Иво Христов*: Пиарът на Борисов ще се разбие в гранита на икономическата криза

Иво Христов*: Пиарът на Борисов ще се разбие в гранита на икономическата криза
Борисов и ГЕРБ са възможни, защото обществените нагласи възпроизвеждат авторитарни практикиМеренето на рейтинги е част от цялостната комерсиализация и маркетизация на социологията. То е индикативно за това, че политиката се е превърнала от представителство на някакви заявени обществени или групови интереси в комбинация между административен ресурс и шоу, това каза пред ГЛАСОВЕ социологът Иво Христов. И още: Такъв тип политически режими (авторитарните -бел.ред.) имат едно слабо място и то е, че те трябва да бъдат обществено легитимни, тоест харесвани. Те са харесвани дотогава, докато предлагат на публиката необходимото количество зрелища. Към това обаче има и добавка – те трябва да дават и хляб. Със зрелищата сме го докарали добре, въпросът е, че с хляба имаме известни проблеми и тези проблеми ще се задълбочават с времето.
<p><strong>Преди време казахте, че една от основните характеристики на ГЕРБ е некомпетентността и че подборът на хората в парламента е целенасочен, за да бъде избегнат рискът от еманципация. Без да подозираме вицепремиера Цветанов в компетентност, можем ли да очакваме все пак той да се еманципира от своя патрон Борисов, след като успя да счупи рекорда на безпрецедентната му популярност?</strong><br /><br />Всъщност така нареченото мерене на рейтинги е част от цялостната комерсиализация и маркетизация на социологията. То е индикативно за това, че политиката се е превърнала от представителство на някакви заявени обществени или групови интереси в комбинация между административен ресурс и шоу, както казва руският учен Андрей Фурсов. Хиперакцентът върху рейтингите показва, че българската политика няма съдържание, а само етикет. Когато липсва съдържание, формата става съдържание. <br /><br /><strong>След като политиката се е превърнала в шоу, то индикатори от типа на &bdquo;харесва се, не се харесва на публиката&rdquo; би трябвало да са определящи за политическата ситуация?<br /></strong><br />Подобни индикатори са определящи за манипулацията на публиката, ако въобще има публика в България, в смисъл на осъзнати граждани, които взимат някакви решения. Манипулацията, формата, политическата интрига, паркетните техники и милиционерските хватки са изключително важни в общество, където няма друго, където няма обособени групови интереси, които се противопоставят на такъв тип манипулация. Цялата тази палитра от политически и манипулативни техники съществува навсякъде по света, въпросът е къде тя е само част от основното съдържание на политиката и къде изчерпва съдържанието. Проблемът е, че за да направите един отговорен политически анализ, трябва да си изясните кои са основните политически играчи и кои са техните водещи мотиви и интереси. Не съм видял това да се прави в България през последните 20 години. И то не се прави абсолютно съзнателно. Първо, защото част от набедената експертна общност няма капацитета да го направи и второ, защото тези, които имат възможности, са на една или друга политическа хранилка. <br /><br /><strong>Значи сте солидарен с онова, което каза преди няколко дни Бойко Борисов за &bdquo;писаниците&rdquo; на анализаторите и журналистите, с неговата насмешка към подобни &bdquo;упражнения&rdquo;?</strong><br /><br />Да, защото, бидейки във властта, на Борисов му е ясно кои са реалните механизми и кои са действителните властови субекти. Той се надсмива, както всеки човек, който знае какво се крие зад кулисите. <br /><br /><strong>А какво се крие зад кулисите?</strong><br /><br />За съжаление в България това е &bdquo;тера инкогнита&rdquo;. От време на време има някакви бледи проблясъци за истинските играчи, които местят политическите пешки на българския политически терен. Възможността за правене на манипулативна политика у нас се базира на една изключително апатична публика, която не е в състояние да налага на политическите елити или на набедилите се за такива свои решения. На този фон са възможни всякакви олигархически и милиционерски ходове. От идването на Сакскобургготски на власт през 2001 г. насам е съвсем видимо, че на българското общество му липсва просветен критически заряд. Българският политически процес се превърна в гласуване &bdquo;против&rdquo;. Именно в такава обществена среда са възможни явления като НДСВ и ГЕРБ. В този контекст темата за рейтингите придобива огромно значение. Ако в развитите демокрации това би било само пикантерия, при нас е централен проблем. Дали Цветанов е с по-висок рейтинг от Борисов или не &ndash; аз предполагам, че действително Борисов иронично се смее на цялата тази история, защото той пусна мухата.