Пропиленият уикенд на здравната система

<p>Първо уикендите. Никога не е било приятно да се влиза в болница, но да се влиза в болница през уикенда е направо кошмарно. Наоколо се мотаят само няколко доктори, а хората приемани в събота или неделя са лошо обгрижвани.</p> <p>Едно изследване от 2007 година разкрива, че на всеки хиляда пациенти, приети с инфаркт през уикендите, имало 9 до 10 смъртни случая повече, отколкото сред пациентите, приети през дните от седмицата. За &bdquo;уикенд&rdquo; пациентите е по-слабо вероятно да получат бързо необходимите им животоспасяващи процедури &ndash; като коронарно-артериален байпас или сърдечен катетър.</p> <p>Това е не просто въпрос на спасяване, но за по-малко животозастрашаващите проблеми е и въпрос на удобство.</p> <p>Не е възможно да се влезе в планова операция при избран от пациента хирург, ако той поиска това да се случи в събота. Повечето болници не предлагат подобна възможност.</p> <p>А това означава, че една индустрия, която генерира приходи от 750 млрд. долара годишно, оставя целия си капацитет да бездейства през една четвърт от времето си. Ако болниците работят на пълен капацитет, скъпоструващите активи като операционни зали ще се изплащат по-бързо и уредите за образна диагностика ще се ползват по-пълноценно. И ако процедурите, които трябва да се извършат, се разпределят по-равномерно през седмицата, пациентите по-често биха могли да се радват на уединението на единичните стаи.</p> <p>Първата стъпка от проекта на Нюйоркския университет към седемдневно обслужване предвижда уикендът да се ползва за точно определени процедури като рентгенологични изследвания, ядрено-магнитни резонанси и планови сърдечни операции с избрани от пациентите екипи. Онкологичният център и сега осигурява някои хирургични интервенции през уикенда. А някои процедури като цезарово сечение се правят в съботните дни. Това е бъдещето за всички доктори.</p> <p>Второто нововъведение е оценката на качеството и управлението. С други думи, ако няма критерии, с които да се измерва качеството, то нито може да се управлява, нито да се подобрява. Ето защо федералното правителство в момента прави ключови инвестиции в подкрепа на болници, клиники и доктори за усвояване на информационните технологии и съставяне на статистически справочници за качествени грижи.</p> <p>Робърт Гросман, декан и изпълнителен директор на медицинския институт &ldquo;Langone&rdquo; към Нюйоркския университет, е събрал данни от множество медицински центрове за техните &bdquo;управленски отчети&rdquo;. Това му позволява да проследи не само финансовата информация за оперативните печалби и паричния баланс, но му дава и детайлни качествени данни за работата на отделните доктори за период от 30 дни, където се проследяват допустимите норми и броя на инфекциите, свързани с животоспасяващи процедури. Тенденциите, които е успял да установи с тези наблюдения са го поразили. Данните от отчетите разкриват например, че за всеки отделен ден непропорционално малък брой приети пациенти са изписвани преди обяд, респективно много хора са били задържани в болницата по-дълго от необходимото. По-нататъшният анализ разкрива ключови проблеми: някои от рутинните процедури, от които пациентите са имали нужда преди да ги изпишат, като вкарването на катетър, не са били извършвани в часовете до обяд. При медицинските центрове, които са започнали да предлагат извършване на процедурите по-рано, изписванията преди обяд нарастват значително.</p> <p><strong>Дотук добре. Но ще бъде ли възможно тези действия да станат част от нашата здравна култура? И ако тази стратегия оцелее, доколко това ще промени цената и качеството на здравните грижи?</strong></p> <p>Нюйоркската университетска болница няма добри сравнителни исторически изследвания, каквито други болници притежават. Дартмутският атлас по здравни грижи, който проследява данните за измененията на цената на здравните грижи по региони, показва, че от 2001 до 2005 година парите, платени от системата за здравни грижи, предлагани от Нюйоркската университетска болница през последните две години на съществуването й, са излезли на данъкоплатците повече от 100 хил. долара месечно &ndash; приблизително двойно по-скъпо от цената, плащана от системата за същите грижи в най-добрите лечебни заведения в страната.</p> <p>Данните от Атласа също така посочват, че пациентите на Нюйоркската университетска болница не получават най-доброто лечение срещу високата цена, която са платили за него. Данните сочат, че там се падат по четиринадесет доктора на един пациент в сравнение с по-малко от десет в най-реномираните болници. Но извънредните визитации, както е видно, не водят до по-добри резултати. Изглежда, че по-големият брой доктори може по-скоро да навреди, отколкото да помогне на пациентите да избегнат риска от странични ефекти и усложнения от допълнителните тестове, манипулации и лекарства.</p> <p>Нюйоркската университетска болница ще се наложи да разбере, че идеята за провеждането на операции и прегледи през уикенда ще проработи само ако в болницата помогнат да се подобри ефективността, измерена в платена цена за здравни грижи. Ако те го направят, това ще подпомогне процесът на промяната да обхване и останалите медицински практики. Най-добрият начин за разпространение на тези нови идеи ще бъде във фокуса на вниманието ми в следващи текстове.</p> <p>В здравеопазването прокарването на реформите е пътят към усъвършенстването на системата.</p> <p><em>*Питър Орсаг е директор на влиятелната Служба по управление и бюджет към Белия дом от 2009 до 2010 година и изтъкнат гост-член на Съвета по външни отношения.</em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков<br /></em></p>