Франсис Фукуяма: Опитът за налагане на либералната демокрация със сила се оказа грешка

Франсис Фукуяма: Опитът за налагане на либералната демокрация със сила се оказа грешка
Националната държава ще се съхрани, защото засега не се очертава никакво друга инстанция, способна ефективно и легитимно да укроти стихията на насилието, да наложи спазването на законите и да създаде система от правила, която хората да са готови доброволно да признаят. Провалът на гласуването за Европейската конституция, в страни като Холандия и Франция, както и в Ирландия на референдума за Договора за реформи показва, че европейците не са готови да прехвърлят прекалено много пълномощия на наднационалните организации, като ЕС например. Реално общество за тях е националното общество. Въпреки това привържениците на европейската интеграция се стремят да преодолеят идеята за националната държава. Това казва известният американски политолог Франсис Фукуяма в свое интервю през 2009 г.
<strong>Г-н Фукуяма, преди двайсет години написахте прочутата си статия "Краят на историята". Все още ли мислите, че след разпадането на Съветския съюз пред човечеството има само една възможност &ndash; да създаде единен свят без граници и държави, основан на свободния пазар и либералната демокрация?</strong><br /> <p><br />Мисля, че в продължение на дълги години левите интелектуалци също вярваха в &bdquo;края на историята&rdquo;, но повечето от тях бяха убедени, че това ще се случи с настъпването на комунизма. Оказа се, че съвсем не е така. На свой ред аз лансирах тезата, че историята действително се движи към една определена цел, но тази цел не е комунизмът, а онова, което самият Маркс нарича &bdquo;буржоазна демокрация&rdquo;. И продължавам да вярвам, че е точно така.<br />Модернизацията води до икономическо развитие, а то на свой ред влияе върху промяната на политическата система. Ето какво се случи обаче, откакто се появи първото издание на книгата ми &bdquo;Краят на историята&rdquo;. През този период се сблъскахме с нови предизвикателства. Едно от тях е появата на световната сцена на радикалния ислям, който представлява антизападно и антирационално течение и напълно отхвърля основните идеи на епохата на Просвещението.<br />В крайна сметка обаче това предизвикателство не е чак толкова сериозно, както изглежда. Защото ислямистите просто няма как да изградят успешно общество на теократична основа. Що се отнася до тероризма и насилието, това действително са много сериозни проблеми.<br />И все пак далеч по-сериозно предизвикателство за нас е неудържимото развитие на новите технологии. Цивилизацията ни става все по-зависима от технологиите, но все още не е ясно дали ще съумеем да запазим в достатъчна степен контрола си над тях. Изправени сме пред такива проблеми като разпространението на ядреното оръжие, биотероризма, химическото и газовото оръжия. Засега се справяме криво-ляво с тях, но докога? Особено ме плашат биотехнологиите, защото позволяват да се контролира човешкото поведение до степен, непозната досега. Навремето в Съветския съюз се опитваха да създадат &bdquo;новия човек&rdquo;, но едва сега разполагаме с необходимия инструментариум, позволяващ наистина да променим човешката природа. И това няма как да не внесе сериозни корекции в разбирането ми за &bdquo;края на историята&rdquo;.<br /><br /><strong>В същото време все по-често се проявяват различията между отделните цивилизации, хората все по-често се замислят за своята национална и културна идентичност. Все по-съблазнителен става стремежът за преутвърждаване на собствената самобитност вместо отказа от нея в рамките на общия процес на хомогенизация и превръщане на обществото, културата, икономиката и политиката в нещо еднородно в глобален мащаб. А тъкмо това представляват глобализацията и описаният от вас &bdquo;край на историята&rdquo;.</strong><br /><br />Всъщност никога не съм имал предвид хомогенизацията на културно равнище. Позволих си само да посоча, че фундаменталните социални и политически институции стават все по-еднородни и еднакви. Навсякъде в света доминира икономика, основаваща се на частната собственост, както и политическа система, базираща се на една или друга форма на демокрацията. При това е очевидно, че не всички са доволни от тези унифицирани институции и биха искали да съхранят културните си традиции, ценности, езици, облекло и т.н. Всичко това обаче не изключва &bdquo;края на историята&rdquo;. Визията ми за глобалния свят не може да се сведе до покрилите цялата планета закусвални &bdquo;Макдоналдс&rdquo;, нито пък до тоталната американизация на глобалната култура.<br />Едни и същи базови политически и икономически системи се интерпретират по различен начин в Япония, в Русия или пък в САЩ... Да вземем дори САЩ и Европа. Американците държат на свободата много повече, отколкото на равенството и справедливостта. Което се предопределя именно от историята и културата и в това отношение няма как да се &bdquo;слеем&rdquo; с европейците. Затова въпросът е по-скоро колко силни ще се окажат тези специфични култури, за да оцелеят и попречат на превръщането си в нещо еднородно и хомогенно.<br />Да вземем за пример Китай. За да осъществи модернизацията на обществото, Китай следва да трансформира политическата си система. Предстои ни да видим дали китайците ще могат да продължат да се модернизират без политическата си демократизация.<br /><br /><strong>Прогнозирахте, че националните държави ще изчезнат в обозримо бъдеще. Още ли мислите така?</strong><br /><br />Не, днес ми се струва, че националните държави ще се запазят. Както казва Макс Вебер, националната държава е единствената инстанция, притежаваща монопол върху насилието. Националната държава ще се съхрани, защото засега не се очертава никакво друга инстанция, способна ефективно и легитимно да укроти стихията на насилието, да наложи спазването на законите и да създаде система от правила, която хората да са готови доброволно да признаят. Провалът на гласуването за Европейската конституция в страни като Холандия и Франция, както и в Ирландия на референдума за Договора за реформи показва, че европейците не са готови да прехвърлят прекалено много пълномощия на наднационалните организации, като ЕС например. Реално общество за тях е националното общество. Въпреки това привържениците на европейската интеграция се стремят да преодолеят идеята за националната държава.