- 10 Sep 2020
- 135
- 6
На 7 април 1977 г. – Велики четвъртък, в центъра на германския град Карлсруе е извършено тройно убийство. В 9,15 ч сутринта, когато движението все още е ненатоварено, по ежедневното си трасе потегля лека кола „Мерцедес“, управлявана от професионалния шофьор Волфганг Гьобел. До него седи главният прокурор Зигфрид Бубак, а отзад Георг Вурстер — началник на транспортната група на Главната прокуратура. На кръстовището между Линкенхаймер Ландщрасе (днес Вили Брант Але) и Молткещрасе синята служебна лимузина на Бубак спира на светофара. В съседната лента на платното двама души с масленозелелни каски доближават мерцедеса с мотоциклет „Сузуки“. Пътникът, седящ отзад, е с окачена на врата чанта. Когато леката кола потегля при зелен сигнал, той измъква от чантата полуавтоматично огнестрелно оръжие и през страничните прозорци стреля по пътуващите в мерцедеса.
<br /><img src="../../gallery/gallery/5/big/5fd2ea91cf5c.JPG" border="0" width="395" height="190" /><br /><br />
<p>След това водачът на мотоциклета минава от другата страна и поглежда в колата, която все още бавно се движи от кръстовището надолу. Водачът на мотоциклета дава газ и изчезва от местопрестъплението. <br />Главният прокурор Бубак е убит, неговият шофьор също. Вурстер е тежко ранен и след шест дни почива в болницата. Атентаторът е дал 15 изстрела с автомат „Хеклер-Кох“ със скъсен приклад и цев.</p>
<p>Отговорността за тройното убийство пое групата „Улрике Майнхоф“, издънка или приемник на Роте Армее Фракцион (РАФ). Редакциите на редица всекидневници и информационни агенции получават декларацията на групата и повечето от тях я публикуват. В стилно отношение тя твърде много напомня на апелите на Андреас Баадер – основна фигура от първото поколение на РАФ, който по това време обаче е в „най-добре охранявания затвор на Федерална република Германия“. По-късно се оказва, че затворниците там изобщо не са толкова добре охранявани, че са поддьржали оживени контакти със свои приятели или последователи, намиращи се на свобода, че всъщност Баадер е планирал и ръководил терористичните акции от затвора.</p>
<p>Според терористите Зигфрид Бубак носел непосредствената отговорност за смъртта на членовете на РАФ Холгер Майнс, Зигфрид Хауснер и Улрике Майнхоф. Защото като главен прокурор и координатор между съдебните органи и западногерманското разузнаване в тясно сътрудничество с ЦРУ и Комитета за сигурност на НАТО, той бил подготвил акцията срещу тях. Това мотивирало отмъщението на РАФ, което същевременно било и предизвикателство към полицията и правителството. Терористите искаха да покажат, че нямат намерение да се предават, че са поели щафетата от своите осъдени в т.нар. Щамхаймски процес на доживотен затвор съучастници Андреас Баадер, Гудрун Енслин и Ян-Карл Распе.</p>
<p>Убийството на Бубак носи кодовото име „Маргарин”. Няколко месеца преди атентата – на 30 ноември 1976 г., автопатрул задържа по автомагистралата недалеч от Буцбах двама подозрителни мъже с открадната кола – бившия адвокат Зигфрид Хаг и Роланд Майер. В колата са открити автомат и два пистолета. Заловените били с фалшиви документи, издадени на чуждо име. У Хаг са намерени и други компрометиращи материали, включително бележник с „работен план“ на терористичната група. Анализът на бележките обаче зациклил, защото Хаг бил използвал съкращения, криптоними и различни знаци. Но сред акциите, вписани в таблици с график на сроковете и разпределение на задачите на отделните членове на групата, фигурирал и подготвян атентат под кодовото име „Маргарин“. Напразно си блъскали главата началникът на Федералната криминална служба д-р Хорст Херолд и главният прокурор заедно с полицейските експерти срещу кого може да е насочена тази акция. Когато разбрали, било вече късно. Бубак вече бил убит. Един от най-разпространените маргарини във ФРГ по онова време е „SB”, името съвпадало с инициалите на Зигфрид Бубак.</p>
