Вечерта на 29 януари, 21.20 ч. Зрителите аплодират на крака актьорите на Лилия Абаджиева в спектакъла „Парижката Света Богородица” на театър "София". Залата е препълнена, чуват се викове „Браво!”. Сценичният кръг спира да се върти. Актьорите се държат за ръце за последен поклон. Тогава Пламен Манасиев спира с жест аплодисментите и прочита кратък текст от Теодора Димова.
Лилия Абаджиева, Калин Врачански, Пламен Манасиев и "Парижката Света Богородица" застават зад каузата на ателие "Прегърни ме"

"По някакъв парадоксален начин най-големите, най-болните обществени недъзи се проявяват не в най-големите и помпозни явления, а в дребните, ежедневните, почти анонимните факти, както случаят с ателие "Прегърни ме”. Малко хора имат душевните сили да вършат онова, което хората там вършат - да общуват ежедневно със същества от домовете за изоставени деца. Да общуват с тези същества като с нормални, здрави, радостни хора. Нарочно употребявам думата същества - защото страданието, което идва от тях, е много голямо, много тежко, много трудно поносимо. Необходимостта им от любов, от ласка, от прегръдка, от разговор е толкова голяма, че човек вътрешно се срутва, разплаква се, не издържа. Откъде намират сили! Кой им дава толкова любов, която те безстрашно и неудържимо раздават на тези нещастни, зажадняли за обич деца! Колко от нас могат да вършат подобно нещо ежедневно? Нека да помогнем на ателие „Прегърни ме”.

Бихме могли да жадуваме и мечтаем за часовете, в които някой се държи към нас като към нормални, здрави и радостни хора."

Залата отново се изпълва от аплодисменти. На малка масичка пред гардероба са подредени картички с картини, нарисувани от малките художници на ателие „Прегърни ме”, и празна кошница от цветя. Гледката е повече от необичайна. Само си представете: опашка от хора, които чакат търпеливо, защото искат да оставят малко надежда... Така за по-малко от 10 мин. в кошница са събрани 263 лв. За сравнение ще уточня, че по време на Великденските празници за един ден в голям столичен мол събрахме 3 лв. - 2 лв. от дарения и 1 лв. от продажба. Дълго умувах върху този факт. По какво се различават повечето от човеците, които влизат в мол, от тези, които обичат да ходят на театър?... Дали защото театърът е духовно средище? Или защото „мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта”, Виктор Юго...

В завещанието си на 31 август 1881 г. Виктор Юго пише:
1. Бог съществува като абсолютно независим създател и повелител на вселената.
2. Животът има смисъл, когато човек обича, труди се и крачи напред.
3. Душата е безсмъртна.
4. Любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота.
5. Мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта.

Благодаря на Лилия Абаджиева, Пламен Манасиев, Калин Врачански, Ириней Константинов, целия актьорски състав на постановката „Парижката Света Богородица”, на всички зрители и приятели, които застанаха зад нашата кауза.

И най-вече на Лилия Абаджиева, която ми припомни, че „любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота”.

Милена и децата от ателие „Прегърни ме”

Софийски сюжети ала Хундертвасер, автор Невена, 10 г. 

Приятели, всички вие, които не сте задраскали тези деца, които вярвате, че и в малките стъпки има смисъл, че доброто води след себе си добро, включете се в кампания  24 ГРАМА НАДЕЖДА

Защо?
От 9 години ателие „Прегърни ме”  е посрещнало над 200 деца и младежи от три дома на територията на гр. София и София-област, които се учат на два занаята и различни техники на приложно изкуство, живопис и иконопис, създали са 80 етнокостюма, над 500 картини, ок. 6000 картички, над 7000 мартеници, 300 копринени ангела и парцалени кукли, една илюстрирана Андерсенова приказка, 28 ръчно правени арт книги с Чудесата на Христос. Техните произведения са участвали в над 40 изложби и базари и така са стигнали до хиляди възрастни и деца. През следващата година идват поне още 30 деца, лишени от родителска грижа, които искат да се учат, да рисуват, да могат, да вярват. Помогнете ни да продължим да им помагаме.

Как?
Първо, всеки, който желае да ни подкрепи, ще може да ни дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777.  След това той трябва да се запише на имейла на сдружението 

[email protected]

Надеждата ни е да съберем около 2 хиляди съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по 1 SMS. От своя страна, сдружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете SMS, а в сайта на „Гласове” и страницата на ателието във Фейсбук да разказва със снимки и картинки за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.

 

Още от категорията

3 коментар/a

Анна на 03.02.2014 в 21:10
Това, което правите, е прекрасно. Иначе: Ходя на театър и обичам театъра, но пазарувам в моловете и ми е удобно. Що за глупаво противопоставяне? В театъра се чува за какво става дума, в мола е пълно с томболи и други досади; там в шумотевицата не стигате до хората. Друго подходящо място са галериите, може би някоя книжарница.
Анна на 03.02.2014 в 21:10
Това, което правите, е прекрасно. Иначе: Ходя на театър и обичам театъра, но пазарувам в моловете и ми е удобно. Що за глупаво противопоставяне? В театъра се чува за какво става дума, в мола е пълно с томболи и други досади; там в шумотевицата не стигате до хората. Друго подходящо място са галериите, може би някоя книжарница.
До Анна на 29.08.2014 в 01:41
Няма противопоставяне, такива са фактите. И аз ходя на театър и пазарувам в МОЛ. В този МОЛ не беше никак шумно, нямаше томболи и \"други досади\". Бяхме организирали ателие на открито на една от големите площадки от сутрин до вечер. Бяхме опънали пана с информация и картички. Имаше и специален екран, на който се пускаше информация кои са децата и каква е каузата. Много хора се спираха, разпитваха, цъкаха и... си тръгваха. Само една майка купи на дъщеричката си картичка за 1 лв., защото имаше \"златно по нея\".

Напиши коментар