София намира място в топ 10 на градовете с най-качествен високоскоростен интернет, участвали в годишното проучване за качеството му в световен мащаб (2009 Broadband Quality Research), спонсорирано от "Сиско" (Cisco.com). Столицата ни е на 10-о място, като изпреварва световни столици и градове като Копенхаген, Букурещ, Стокхолм, Токио и други. Според изследването България е сред страните с най-значително подобрение на интернет качеството през последната година. Страната ни показва ръст от 56%, предшествана от Южна Корея (ръст от 72%) и следвана от Литва (55%), Швеция (38%) и Румъния (34%).
<p><strong>За сметка на това обаче проникването на интернет услугите у нас е оценено като много ниско, което намалява конкурентоспособността на България.<br /></strong>Въпреки икономическия спад в световен план, проучването отбелязва напредък, но също така и недостатъци в качеството на високоскоростния интернет. Според резултатите 62 от общо 66 изследвани страни са подобрили качеството на широколентовия (broadband) достъп спрямо миналата година.<br />Глобалната средна скорост на даунлоуд трафика е нараснала с 49% до 4,75 мегабайта в секунда (Mbps), а на ъплоуд трафика - с 69% до 1,3 Mbps. Средната глобална латентност (забавяне) е намаляла с 21% до 170 милисекунди.<br />В същото време новите данни сочат задълбочаване на разделението в качеството на дигиталните услуги между градските и селските райони.</p>
<p><strong>Проучването за 2009 г. включва 24 нови страни, както и допълнителни анализи за качеството на широколентовия интернет в 240 града.</strong> Южна Корея е водещата по "интернет лидерство" тази година, в случая формирано от 97-процентовото проникване на услугата в домакинствата и 99 точки за качеството на широколентовия интернет. След нея се нареждат Япония и Хонконг, а четвъртото място е за Швеция, която е европейската страна с най-висококачествен високоскоростен интернет в Европа. Страната бързо настига Япония и Южна Корея, тъй като резултатите й се подобряват с 38% спрямо 2008 г. Тя е следвана от Швейцария и Холандия в общата класация, която е сбор от двата критерия - проникване и качество.</p>
<p><strong>България е на 34-то място в общата класация. Латвия, България и Литва се нареждат веднага след Швеция по отношение на качеството на интернет услугите</strong> поради скорошни разширения на оптичните и кабелните мрежи в големите си градове. Слабото проникване обаче все още задържа тези страни по отношение на показателя "интернет лидерство". Според проучването девет страни, сред които и България, предлагат широколентова свързаност с необходимото качеството за уеб приложенията от следващо поколение. Такива са интернет телевизията с висока дефиниция и видео комуникациите, които ще бъдат официално представени през следващите три до пет години. През 2008 г. само Япония изпълняваше тези изисквания.</p>
<p><strong>39 страни имат резултат под прага, изискван за доставянето с постоянно качество на повечето масови уеб приложения</strong> (като възможност за гледане на интернет телевизия със стандартна дефиниция, споделяне на малки файлове и използване на видео комуникации с ниска дефиниция, например видео приложенията в Skype).<br />Въпреки че в по-голямата част от страните се наблюдава т.нар. "дигитално разделение" (големите градове имат висококачествен интернет, а малките - не), 13 страни се отличават със значителни различия в качеството на услугите в големите и в малките населени места.<br />Литва, Русия и Латвия имат най-голямо "дигитално разделение", докато в Швеция, ОАЕ и Исландия и селските райони се радват на висококачествен интернет.</p>
<p><strong>Първото проучване за качеството на високоскоростния интернет беше публикувано през септември 2008 г.,</strong> с цел да изследва възможностите на всяка от страните да се възползва от уеб приложенията и услугите от следващо поколение. Изследователският екип разкри, че качеството на бродбанд услугите е пряко свързано с напредъка на националната икономика и дава преимущества на страните, които поставят като национален приоритет развитието на високоскоростния интернет.</p>
<p>За иследването тази година са използванa статистика от сайта SpeedTest.net. To е подготвено от екип студенти от в Университета в Оксфорд и Факултета по приложна икономика в Университета в Овиедо.</p>
<p><em>(По Вести.бг)</em></p>
<p> </p>