След като Леон Панета и Дейвид Петреъс заеха новите си позиции в Пентагона и ЦРУ, те трябва да използват случая за цялостна преориентация на разузнавателните планове и плановете за националната сигурност на Съединените щати. Що се отнася до разузнавателната общност, оказва се, че харчим по около 80 млрд. долара за разузнаване всяка година – повече от всички останали страни в света, взети заедно – и въпреки това изглежда, че сме перманентно неподготвени за глобалните предизвикателства. ЦРУ не успя да предвиди падането на Съветския съюз, революциите в Източна Европа, разпада на Югославия, 11 септември, несъществуващия арсенал от оръжия за масово унищожение на Саддам Хюсеин, световната финансова криза и най-накрая Арабското пробуждане.
<p>Не смятам, че е било възможно тези събития да се предвидят толкова лесно. Много малко хора или организации успяха да ги надушат, при това не навреме, а онези, които успяха да се справят, просто извадиха късмет.</p>
<p>Международните кризи се случват тогава, когато е налице разнообразен комплекс от причини, които никога не е било трудно да бъдат забелязани.</p>
<p>Трябва да знаем целите, преди да започнем подготовката. Правителствените агенции трябва да подготвят политиците и администрацията за резките смени в международната, регионалната и националната среда. Трябва да са доста прозорливи относно възможностите за внезапни катаклизми и нови обстоятелства и да притискат политиците да се противопоставят на възможните заплахи в аванс. Именно по това се различават най-успешните фирми от частния сектор в условията на криза. Противно на ширещите се митове във Вашингтон и из цялата страна, банки като JP Morgan и Goldman Sachs едва ли не са „знаели”, че имотните пазари ще се срутят през 2007. Те успяха лесно да направят предвиждания още през 2005 или 2006, да заложат на тях и да не загубят много пари, както сториха много други фирми. Това, което направиха JP Morgan, Goldman Sachs и другите, за да устоят на финансовата криза, беше внимателно да управляват инвестициите си – бидейки подготвени за резки колебания на пазарите. Залагайки на сигурно – което би трябвало да правят всички хора и организации – те се оказаха подготвени за възможен внезапен шок.</p>
<p>Затова се надявам, че във висшите нива на американската администрация циркулират възможните сценарии за развитие на криза в Саудитска Арабия. На фона на възможното развитие на събитията в Близкия изток това, което би могло да се случи в Саудитска Арабия, изглежда далеч по-страшно. Сякаш е малко вероятно, но все пак е възможно. Саудитската монархия е пуснала дълбоки корени в обществото чрез споразумяване със силните религиозни общности и изливане на огромни суми пари за подкупване на собствения си народ. Но все още съществуват сериозни пукнатини в обществото – най-забележимата е между шиити и сунити. Ако оттам изригне недоволство, това ще има непредвидими последици (200 долара за барел петрол, при всички случаи), а Вашингтон ще трябва да реагира умно и бързо. Това би оставило отличното впечатление, че има добре планиран отговор и е обсъждано с нашите съюзници, вместо да се налага да се реагира пост фактум на базата на телевизионни кадри и да се предприемат действия в разгара на събитията.</p>
<p>Другият начин да сме подготвени е като стабилизираме финансите и задълженията си, така че да сме адекватни при криза. Тук аналогията с частния сектор също би била подходяща. Ключът за излизането от финансовата криза е не като ставаме свръхзадлъжнели, а като натрупаме достатъчно резерви от пари в брой, които да ни позволяват да се справяме в трудни времена. Съединените щати се пръскат по шевовете във всички посоки: борят се с огромния дълг, водят военни действия на много фронтове и са на ръба на демографска криза, готова да връхлети всеки момент. Трябва да сме готови да се справим с всичко това, за да не позволим да бъдем ударени от нова голяма криза. Подобно място няма да е добро за живеене.</p>
<p>Погледнете Япония. Тя се беше подготвила добре за възможно земетресение, затова дори когато я разтърси последното мегаземетресение и последва гигантско цунами, успя да минимизира човешките жертви. Но през последните две десетилетия Япония натрупа огромен дефицит – дългът й е 200% от брутния вътрешен продукт – заради което не й достигат ресурси за адекватен отговор на кризата и възстановяване на икономиката.</p>
<p>Не сме и никога няма да бъдем способни да предвидим следващата геополитическа, икономическа или природна катастрофа – а и имаме по-малко резерви от пари в брой в банките откогато и да било.</p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>