<br /><br /><strong>Но ако националните държави не изчезват, това означава и че &bdquo;историята не свършва&rdquo;, а остава отворена. Тоест възможни са нови конфликти и войни, които по същество формираха гръбнака на световната политическа история...</strong><br /><br />Мисля, че днес отделните държави на планетата по-лесно ще могат да съществуват съвместно. При либералните демокрации хората не воюват помежду си. Проблемът е, че ако излезем извън рамките на националните държави и формираме глобална политическа организация, войните действително стават невъзможни, но пък се появява нов риск &ndash; от възцаряването на глобална тирания. Никога няма да има световно правителство, защото светът е прекалено различен &ndash; географски, културно, социално. Което пък означава, че просто не е възможно създаването на подобно глобално политическо чудовище.<br /><br /><strong>Тоест вече изключвате перспективата за създаването на &bdquo;глобална нация&rdquo;?<br /></strong><br />Да, не мисля, че днес е реалистично да вярваме, че при наличието на толкова голямо разнообразие хората ще склонят да предадат всички пълномощия на някаква глобална политическа институция. Напротив, надявам се, че ще се формира общност от държави, поддържащи помежду си мирно съвместно съществуване. Тази нова визия би могла да се дефинира като &bdquo;свободен световен ред&rdquo;.</p> <p><strong>Как обаче се вписва в тази картина войната в Ирак, която води страната ви? При това под малко циничния лозунг за &bdquo;укрепване на демокрацията&rdquo;... Нима това не е пряко отрицание на мирния и свободен &bdquo;световен ред&rdquo;, за който споменахте?</strong><br /><br />Аз бях против тази война. Ще ви кажа две неща. Първото е, че САЩ не винаги успяват да формират,в други райони на света национални държави по свой модел. Когато окупирахме Германия и Япония, успяхме да наложим демокрацията там. Но в Латинска Америка, Филипините или в Африка нещата се развиха много по-зле. Тоест нищо не се получи. Струва ми се, че не притежаваме достатъчно познания и мъдрост, за да осъществим адекватно политическите трансформации в Ирак, да не говорим за целия Близък изток. И да се хвалим с някакви успехи на демокрацията там говори само за абсурдни амбиции. Щеше да е добре, ако имаше някакви успехи, но това просто не е вярно.<br />На второ място, днес целият свят е настроен враждебно към САЩ, защото всички смятат, че Съединените щати се държат във военната, икономическата, културната и политическата сфера като хегемон. Това поражда мощни антиамерикански настроения. И правителството на САЩ трябваше да мисли на първо място, как да намали тази враждебност, вместо да я увеличава, опитвайки се да се издигне над всички останали в ролята на световен полицай.<br />Да, националните държави ще продължат да съществуват, но трябва да станат демократични. Сред основните структурни проблеми на съвременната епоха е това, че САЩ влияят върху повечето останали държави, докато те по никакъв начин не могат да влияят върху САЩ. За съжаление администрацията на Буш не го разбира. Не съзнава до каква степен останалият свят е готов да се съпротивлява на американизацията. Мисля, че ние самите не би трябвало да съдействаме за ръста на антиамериканските настроения. Обратното, следва да се постараем да поправим нещата, създавайки нови международни структури, така че и останалите страни в света да се чувстват участници във всички проекти.<br /><br /><strong>Проблемът е, че американците смятат ценностната си система за универсална. И виждат мисията си в разпространението й сред останалите. Според мен това е част от специфичната американска идентичност. И вие ли смятате, че американските ценности са универсални и задължителни за цялото останало човечество?</strong><br /><br />Вярвам, че идеите на Френската и на Американската революция са универсални и водят към принципите на свободата и равенството. Но те могат да се тълкуват по различен начин, в зависимост от това за какви общества става дума.<br />По отношение на това тълкуване американците следват свой собствен път и не са в състояние да разберат, че някои типични американски институции не могат да проработят в другите общества. Дори в Япония, където свършихме толкова голяма работа за налагането на демокрацията, тя се възприема по много специфичен начин.<br />САЩ смятат, че просто помагат на останалите страни да открият собствения си път на развитие, да направят своя избор, но на практика налагат на останалите собствения си модел, при това нерядко &ndash; със сила.<br />Един професор от Станфорд ме нарече преди време &bdquo;Маркс на американското неоконсервативно течение&rdquo;, защото съм се опитал да обясня необходимостта от движението към демокрация с модернизацията. В същото време, той сравни Буш с Ленин и квалифицира хората от администрацията му като &bdquo;ленинисти&rdquo;. Според него и те, подобно на болшевиките, искат да реализират лансираната от мен идея колкото се може по-бързо и с помощта на силата. Но в това си желание са се сблъскали с проблема &bdquo;11 септември&rdquo;. Аз самият смятам, че ленинизмът е грешка. Защото не можеш да използваш сила за постигането на целите си. В този смисъл и &bdquo;неоленинизмът&rdquo; на Буш също е грешка. Не може да се използва военна сила, за да се гарантира триумфът на либералната демокрация. Всичко трябва да става органично. С натиск отвън няма да се получи. Нещата просто трябва да узреят отвътре.</p> <p><em>Интервюто е публикувано в сайта www.geopolitika1.hit.bg </em></p>

