- 10 Sep 2020
- 75
- 0
След две години на президентския пост, най-накрая настъпва видима промяна във външната политика на администрацията на Обама. Ако първата фаза може да бъде определена като възстановяване на имиджа на Америка по света и демонстриране на дружелюбност към всички, особено към враговете, то втората фаза се очетава да премине под знака на пълното възстановяване на американското влияние, дори това да стане с цената на разочарование у едни и предизвикателство към други. Ако в първа фаза имаше „рестартиране” на отношенията с Великите сили, особено с Русия и Китай, то във втора фаза трябва да има очертаване на границите на този „рестарт” и втвърдяване на позицията при несъгласие от наша страна.
<p>Ако в първа фаза поставяхме ударението повече върху взаимодействието с Великите сили и върху мъглявата концепция за развитието на света на Г-20, то във втора фаза ще трябва да се изгради сърцевината на сътрудничеството между Съединените щати и другите демократични държави. Ако първа фаза беше фокусирана върху стратегията „Ние не сме като Буш”, то във втора фаза това самозаблуждение трябва да се отхвърли и да се преследват американските интереси и принципи, дори и ако Джордж Буш е правил същото.</p>
<p>Това разбира се са предположения, но случващото се ме навежда на мисълта, че могат да станат реалност.<br />Старите съюзнически връзки се възстановяват. Сравнете неотдавнашната реч на Държавния секретар Хилари Клинтън пред Съвета по външни отношения с тази, произнесена пред същия съвет година по-рано. Речта от 2009 година звучеше като фантазия на професор по международни отношения. Там тя говори за използване на „мека сила”, за решаване на проблемите с „общи действия” в този „многополюсен свят”. Докато изтъкваше предимствата на отношенията с Русия, Китай, Бразилия и други „нововъзникващи сили”, тя запрати съюзите със старите демокрации в глух коловоз. В речта от тази година старият жаргон на езика на международните отношения се завърна. Русия и Китай бяха определени по-скоро като „авторитарни държави”, отколкото като партньори.</p>
<p>Клинтън отдели десет точки да възвеличи подобрените отношения с „нашите най-близки съюзници, държавите които споделят нашите фундаментални ценности и интереси” в Европа, Северна Америка и Азия.</p>
<p>И това не е просто реторика. В Източна Азия администрацията се отметна от мъглявата идея за установяване на „ взаимоотношения на стратегическо доверие” с Китай, към ясна политика на възстановяване на доверието със страните съюзници и партньори от региона, които Съединените щати са готови защитатват от нарастващия военен натиск от страна на Китай. Острото изказване на Клинтън в Ханой срещу китайските опити за доминация в Южнокитайско море, беше последвано от среща на Президента Обама с лидерите на страните от Югоизточна Азия миналата седмица. Връзките с Индия, пострадали доста в първа фаза, се възстановиха напълно след като Обама обяви намерението си да посети НюДелхи. Връзките с Япония и Южна Корея се заздравиха. Този обрат стана възможен заради скорошните невъздържани действия от страна на Пекин, което подтикна изнервените й съседи да поемат протегнатата ръка на Америка. И Клинтън с помощта на Заместник-държавния секретар Кърт Кембъл изигра картите си добре. Днес Съединените щати са в по-добра форма отколкото бяха в късните години на ерата Буш. В Европа Хилъри Клинтън направи всичко възможно да върне доверието на притеснените от стремежите на Русия европейци към Америка. И тя, и Президента Обама осъдиха руската окупация на Грузия, а през юли Клинтън посети Грузия и Полша като част от така наречената „промяна на промяната”.</p>
<p>Демокрацията се завръща. Кой би повярвал преди година, че Обама ще отдели една трета от речта си пред ООН на демокрацията или ще използва думи като „свобода” и „тирания”? Очевидно заради Буш думата демокрация беше намразена. Клинтън възстанови първостепенното значение на демокрацията. През юли в Краков тя разкритикува авторитарните държави, които според нея „бавно унищожават гражданското общество и човешкия дух”, посочвайки Китай, Русия и Египет. Критиците отбелязват, че реториката на администрацията все още е само думи и е далеч от действията, но все пак звучи не по-различно от това, което биха казали Роналд Рейгън и Джорж Буш-младши. Подозирам, че новата реторика съвсем скоро ще се превърне в твърдо политическо действие.</p>
<p>Америка отново е на ход. Преди година се водеше разговор за постамериканския свят. На Обама се гледаше като на постамерикански президент, неспособен да направи това, на което е способен, защото са му се паднали лоши карти при последното раздаване. Понастоящем властите вдъхват повече оптимизъм. Клинтън вече говори за „новия момент на Америка”, казва го по начин, който щеше да бъде определен като арогантен само допреди няколко години и вярва, че „светът все още ни смята” за „глобален лидер”. Тя тънко намекна, че отличителната характеристика на първа фаза – ангажиране със световните дела – вече не е достатъчна. Светът иска от Америка „не само да се ангажира, но и да води.”</p>
<p>Защо се случи тази промяна? Отчасти това се дължи на успешното усилие на Обама да промени образа на Америка. Днес е значително по-лесно да се мисли за връщане на ролята на глобален лидер на Съединените щати, отколкото беше в последните години от президентстването на Буш. Отчасти е отговор на новите реалности в света. Иран отказва да сътрудничи. Китай не желае да бъде просто „световен касиер” и демонстрира безразборно нарастващата си военна мощ. Дори Обама официално заяви, че „рестартирането” на отношенията с Русия са достигнали предела си с договора за съкращаване на ядреното въоръжение „START” и с последния кръг от преговори за налагане на санкции на Иран, определени като провал. И отчасти, защото Съединените щати е не нация от „прагматици”, а е нация дълбоко убедена в превъзходството на демокрацията над останалите форми на управление, което винаги е ясно изтъквано във външната й политика.</p>
<p>Случващото се в съвременния свят накара Америка да осъзнае важността на старите демокрации в Азия и Европа при изграждането на своята политика. Демокрацията е по-способна да изработи адекватни решения в отговор на голяма част от проблемите в света, за разлика от авторитаризма. И лидерството на Америка е за предпочитане пред това на консорциум от авторитарно управлявани велики сили.</p>
<p>Време е за стартиране на втората фаза.</p>
<p><em>*Робърт Кейган е старши научен сътрудник в Институт „Brookings” и автор на книгата „За Рая и силата”.<br /></em></p>
<p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>
