След като демократите бяха напълно разбити на частичните избори, всички се чудят какъв ще бъде отговорът на президента Обама. Ще демонстрира ли разбиране на ситуацията? Ще бъде ли по-решителен при отстояване на ценностите, в които вярва, дори и това да означава политически провал? В понеделник получихме отговора: той обяви замразяване на заплатите в държавната администрация. И направи само това съобщение. То беше безкрайно цинично, беше тривиално като цяло, но напълно безцелно и оформяйки го просто като съобщение, г-н Обама в действителност даде политически силен аргумент на всички онези, които следят неговите действия – както изглежда успешно – да го унищожат.
<p><strong>Затова, предполагам, че всъщност г-н Обама знае какво прави.</strong></p>
<p>Когато говори за замразяването на заплатите, президентът Обама сякаш иска да ни каже, че трябва да проявим „разбиране на ситуацията”. Да, но в този случай изглежда той иска да научи Америка на нещо грешно.</p>
<p>Истината е, че дългосрочният проблем с американския дефицит няма как да бъде преодолян с подобно замразяване. В едно отношение обаче администрацията не може да бъде определяна като добре заплатена.</p>
<p>Заплатите в държавната администрация средно са доста по-ниски от тези на работниците в частния сектор със същата квалификация. И освен това разходите за заплати са много малка част от общите държавни разходи. Дори и наполовина да ги намалят, това би намалило разходите с по-малко от три процента.</p>
<p>Затова замразяването на заплатите в администрацията е циничен театрален етюд в битката за намаляване на дефицита. Това е евтин трик, който би впечатлил само хора, незнаещи нищо за бюджетните реалности.</p>
<p>Действително спестените пари от тази мярка ще бъдат не повече от пет милиарда за следващите две години, което е смешна сума, имайки предвид размера на дефицита.</p>
<p>Във всеки случай орязването на държавните разходи във време на икономически спад е възможно най-лошото нещо, което може да бъде направено. Просто попитайте шефовете на Федералния резерв кой напоследък пледираше повече или по-малко да се подкрепят усилията за подпомагане на откриването на нови работни места.</p>
<p>Докато по същото време на масата стоеше нерешен истинският проблем с дефицита – дали данъчните облекчения за богатите, както настояваха републиканците, ще бъдат продължени. Просто ще напомня, че през следващите седемдесет и пет години цената на продължаването на данъчните облекчения, особено ако станат постоянни, ще бъде приблизително равна на целия очакван размер на дефицита в системата на социалното осигуряване. Шегата със замразяването на заплатите, направена от г-н Обама, може да бъде оправдана само ако той използва намерението за замразяване като удобен повод да заеме твърда позиция срещу исканията на републиканците, а именно да заяви, че е дошло време да се реши проблемът с дефицита, като се премахнат данъчните облекчения за най-богатите.</p>
<p>Но той не го направи. Вместо това, както изглежда, е бил замислил замразяването на заплатите като жест за помирение с републиканците ден преди официалната среща между двете партии. На тази среща г-н Обама, който вече две години е подложен на унищожителна критика от опозицията, заяви, че е стигнал твърде далеч в битката със своя непримирим враг. Той не носеше, както стана ясно на всички, бележка на гърба си с надпис „Сритайте ми задника”, но всъщност точно това се случи.</p>
<p>Но подобен жест от другата страна няма. Вместо това доминираният от републиканците Сенат излезе с позиция, че на масата за преговори няма да бъде сложен нито един закон – и това е законодателство, което включва неща като договора за стратегическите оръжия, от жизненоважно значение за националната сигурност – който да бъде пуснат, докато въпросът с данъчните облекчения не бъде решен, разбира се, в тяхна полза.</p>
<p>Няма как да не направи впечатление, че републиканците са приели мярката, взета от Обама, за блъф и вярват, че той не може да не се огъне. И всъщност при всички положения ще се окажат прави.</p>
<p>Истинският въпрос е какво г-н Обама и неговите приближени мислят по въпроса. Наистина ли вярват, че преди всичко този жест на помирение с G.O.P. (републиканците) ще предизвика добронамерен отговор?</p>
<p>По-озадачаващото е видимото безразличие на екипа на Обама към ефекта от подобен жест върху техните поддръжници. Те очакваха кандидата, който яхна вълната на изборния ентусиазъм и взе изненадваща победа в предварителните избори на демократите, да разбере, че този ентусиазъм беше изключително ценен актив. Вместо това обаче г-н Обама, както изглежда, се опитва систематично и последователно да разочарова своите най-горещи поддръжници и да убеди хората, които го поставиха там, където е в момента, че са направили огромна грешка.</p>
<p>Случващото вътре в Белия дом отвън изглежда като морален колапс, пълно изоставяне на предварително начертаните цели и загуба на посоката.</p>
<p>Какво е нужно да направят демократите? Отговорът, както изглежда, е те самите да се вдигнат на стачка. Все още демократите в Конгреса имат възможност да поставят опонентите си в ъгъла, както го сториха миналата седмица, когато се наложиха при вота за удължаването на срока на данъчните облекчения за средната класа, поставяйки републиканците в поза „партер” и карайки ги да направят отстъпки в гласуването на запазването на данъчните облекчения за богатите.</p>
<p>Би било много по-лесно, разбира се, за демократите да теглят чертата, ако г-н Обама направи това, което трябва. Но както изглежда, това няма да се случи и партията ще започне все по-често да се оглежда за следващия си лидер.</p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>