- 10 Sep 2020
- 76
- 1
Носителят на Нобелова награда за мир Лю Сяобо за възпоменанието на жертвите от клането на площад „Тиенанмън”
Китайският правозащитник Лю Сяобо, който е в затвора, посвети получената на 8 октомври Нобелова награда за мир на жертвите от клането на Площада на небесното спокойствие. „Те заплатиха с живота си за това, че практикуваха духа на мир, демокрация, свобода и ненасилие”. Така го цитира съпругата му Лю Ся, на която бе разрешено на 10 октомври да посети мъжа си в затвора в североизточния град Цзинджоу. Когато демонстрацията на 4 юни 1989 г. е брутално смазана от китайското правителство, самият Лю е сред демонстрантите; тогава той все още е преподавател по литература в Пекинския университет. Представяме ви текста, написан от Лю през 2006 г. по повод 17-ата годишнина от клането; английската му версия може да се прочете на уебсайта на китайската емиграция www.boxun.com.
<p>С наближаването на годишнината от събитията на площад „Тиенанмън” китайските власти напоследък започват да променят своята стратегия за успокояване на обществеността; те вече не разчитат само на репресия, а и на политика на отстъпки, на задоволяване на искания. И така, близките на Джоу Гуоцун, 15-годишния тогава демонстрант от югозападния китайски град Ченгду, който е пребит до смърт от полицията по време на размириците, обхванали цялата страна след клането, неотдавна получават от държавата финансово обезщетение.</p>
<p>Това е първият случай, в който семейство на жертва от „Тиенанмън” изобщо става обект на подобно отношение. Като се има предвид изключителната деликатност на въпроса, би било немислимо тази „компенсация за преживяно изпитание” от 70 000 юана (равняващи се на около 7500 евро) да не е дадена с благословията на държавни ръководители от най-високо равнище.</p>
<p>В замяна майката на убития се задължава да спре съдебните си искове срещу виновните полицаи. Ако този вид търговия с индулгенции функционира, то правителството вероятно ще го приложи и спрямо други роднини на жертви от „Тиенанмън”: мълчание до живот, купено с една, меко казано, нищожна сумичка. Това обаче чудесно съответства на официално обявената политика на правителството за изграждане на едно „хармонично общество”.</p>
<p>Но тя всъщност не е нищо по-различно от използването на специфичната китайска комбинация от държавна репресия и икономически компенсации за потискане и най-малките признаци на съпротива. <br />След събитията на площад “Тиенанмън” китайските политици живеят в състояние на параноя; дори и в най-миролюбивите, безопасни политически групи те виждат фундаментална заплаха. Тази параноя ражда особено вредни плодове около годишнините от клането: на близките на жертвите не се позволява публично да почитат паметта им, дисиденти се поставят под домашен арест, а китайски медии и интернет страници се предупреждават да избягват всякакво споменаване на 4 юни 1989 г.</p>
<p>По време на събитията от 1989 г. бях университетски преподавател и като такъв бях редом до стотици студенти на площада, когато дойдоха танковете. След клането получих от китайските власти три присъди с обща продължителност от 6 години, защото съм подкрепил демонстрантите и съм се опълчил против нарушаването на човешките права. И след освобождаването ми от затвора аз всъщност не бях действително свободен: през 2005 г. прекарах 6 месеца под домашен арест. И днес от полицията ме следят непрекъснато. Контролират моята електронна поща и телефонните ми разговори. И съпругата ми е следена всеки път, когато напуска дома ни.</p>
<p>Китайското правителство провежда политика на икономически реформи, но политически реформи от всякакъв характер се предотвратяват. Функционерите се надяват, че ако предоставят повече материален комфорт на своите граждани, това ще е достатъчно, за да купят мълчаливото им съгласие за продължаващите репресии. Но с увеличаването на икономическия просперитет само се засилва и желанието на редовите китайци за политическа свобода. Въпреки че в Китай никога повече не е имало протести с мащаба на този от 4 юни 1989 г., навсякъде има групови протести с искания за нова, справедлива оценка на събитията от „Тиенанмън” – управляващите трябва да преразгледат израза „контрареволюционен бунт”. Групи като „Майките на Тиенанмън” са се превърнали в трън в очите на китайското правителство.</p>
