобождение. Човекът не бива повече да бъде унижаван, оскърбяван, лъган, подтискан, грабен и тероризиран!

Време е вече да изгреят лъчите на светлината, истината и правдата.

 Петър Думанов, в. "Литературен глас", януари 1933 г.