<br /><strong><br />Тоест това е поредната манипулация?</strong><br /><br />Разбира се.<br /><br /><strong>И какви са нейните цели?<br /></strong><br />Основната цел на всяка манипулация е скриване на истината. Обществото не се занимава с реалните си проблеми и не вижда реалността във всичките й измерения. По отношение на МВР можем да зададем въпроса по следния начин: &bdquo;Какво беше направено в МВР за тази една година, каква е реалната реформа в тази институция, която се разтриса от проблеми?&rdquo;. Публиката е абсолютно некомпетентна да разбере тези неща. Ще ви дам пример с т.нар. извънредни съдилища &ndash; огромна част от населението е абсолютно ненаясно, че процедурата гарантира свободата, включително на този, който сега казва &bdquo;Разпни го&rdquo;. Ако направите социологическо проучване, ще видите, че подкрепата за тези съдилища ще е поне 60%. Този тип мислене възпроизвежда съответните авторитарни практики. Борисов е възможен и ГЕРБ е възможен единствено при подобна обществена менталност и нагласа. Пиарът му обаче ще се разбие в гранита на икономическата криза, на липсата на конкурентоспособност и на работеща икономика. Тези въпроси не могат да бъдат решени с клипове по телевизията и с обяснения, че предишният кабинет е окрал всичко. Това не може да продължава безкрай, то може да продължи година-две. <br /><br /><strong>Година-две, толкова ли давате на управляващи и аудитория да го закъсат с хляба?</strong><br /><br />Подозирам, че следващата година може да гледаме филма &bdquo;Три в едно&rdquo; по отношение на изборите. По конституция тогава трябва да има местни и президентски избори, не изключвам обаче да бъдат добавени и парламентарни избори. Имаме твърде много нерешени проблеми, но управляващите лавират и очакват проблемите да се решат от само себе си. Проблем на тази страна е това, което беше изнесено от Световния икономически форум, че България е на последно място по конкурентоспособност в ЕС. <br /><br /><strong>Да, но същевременно българският премиер твърди, че &bdquo;ние сме най-добре в ЕС&rdquo;. Каква е причината за това драстично разминаване между двете оценки за българската икономика?</strong><br /><br />Борисов няма интерес, а няма и визията да прокоментира проблема за конкурентоспособността. Състоянието на икономиката не се свежда просто до състоянието на някакви активи и пасиви, както това се привижда в счетоводителското мислене на Дянков. Състоянието на икономиката е свързано със структурата на въпросната икономика. Ние имахме един растеж, с който управляващите през последните десет години се тупат в гърдите, но какъв растеж е това &ndash; на имоти, на строителство? Каква е структурата на нашата икономика? Ако това е икономика, която се свежда основно до услугите, келнерите, хазарта и проститутките, то това не е структура на икономика на страна от ЕС, а на страна от Третия свят. Това е изключително тежък проблем с много мощен инерционен заряд, защото неразвитостта ражда неразвитост. Колкото повече потъвате в ямата на икономическата посредственост, толкова повече възпроизвеждате редукция на социалния капитал и на неговото качество и деградация на политическия процес. През последните няколко месеца имаме сериозно отстъпление от базови демократични стандарти. Това показва, че тези стандарти са били ситуативно и манипулативно наложени през последните 10&ndash;15 години. Населението не изпитва особен дискомфорт от това, че тези стандарти са нарушени, напротив масовият гражданин е доволен от това. Всъщност в навечерието на 1989 г. огромната част от населението не желаеше демонтаж на онази система. Онова, което хората искаха, бе, ако може в условията на онзи социализъм да има и малко частно, за да могат да крадат повече. Интерес от свалянето й имаше управляващата номенклатура, която по-късно се превърна в управляваща олигархическа класа. <br /><br /><strong>Инерционният заряд, за който говорите, доста несполучливо се съчетава с липсата на компетентност и хаотичния подход при взимането на решения. Това са част и от причините за кризата през 1996&ndash;1997 г. Какви аналогии могат да бъдат направени между онова време и днешната ситуация? </strong><br /><br />Историята никога не се повтаря, макар че това, което се случи през 