Голямото количество коментари, посветени на уволнението на Юрий Лужков като кмет на Москва и последствията от това решение за „тандема” и московския политически или предприемачески елит, изглежда не отчитат един прост фактор – във всеки случай приемникът на Лужков ще е човек, който няма да има никакво отношение към московчани, нито един път няма да е минал през избирателна процедура, ще е зависим изключително от волята на президента. Накратко казано – условен кмет. Могат да ми възразят, че и в случая с Лужков не можеше да се говори за народовластие, че и Лужков управляваше в последно време столицата като издигнат от президента и утвърден от Московската градска дума. Но в миналото този човек на няколко пъти премина през процедурата на избор – дори да е деградираща от година на година, но все пак процедура.
<p>Изглежда точно това е и принудило Лужков в момента на оставката да прояви не толкова чиновнически, колкото политически качества. Разбира се, Москва нито е първият, нито последният субект на федерацията, където по-рано избраният ръководител се заменя със скучен чиновник. Но Москва не е просто област, република, край.</p>
<p>Москва е – град. И както и да наричат властта в нея държащите властта, както и да я разделят с цел ограничаване на местното самоуправление, тя все пак ще си остане град. Излиза, че само в два града в Русия – в Москва и в Петербург, (макар сега към тях да се прибавят и други, вече неспоменати в Конституцията) жителите са лишени от възможността да избират градоначалник и са принудени безсилно да наблюдават караниците по върховете на властта. И не е необходимо да ме убеждават, че всичко това е свързано изключително с конституционните особености, с това, че Москва и Петербург – това са такива особени градове, които са равни на републиките и краищата.</p>
<p>Работата не е в техните особености, а в самия стил на управление – опричнината, разширяваща се до размерите на Русия. И разбира се, в тази опричнина не са необходими никакви избори за кмет, още по-малко в столицата.</p>
<p>Необходими са само хора на господаря, по-точно казано, хорица, които ще прочистват другите хорица и ще разделят с назначените техните щедро и по първенство потребности.</p>
<p>Изобщо попаднах в затруднено положение. В Москва кмет, който се назначава от най-достойните и засега на никого неизвестни хора. В Киев избираем кмет, но отсъстващ. В украинската столица никой не е отменял избора на градоначалник, но благодарение на конституционните особености просто подмениха кмета. Президентът му назначи заместник. По-точно не него, а ръководителя на киевската градска администрация, който се назначава от главата на държавата. И като правило, това е действащият кмет. Но когато няма кмет, а киевският ръководител, за разлика от Лужков, не спори с никого и просто се е изпарил, неговите функции могат да се изпълняват от назначения заместник. И се получава, че украинската столица вече няколко месеца се управлява – и ще се управлява – от назначения от президента чиновник, когото никой не е избирал и дори не може да избере: някой да е казал, че ще го издигнат на избори?</p>
<p>Възможно е киевчани да са идиоти, на които не бива нищо да се поверява. Техният днешен ръководител – той е заместник на ръководителя на администрацията – е бил кмет на Комсомолск. На жителите на Комсомолск е можело да се гласува доверие за правото за избор на кмет, а киевчани са лишени елегантно от такава възможност. Може би московчани трябва да се гордеят, че ги лишиха заедно с цяла Русия от правото на избор? Но с какво те са по-лоши от жителите на Калуга или на Самара? Защо там може, а в Москва не бива?</p>
<p>Защото е опричнина. В опричнината трябва да са най-апетитните, най-тлъстите парчета. Какво са там някакви си дребни градчета – на нас ни дай столицата! А доколкото самата власт е устроена така, че без да си в столицата, не можеш нещо да движиш – нито в бизнеса, нито в живота на всеки от районите – то такъв подход е напълно оправдан.</p>
<p>Оправдан е, докато хвърлените в опричнината хорица не са събудят.</p>
<p><em>Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>