Коментари

  • много любопитно интервю

    22 Март 2010 17:38ч.

    на високо интелигентен човек. Беше ми много интересно да го прочета и въпреки несъгласието си за много неща с политиката на вестника, влизам в него именно заради любопитни материали от този тип.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДРУГАРЯТ ФУКОЯМА

    22 Март 2010 19:24ч.

    да отговори на въпроса: Каква бе цената на акцията? Колко милиона хора загубиха живота си без време и по насилствен начин от държавния тероризъм, който той нарича &quot;налагане на либерална демокрация със сила&quot;? Каква е разликата между тази акция и &quot;налагането на народната демокрация със сила&quot;? Кои замислиха и двете и кои се облагодетелстваха от това? Каква бе причината и каква е следващата стъпка на световната революция по пътя към окончателното завладяване на планетата от комунистите - Ротшилд и компания. Това другарят Фукояма нито има капацитет да анализира и прогнозира, нито ще му позволят. Неговото равнище е на интернационалното АОНСУ. Онези, които опитват да изнесат истината, биват осъждани, лепят им всякакви етикети, изолират ги, а често и ги избиват. Даже въведоха термина &quot;конспиративни теории&quot;. А никой не си задава въпроса: Кой управлява света? Защо днес израелските ръководители превърнаха тези на САЩ в &quot;духачи&quot;? Изразът е на евреин от кибуците, който през 1993 г. става американски гражданин; два пъти е бил посланик на Съединените щати в Тел Авив и преди две години като съветник на Джордж Буш-младши е чествал 60-годишнината на Израел в &quot;обетованата&quot; - всъщност откраднатата земя.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Цитираните от предния неща са верни

    22 Март 2010 19:33ч.

    Думите са на Martin Indyk - два пъти посланик на САЩ в Израел. Изречени са в предаването на телевизия CNN Fareed Zakaria GPS, излъчено в неделя, 21 март 2010 г.. Видеото може да се види тук: http://www.cnn.com/CNN/Programs/fareed.zakaria.gps/index.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Do 13.24

    23 Март 2010 19:26ч.

    Много си прав ,но хората не ги виждат тия неща и за съжаление не четат и не се образоват.Истината е ,че просто ще чакаме тая система да рухне и тогава ако има достатъчно интелект на планетата ще се тръгне по друг път.Жалкото е ,че ще има адски много жертви преди да стане това, но пък май си го заслужаваме :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • US

    24 Март 2010 17:41ч.

    Фукуяма е ренегат, отначало беше за свалянето на Садам Хюсеин, после започна да го защитава. Левичари като него винаги помагат на антиамериканците и ислямските терористи. Закария е също изявен антиамериканец. Успешният опит за налагане на демокрация в Ирак, естествено, обезсмисля левичарите, като гл.ред. на &quot;Гласове&quot;, напр.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    25 Март 2010 1:51ч.

    купих си навремето книгата му и така си остана недочетена

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До US

    26 Март 2010 14:27ч.

    пий си хапчетата. Няма друг вестник освен ГЛАСОВЕ, който да дава думата на реднекските неоконсервативни свини. Но вие явно демокрацията разбирате като това да се чува само вашето мнение. А в Ирак не сте наложили и няма да наложите нищо. Единственият ефект бе поскъпването на петрола, с който реставрирахте КГБ-ейската руска империя. Но може би това е било идеята, а джавкането по международни форуми е прах в очите на хорицата...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи