Седмица след 10 ноември 1989 г. Славчо Трънски пръв критикува публично Тодор Живков и неговото управление

<p><strong>Петък, 17 ноември 1989 г.</strong></p> <p><strong>Председател Станко Тодоров: </strong>Другарки и другари народни представители, в залата има необходимия брой народни представители и можем да започнем работа.</p> <p>Откривам единадесетата сесия на Народното събрание.</p> <p>&hellip;..</p> <p>Пристъпваме към разглеждане на точка първа от дневния ред:</p> <p><strong>Предложение на парламентарните групи на Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз за освобождаване от длъжност председателя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков.</strong></p> <p>Ще ви прочета предложението:</p> <p><em>&bdquo;ДО ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ</em></p> <p><strong><em>ПРЕДЛОЖЕНИЕ</em></strong></p> <p><strong><em>От парламентарните </em></strong>&nbsp;<strong><em>групи на Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз за освобождаване от длъжност председателя на Държавния съвет на Народна република България.</em></strong></p> <p><em>Уважаеми другарки и другари народни представители,</em></p> <p><em>На основание чл. 78, точка 16 от Конституцията на Народна република България парламентарните групи на Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз предлагат Народното събрание да приеме следното</em></p> <p><strong><em>РЕШЕНИЕ</em></strong></p> <p><em><strong>Освобождава Тодор Христов Живков от длъжността председател на Държавния съвет на Народна република България.</strong></em></p> <p><em>Председател на парламентарната група на Българската комунистическа партия: <strong>П. Кубадински</strong></em></p> <p><em>Председател на парламентарната група на Българския земеделски народен съюз: <strong>П. Ванчев</strong>&ldquo;</em></p> <p><strong>Председател Станко Тодоров: </strong>Желае ли някой да вземе отношение по това предложение на парламентарните групи?</p> <p>Думата има др. Славчо Трънски.</p> <p><strong>Славчо Трънски: </strong>Другарки и другари народни представители! Аз съжалявам много, че отсъства Тодор Живков и ми е неудобно да говоря зад гърба му. Но аз очаквах, че той ще има доблестта да бъде на това заседание на Народното събрание и както е свикнал досега, да слуша само суперлативи, да чуе и някои критични бележки за неговата работа.</p> <p>Поставен е въпросът пред Народното събрание за освобождаването на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет. Ако до вчерашния пленум някой е имал съмнение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изказванията на редица другари, които разкриха неговия истински лик на ръководител, у никого не ще остане съмнение, че той не заслужава такава чест.</p> <p>Той стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. 35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и неудачно етапите на социализма, наричайки го ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една, каквато сме искали и мечтали.</p> <p>Груб волунтаризъм, безпределна самонадеяност, високо самочувствие и редки пръсти &ndash; ето с какво се характеризира неговото дългогодишно ръководство. Ние тепърва ще разберем как са вземани решения за строителството на заводи гиганти, за които са изразходвани милиарди, и тези пари са почти закопани в земята, тепърва ще чуем за неговите методи на ръководство, за недопустими подходи на човек от този ранг; как е противопоставял един на друг своите колеги, как е налагал своето мнение, как е премахвал неудобните или тези, които е подозирал, че ще му вземат мястото. Свидетел съм на много неща и аз.</p> <p>Неведнъж пред целия команден състав на Българската народна армия той е унижавал министъра на народната отбрана ген. Добри Джуров, наричайки го <em>въшкар. </em>Може и на шега да е било, но един президент, един генерален секретар не може да си позволява подобна шега пред целия личен състав на Българската народна армия.</p> <p>&hellip;..</p> <p>В последно време той не можеше да се владее и често губеше равновесие. Толкова беше уверен в своята несменяемост, та на три пъти подхвърляше на шега, а това беше едно предупреждение, че баща му е живял до 105 години, с други думи: мислете му, няма скоро и аз да умра&hellip;</p> <p>Малко са ръководителите в света, които си издигнаха приживе паметник и нали е хитрец, уж от скромност, нареди тихомълком на милицията да вдигне паметника от родното му село. После се разбра, че го е вдигнал не от истинска скромност, а защото не го е харесвал.</p> <p>Тази фалшива скромност се разкрива на всяка крачка. Погледнете колко са трудовете му, те дори не могат да се преброят. Какво са Достоевски, Балзак или Вазов при световноизвестния &bdquo;писател&ldquo; Тодор Живков и жалко е, че неговият послушник Любомир Левчев не го прие за член на Съюза на писателите &ndash; това е голям пропуск! Че къде ли не се издадоха неговите трудове? Няма кътче в света, където да не са издадени. Но, разбира се, за издаването им плаща не някой друг, а негово величество българският народ. При това плаща с валута за най-фина хартия и най-скъпа подвързия.</p> <p>Може да запитате кога ли ги пише? Имате това право. Пише ги един колектив от 20-30 души, а той само се подписва.</p> <p>&hellip;..</p> <p>Едно време цар Фердинанд, а сетне и синът му Борис са имали всичко на всичко 4 резиденции &ndash; Врана, Кричим, Боровец и Евксиноград. А колко има нашият цар, когото сме направили Герой на Народна република България и на социалистическия труд, и от фалшива скромност не пожела да му присвоим и трето геройско звание? Сега Тодор Живков има не по-малко от 30 резиденции и не напразно хората се шегуват, че по броя на резиденции на глава от населението&nbsp; България е на първо място в света. Поне да се използват! А те стоят с години и чакат или президента, или някой гостенин, за да преспи, а разходите по поддържането им си вървят.</p> <p>&hellip;..</p> <p>Да не говорим пък за ловните стопанства. Почти цяла България е превърната в резервати, в които ловува президентът, и естествено е той да има и най-богатата колекция от сърнешки и еленови рога и свински зъби и който не ги е видял, да отиде в Ловно-рибарския съюз да ги види.</p> <p>Пита се кога намира този човек време и дебели книги да пише, и концепции да разработва, и на лов да ходи, и речите да си готви?</p> <p>&hellip;..</p> <p>Нашият президент е майстор, дори ще кажа, страшен майстор на реорганизациите. И той съсипа България с тези чести реорганизации. Ама че някаква организационна структура още не е изявила своите хубави и лоши страни, няма никакво значение. И ако днес е предложил някаква организационна структура и след като преспи му хрумва друга, отменя старата и въвежда нова.</p> <p>Ние в България сме станали за смях пред другите страни с тези реорганизации. Но и тук се иска майсторлък и шопска хитрост. Хем нищо съществено да не правим, хем да се създава впечатление, че правим нещо ново и много голямо.</p> <p>&hellip;..</p> <p>Нашият президент е страшно злопаметен човек и преследва, да се изразя с тази лоша дума, &bdquo;до дупка&ldquo;. И аз съм му сърбал попарата. И нещо още по-лошо &ndash; опитвал се е да вбива клин между мен и най-близките ми бойни другари, да създава вражди. Той неведнъж инсценираше сложни обстановки около мен и когато нещата идваха до моето разпъване на кръст, той се явяваше изведнъж в ролята на мой ангел спасител. Нали всичко трябваше да е негова заслуга, да е негово дело!</p> <p>Той не търпеше и не можеше да търпи край себе си хора, които са имали по-голям актив от неговия или са по-популярни от него. Най-характерно за неговия стил и подход е старата максима &ndash; разделяй и владей. Той не само че противопоставяше хората един на друг и подбираше най-верните нему, но и забележеше ли някои от апарата на ЦК много да се сближават, той незабавно ги разгонваше. Страхуваше се очевидно от преврат. В стила му беше да създава такива ситуации, че накрая да дойдат работите до него. Той да ги реши &ndash; да се подчертае, че именно той, а не някой друг, го е решил. Пак благодарение на неговия душеприказчик Милко Балев.</p> <p>&hellip;..</p> <p>Другарки и другари, нашата страна беше много близко до обстоятелството да стане наследствена социалистическа република. И това не бяхме чували и виждали в света. Към това Тодор Живков се стремеше с всички сили. Знаете, че той направи член на Политбюро дъщеря си, а преди около два месеца разбута един отдел в ЦК, за да направи от него три, единият от които за неговия Владко. Е, сигурно е мислил най-напред да го направи завеждащ отдел, а следващият скок &ndash; или секретар на ЦК, или направо член на Политбюро.