1996 г., е все още неизвестно на публиката. Днешната ситуация е съвършено различна. ГЕРБ е проект именно на този олигархичен елит, който до скоро пребиваваше в политическите, институционалните и финансовите черупки на БСП, на тази особена симбиоза между старата номенклатура и съответните милиционерски метастази, която осъществи контролирания преход чрез доминитета на социалистическата партия. Този брак не можеше да продължава безкрайно дълго и следователно беше въпрос на време въпросният елит да се еманципира от електората си и да се освободи от необходимостта да лицемерничи, че споделя псевдосоциалистически и псевдолевичарски идеологии. Ако използваме думите на един вече мъртъв олигарх, можем да кажем, че ГЕРБ е опитът на номенклатурата да отреже социалистическата си опашка. На терена имаме нова формация с нови хора, която обслужва старите играчи. По отношение на компетентността &ndash; България няма кой знае какъв голям експертен ресурс. Когато създавате структура, която е строго йерархична, какъвто е случаят с ГЕРБ, очевидно е, че еманципацията на основните политически партньори, колеги и участници в този проект е последното нещо, което бихте желали. Следователно ви трябват средно некомпетентни хора, които да бъдат удържани подобно на земното притегляне, за да не се разбягат в политическия космос или пък да направят комбинации, от които да пострада този, който стои на върха на пирамидата.</p> <p>Масовата некомпетентност, която е заляла страната, е донякъде интуитивен, донякъде осъзнат ход, за да бъде удържано политическото статукво. Основната специфика на това управление е, че всяка инициатива е забранена по определение, освен ако тя не идва отгоре. Вторият много по-сериозен проблем в областта на икономиката е, че счетоводителският екип, който е оглавил Министерството на финансите и който задава тона на икономическата политика на кабинета, не е наясно, че основният проблем на тази икономика не е бюджетният дефицит, тъй като той е следствие, а не причина. Рано или късно това правителство и тази политическа гарнитура ще се сблъскат със сериозни и тежки икономически проблеми и с необходимостта да се взимат тежки политически решения, които вероятно преминават през толкова нелюбимите за Борисов договаряния с други политически партньори.<br /><br /><strong>В тази връзка как оценявате поведението на един от политическите партньори на Борисов, имам предвид т.нар. автентична или стара десница?</strong><br /><br />Доколко автентична е автентичаната десница и кое е дясното на българската автентична десница? Това са само етикети. Категорично отказвам да дискутирам какъвто и да било политически проблем в България по координатната система ляво&ndash;дясно. Най-точната дефиниция за поведението на &bdquo;автентичната&rdquo; десница в България даде д-р Николай Михайлов, като я нарече &bdquo;управляващата опозиция&rdquo;. Мисля, че кръгът на Костов наблюдава и очаква провала на Борисов. Костов е играл вече това упражнение, когато СДС дойде на власт върху костите на Жан Виденов, но не си дава сметка, че историята никога не се повтаря. Ситуацията в момента е съвършено различна. Борисов няма да се провали като Жан Виденов, първо, защото не позволява автономни икономически и политически центрове вътре в собственото си движение и второ, защото всички решения се взимат от едно място, което е и проблемът на това управление. Тези хора не си дават сметка колко сложен е животът и това, че той не може да бъде управляван от едно място. Това ще изяде главата на Борисов. Това, което &bdquo;управляващата опозиция&rdquo; в лицето на &bdquo;автентичната&rdquo; десница очаква, е именно провалът на ГЕРБ и идването на бял кон във властта със знамената на компетентността. Това няма да се случи.</p> <p>Тепърва в България ще се създават обществени предпоставки за зараждането на каквато и да било автентична дясна или лява политика. Тези политически партии, които съществуват в момента, са малко или много изкуствени политико-икономически конструкти.</p> <p><em>*Иво Христов e роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Доцент, доктор по социология. Дългогодишен главен експертен сътрудник е на Парламентарната комисия по правни въпроси. Ръководител на катедра &bdquo;Социология на науката, технологиите и иновациите" в Пловдивския университет &bdquo;Паисий Хилендарски&rdquo; </em></p> <p><strong>С Иво Христов разговаря Димитрина Чернева</strong><em><br /></em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи