Новоизгряващите сили трябва да пораснат

<p>От друга страна обаче, атмосферата тази година беше белязана от унинието. Попитах израелския президент Шимон Перес, който присъства на тези срещи от десетилетия, за неговия прочит на настроението. &bdquo;По-тревожно от друг път&rdquo;, каза той. Той описа общата атмосфера като нещо средно между смущение и несигурност, в която изпадналите в затруднение държави се боричкат за влияние. &bdquo;Не мисля, че Америка е в упадък, а че светът става много по-отворен и по-сложен за разбиране&rdquo;.</p> <p>Съществува много повече тревога заради действията на страни като Турция и Бразилия &ndash; спорил съм с много американци, че двете страни започват да създават проблеми &ndash; които сключват сделки с Ахмадинеджад и се отдалечават от Америка. Но ние трябва да разберем динамиката на промените, свързани с международното влияние на тези страни.</p> <p>Преди двадесет години Бразилия се бореше да се отърве от наследството на диктатурата, от хиперинфлацията и от огромния си държавен дълг. Днес тя е стабилна демокрация с впечатляващо управление на държавните финанси, с бурно развиваща се икономика и с широко популярен президент. Нейната външна политика отразява тази увереност и желание да се отърси от миналите трудности.</p> <p>В реч в Женева на 11 септември интелигентният и амбициозен външен министър на Бразилия, Селсо Аморим, обясни, че преди десет години Съединените щати са поглъщали 28% от бразилския износ, но сега, задминати от Китай, поемат само 10%. Днес Африка стана главен търговски партньор на Бразилия. В обяснение на новите стратегически интереси на страната в близкоизточните дела, Аморим изтъкна, че 12-те милиона араби в Бразилия образуват четвъртата или петата по-големина арабска общност в света. В друга реч наскоро Аморим обърна внимание, че Бразилия трябва да бъде по-твърда и агресивна в отстояването на своите интереси. &bdquo;Необичайно е да се чуе, че страните трябва да действат в съгласие с нашето мнение, каза той. Но най-голямата грешка, която някой може да направи, е да подцени това (бразилския потенциал)&rdquo;.</p> <p>Дойде ред на Турция. Преди двадесет години тя също беше възприемана като безнадеждна икономика, зависима от американската щедрост, защитавана от американския военен чадър и смирено чакаща одобрение от Европа. Тя се нуждаеше от Запада. Но сега Турция има преуспяваща икономика, нарастващо доверие в демокрацията и е водеща сила в региона. Растежът й е по-бърз от този на всяка друга европейска страна, а нейните дългови книжа са по-сигурни от тези на много южноевропейски държави (Гърция, Италия, Испания, Португалия &ndash; б.пр.)</p> <p>Нейната външна политика в известна степен повтаря ислямската или османската, възстановявайки сферата на влияние, която тя е имала в продължение на 400 години. Абдулах Гюл, обиграният президент на страната, обясни, че докато Турция остава непоколебимо част от Запада, нейното влияние в Близкия изток, Централна Азия и отвъд нараства. &bdquo;Турция е извор на вдъхновение за останалите страни от региона&rdquo;, ми каза той миналата седмица в Ню Йорк.</p> <p>Новоизгряващите сили &ndash; Китай, Индия и Бразилия &ndash; с право настояват да бъдат по-силно интегрирани в структурите за сигурност и глобалните процеси на взимане на решения. Но в коя сфера да им се даде възможност да направят своята първа крачка като пълноправни велики сили? В търговията? В енергетиката? В климатичните промени?</p> <p>Не. Много от тези страни не искат да бъдат приобщавани към процесите, свързани с мира и стабилността в регионите си. Дори продължават да преследват своите национални интереси по-разпалено от необходимото. Може би най-фрапиращият пример е Южна Африка, която настоява да е естественият африкански лидер.</p> <p>Страната се направи най-безсрамно на разсеяна, когато трябваше да се положат усилия за спасяване на хората от Зимбабве и Судан заради сполетялата техните територии трагедия.</p> <p>Както каза Шимон Перес: &bdquo;Можеш да наречеш себе си фактор при вземането на важни решения, но ако не си готов да дариш, да жертваш живот, да поемеш риск &ndash; не защото твоята страна е подложена на атаки, а защото мирът е застрашен &ndash; това не е, защото е така, а защото ти се иска да е така&rdquo;.</p> <p>Превод от английски език Георги Киряков</p>