</p> <p>&hellip;..</p> <p>И все пак ме вълнува въпросът: какво научихме от нашия президент и с какво ще го запомним?</p> <p>С оглед да се увековечи личността на Живков и фамилията му се разсипаха луди пари в Правец. Помня едно време той разказваше как Хрушчов при едно негово посещение го попитал: <strong>&bdquo;</strong><em>Тодоре, ти направи ли нещо в селото си?&ldquo; </em>Живков отвърнал: <em>&bdquo;Не съм.&ldquo; &ndash; &bdquo;Е, това ти е грешката.&ldquo; &ndash; </em>рекъл Хрушчов. Но Тодор Живков бързо поправи грешката си и превърна Правец в дворец и втора столица на България, начело с неговия монумент.</p> <p>Че нали заради увековечаването на фамилията бе и създаването на фондацията &bdquo;Людмила Живкова&ldquo;, която се предава по наследство, и &bdquo;Знаме на мира&ldquo;, и &bdquo;Камбаните&ldquo;, и много други неща. Целта е всяка вечер по телевизията да се чува фамилията Живкови. На всичко това шопът би казал: <em>&bdquo;Боже, Боже, аз ли ти се криво молих или ти ме криво разбра?&ldquo;</em></p> <p>&hellip;..</p> <p>Той съчини версията, че в навечерието на 9 септември е оглавил някакво оперативно бюро, което осъществило въстанието. Това нещо се оспори преди известно време от другарите Югов, Чанков и Драгойчева в доклад до ЦК, в който твърдяха, че такова бюро не е имало.</p> <p>И така, благодарение на подлизурковците, всичко се свързва с името на Тодор Живков &ndash; и въстанието, и победата, и строителството на социализма. Но ще се вдигне завесата и в края на краищата ще се научи истината.</p> <p>&hellip;..</p> <p>Хората се стараеха да му угаждат и свързваха едва ли не цялото съществувание на България &ndash; от основаването ѝ до днес, с неговата особа.</p> <p>Добре е, другарки и другари, че ни се отдава възможност да му кажем тия неща, докато е жив и е сред нас, за да чуе и се убеди във фалша на своето божество. И когато говорим за тези неща, ние същевременно напомняме и на новия председател на Държавния съвет, и на другите другари да бъдат внимателни, да не се поддават на хвалби и суперлативи, защото ласкателите са сигурни, че от това ще имат лична полза.</p> <p>Другарки и другари народни представители, това, което казах, е само една малка част от онова, което трябва да се каже за Тодор Живков, за неговия стил и живот.</p> <p>Съгласен съм той да бъде освободен от поста председател на Държавния съвет. Поддържам предложението да бъде избран за поста председател на Държавния съвет др. Петър Младенов и всички останали предложения и ще гласувам за тях. Казвам това, за да не вземам втори път думата. <em>(Ръкопляскания)</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>След като разискванията по тази важна точка от дневния ред са прекратени, председателят на Народното събрание Станко Тодоров се обръща към залата:</p> <p>&bdquo;Моля народните представители, които са съгласни с предложението, направено от парламентарните групи на БКП и БЗНС, да бъде освободен Тодор Живков като председател на Държавния съвет на Народна република България, да гласуват.</p> <p>Има ли против? &ndash; Няма.</p> <p>Въздържали се? &ndash; Няма.</p> <p>Решението се приема единодушно.&ldquo;</p> <p>На същото заседание за нов председател на Държавния съвет на НРБ е избран Петър Младенов &ndash; с нито един глас против и само един въздържал се. &nbsp;Депутатите също така решават да бъдат премахнати от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43968_i8D2qJdW31aDdIp2FKXquNlYt2htn5.jpg" /><em>Свалянето на Тодор Живков - Петър Младенов чете решението на ЦК на БКП, в средата - Георги Атанасов (тогава министър-председател), 10 ноември 1989 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ &quot;Подкрепа&quot; и &quot;Екогласност&quot;, на площада пред храм-паметника &bdquo;Свети Александър Невски&ldquo;.</p> <p>БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно &ndash; на &nbsp;11-13 декември ЦК взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.</p> <p>Народното събрание гласува отмяната на 15 януари 1990 г.</p> <p>През месец юни 1990 г. в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години тоталитарна система.</p> <p>Тодор Живков умира на 5 август 1998 г., без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>