<p>За убийството на главния прокурор осъдителни присъди получават членовете на РАФ Кнут Фолкертс, Кристиан Клар и Бригите Монхаупт. Въпреки че и до ден днешен не е ясно точно кои двама души са били на мотора, от който е стреляно.</p>
<p>Монхаупт е била дясна ръка и стратег на Андреас Баадер. Влиза в РАФ през 1971 г. и още следващата година е арестувана. Пет години по-късно е освободена и поставя началото на „германската есен” – серията брутални показни убийства през 1977 г. Смята се, че е планирала и участвала в убийството на Бубак и в отвличането и ликвидирането на шефа на съюза на работодателите Ханс-Мартин Шлайер. Лично е застреляла президента на "Дрезднер банк" Юрген Понто. Арестувана е през 1978 г. в Югославия, но малко след това е освободена, тъй като Бон отхвърля искането на Белград за замяна с хърватски емигранти. Германската полиция я задържа едва през 1982 г. Осъдена е пет пъти на доживотен затвор плюс 15 години, но през 2007 г. след 24 г. затвор Върховният съд в Щутгарт я освобождава с петгодишен изпитателен срок. Кристиан Клар е освободен през 2008 г., а Фолкертс още през 1995 г., тъй като по показания на други членове на РАФ по време на атентата бил в Амстердам. <br /><br />И изведнъж след повече от 30 години делото за убийството на Бубак се възобновява, но с нов обвиняем бившата членка на РАФ Верена Бекер. Всъщност Бекер веднъж е задържана във връзка с този случай – месец след атентата, когато в дома й е намерен пистолетът, с който е убит Бубак. Но контраразузнаването тогава заявява, че Бекер по време на убийството е била в Ирак. През есента на 1977 г. тя получава доживотна присъда, но не за убийството на Бубак, а за опит за убийство на полицаи при задържането й. Терористката излежава само 12 години в затвора. Помилвана е от президента Рихард фон Вайцзекер. В края на ноември 1989 г. далеч от всякаква публичност тя излиза от затвора, променя името си и заживява в Берлин.<br />През април 2007 г. става известно, че Бекер още през 80-те години е посочила като физическия убиец на Бубак в своите показания Щефан Висневски. <br /><br />Междувременно прокурорският син Михаел Брубак е направил собствени разследвания. И успява да аргументира съществувалите и по-рано съмнения, че стрелецът всъщност е бил жена. Заподозряната от него е именно Верена Бекер. Арестът на 58-годишната Бекер е извършен в дома й в Берлин след ново разследване на Федералната прокуратура, при което намират следи от нейна ДНК върху писмото, с което РАФ поема отговорността за убийството. Прокуратурата смята, че Верена Бекер е играла ключова роля при планирането и извършването на атентата на 7 април 1977 г., и повдига обвинение срещу нея. <br /><br />Процесът стартира на 30 септември тази година във Върховния съд на провинцията в Щутгарт-Щамхайм. До 30 ноември са проведени 12 заседания, до 21 декември се предвиждат още 5 заседания, като окончателният брой разпитани свидетели за този период ще е 160 души. <br /><br />Повече от три години Михаел Бубак подготвя този процес срещу жената, за която е убеден, че е убила баща му. За държавата случаят отдавна е приключен, въпреки че още в началото има свидетели, които твърдят, че стрелецът от мотора е бил жена. Защо никой не е разследвал в тази посока, пита Михаел Бубак.<br />Когато през 1977 г. задържат Бекер, откриват у нея оръжието на убийството и гаечен ключ от мотора. Това са сериозни улики и все пак името на Бекер изчезва от делото. Нима някой пази терористката? След толкова години Михаел Бубак открива и други странности: доказателства са унищожени – може би под претекста, че няма къде да се съхраняват, важни свидетели никога не са разпитани. Точно тези свидетели, които твърдят, че от мотора е стреляла жена. За Бубак това е непонятно. През септември федералният прокурор Валтер Хембергер казва, че няма достоверни показания на очевидци, които са видяли Верена Бекер върху мотора. Макар че Бубак ги е назовал – 20 очевидци, които твърдят, че са видяли жена да стреля от мотора. Според прокурора обаче на техните показания не може да се вярва.