<p>4 юни остава символ на всичко, което е грешно и назадничаво в китайската политика, а правителството започва да схваща, че ще му бъде все по-трудно да избягва тази тема. За момента то е в експериментален период: как може да прави отстъпки, без по този начин да накърнява авторитета си. Случаят с Джоу Гуоцун служи като тест. Този случай е по-незначителен, защото се е разиграл далеч от Пекин и за разлика от жертвите на „Тиенанмън”, които са убити основно от войници, тук извършителят е от полицията. И макар че майката на Джоу – Тан Дън, в продължение на 17 години решително се бори за правата си, тя все пак няма нищо общо с майките от „Тиенанмън”.</p>
<p>Мнозинството от китайците няма да се примирят с подобни нищожни суми, особено близките на жертвите. Истината не може да се откупи с пари, правовата държава не може да бъде заменена с компенсаторни заплащания. Докато правителството не заговори официално за обстоятелствата, при които Джоу Гуоцун е умрял, и не се извини за случилото се, за неговото семейство няма да има справедливост.</p>
<p>Ако китайското правителство действително има желание да отхвърли историческото бреме на 4 юни, то трябва да влезе с близките на жертвите в истински, равнопоставен диалог и да инициира независимо надпартийно разследване на събитията. Правителството трябва да признае грешките си, трябва да ревизира официалното тълкуване на случилото се през 1989 г. и трябва да помоли жертвите и целия китайски народ за прошка, да обезщети роднините с наистина подходящи суми и да предаде виновните безусловно на съд.</p>
<p>Това поведение далеч надвишава онова, което понастоящем или в близко бъдеще бихме могли да очакваме от китайското ръководство. Но все пак не спирам да се надявам, че изграждащото се гражданско общество ще тласне политиците в тази посока. Има такива примери: например публичното негодувание, след като студентът Сун Джъган през 2003 г. беше пребит до смърт в лагер за интернирани в Гуанджоу. Сун е бил арестуван без каквато и да било причина – практика, която тогава е в пълно съзвучие с юрисдикцията. Всеки полицай принципно може да задържи всеки гражданин, без да дава обяснение за причините. След като съобщението за убийството на Сун се разпространи из цялата страна чрез интернет, натискът от страна на населението толкова се засили, че правителството в крайна сметка бе принудено да предостави на своите граждани по-голяма правна защита.</p>
<p>Това е пример за новите все по-силни народни движения в Китай. Блогъри и други онлайн активисти използват интернет, за да се опълчат публично срещу нарушаването на човешките права. Самият аз също се възползвам от това – въпреки непрекъснатите заплахи и контрола, осъществяван от полицията, успявам да разпространя и да публикувам текстове като този в чужбина с помощта на електронна поща и интернет.</p>
<p>Дано интернет да изиграе същата роля и в случая с близките на Джоу Гуоцун и да засили натиска срещу правителството най-сетне да поеме своята отговорност по отношение на събитията от юни 1989 г. Сега е подходящият момент за това. По-голямата част от старите функционери, които са виновни за клането, или са починали, или са напуснали властта. Никой от настоящите лидери не е лично свързан със случилото се. Дори бившият премиер Ли Пън – един от главните виновници, пишел от известно време книга, с която искал да възстанови доброто си име.</p>
<p>Тези неща могат да се възприемат като знак на надежда че политическото ръководство един ден ще разбере, че трябва да разкрие истината за „Тиенанмън” и да подведе под отговорност виновните. Това и само това е верният път, за да тласнем нашата страна напред.</p>
<p><em>Текстът е публикуван в Berliner Zeitung, 14.10.2010</em></p>
<p><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>