<br /><br /><img src="../../gallery/gallery/5/big/cf4edf0d699a.JPG" border="0" width="381" height="217" /><br />Верена Бекер през 1975 г.<br /><br />Коя е Верена Бекер? Михаел Бауман – Боми, един от основателите на терористичното движение „Втори юни” се запознава с нея през 60-те години. С други жени тя създава радикалната група „Черната булка” и търси контакт с Бауман. „Те всички бяха в жилища, които принадлежаха на Службата за защита на конституцията”, казва бившият терорист Бауман. „Това го разбрахме едва сега”. Оказва се, че къщите на Кьопеникер Щрасе и на Айзенбанщрасе, където живеят жените, са на агента на тайните служби Фолкер Вайнграбер, който е получил доста пари за агентурната си дейност и днес отглежда лозя в Тоскана. Той е замесен и в убийството на друг агент на службите Улрих Шмюкер, който е приятел на Верена Бекер. Оръжието, с което е убит, по-късно е намерено в трезор на Службата за защита на конституцията.<br />Една от сподвижничките на Бекер в радикалната група е Ингеборг Барц. И за нея се твърди, че сътрудничи на службите. Напълно възможно е и Верена Бекер да е била вербувана – може би още през 1974 г., когато за първи път излежава присъда.</p>
<p>Според Бауман всички те са били просто едни пионки на шахматната дъска, движени от службите на ФРГ. Ако това е вярно, може ли да се говори за организиран от държавата тероризъм с цел укрепване на властта? Дори артикулирането на такова съмнение звучи ужасно...</p>
<p>Публицистката Регине Игел също следи делото „Бекер”. Дълги години тя се е занимавала с левия тероризъм в Италия. Има ясни доказателства, че конците му са дърпани от тайните служби. Затова тя смята, че случаят „Бекер” не трябва да се разглежда изолирано. И все пак била ли е Бекер агент на службите? Регистрирана е от Щази още през 1969 г. В архивите на Щази има данни, че Бекер от 1972 г. „е под контрола на западногерманските тайни служби”. Това е записано в документ от 1973 г. и е потвърдено още веднъж през 1976 г.<br />Според Регине Игел Верена Бекер има сериозна роля за милитаризирането на студентското движение, активна е още преди създаването на РАФ и „Втори юни”. Когато човек чете биографиите на някогашните терористи, Бекер винаги се явява някъде около тях като важна персона. Била е в затвора заедно с Улрике Майнхоф и Гудрун Енслин. Федералната криминална служба може по всяко време да я привика за разпит. А за необичайно ранното й помилване само след 12 години решаващ глас има и Федералната разузнавателна служба. Това е, меко казано, странно, след като разузнаването работи единствено извън страната.<br /><br />Излиза, че Михаел Бубак в желанието си да разкрие действителният убиец на баща си, е бръкнал в гнездо на оси. Защото изобщо не става дума само за това убийство. „Непрекъснато ни възприемат мен и семейството ми като хора, които искат да решат някакъв личен проблем – казва Бубак. – А това не е така. След продължителните ми интензивни анализи смятам, че въпреки личната засегнатост ние сме обективни. Освен това за разлика от другите две страни сме и независими”. <br /><br />Как ще приключи догодина процесът все още е твърде неясно. Защото ролите са разменени. Обвинението всъщност не е никакво обвинение, а пледоария на защитата, в която априори се изключва, че Бекер е стреляла по Бубак. Независимо от уликите. Следователно федералната прокуратура не обвинява, а защитава. Истинският обвинител е страничният ищец Михаел Бубак, при това той не обвинява само Бекер, но и държавата, която отдавна е седнала до Бекер на подсъдимата скамейка. Самата Бекер не е треперещата обвиняема, а спокоен наблюдател на процеса, защото прокуратурата прекрасно върши работата на неин адвокат. В крайна сметка единственият, който действително иска да узнае какво се е случило преди 33 години, е синът на убития прокурор Бубак. Ако Верена Бекер обаче продължи да мълчи, истината няма да излезе на бял свят. А също и връзките на РАФ с тайните служби.</p>
