Надежда срещу надежда за Новата година

<p>Тогава щяхме да си спомняме за Голямата рецесия (както се определя настоящата икономическа криза &ndash; б.пр.) като за лош сън. Пазарната икономика &ndash; поддържана от предпазлива държавна намеса &ndash; щеше да покаже своята гъвкавост.</p> <p>Фактът обаче е, че 2010 беше кошмарна година. Кризите в Гърция и Ирландия повдигнаха въпроса за жизнеспособността на еврото и увеличиха възможността от просрочие на дълговете. От двете страни на Атлантика безработицата остана упорито висока, някъде около 10 процента. И макар че десет процента от американските домакинства с жилищни ипотеки вече изгубиха своите домове, броят на просрочията показва тенденция към нарастване &ndash; или ще се получи, ако не се е случило досега, законов безпорядък, който да постави под съмнение превъзнасяното американско &bdquo;върховенство на закона&rdquo;.</p> <p>За нещастие новогодишните пожелания, отправени в Европа и Америка, бяха погрешни. Отговорът на провалите и прахосничеството в частния сектор, които причиниха кризата, беше намерен в затягане на финансовата дисциплина в публичния сектор! Последствията почти сигурно ще бъдат забавен растеж и доста по-дълго забавяне на овладяването на безработицата и намаляването й до приемливи нива.</p> <p>Ще има също сериозно намаляване на конкурентоспособността. Докато Китай запазва перспективите пред икономическото си развитие чрез инвестиции в образование, технологии и инфраструктура, Европа и Америка се връщат назад.</p> <p>Сред политиците стана модерно да проповядват добродетелите на болката и страданието, защото без всякакво съмнение онези, върху които те се стоварват, са обикновените хора &ndash; бедните и бъдещото поколение. За да се задвижи икономиката, някои хора наистина ще трябва да изтърпят малко болка, но нарастваща асиметрия в разпределението на доходите дава ясна представа кои трябва да бъдат те: приблизително една четвърт от целия доход в Съединените щати сега отива в ръцете само на един процент богати, докато доходите на повечето американци са по-ниски от доходите им преди 12 години. Простичко казано, повечето американци не получиха нищичко от това, което мнозина наричат Великата невъздържаност, но което всъщност беше в основата на всички балони. Трябва ли заради това невинните жертви и онези, които не получиха нищо от фалшивия просперитет, наистина да плащат по-голямата част от цената?</p> <p>В Европа и Америка има много надарени хора, има много сходни възможности и капитали, които имаше и преди рецесията. Те могат да възстановят стойността на много от тези активи, но активите са все още неизползвани. Частните финансови пазари насочваха огромни капиталови потоци в грешна посока години наред, преди да настъпи кризата, а резултатите от непълното използване на капацитета и ресурсите дори станаха по-лоши след началото на кризата. Истинският въпрос сега е как да впрегнем тези ресурси и да ги накараме да работят пълноценно за нас?</p> <p>Преструктурирането на дългове &ndash; отписване на дълговете на притежателите на жилища и при всички случаи правителствени дългове &ndash; ще бъде ключово. Това рано или късно ще се случи. Но отлагането му ще струва много скъпо и е напълно излишно на този етап.</p> <p>Банките никога не пожелаха да признаят своите лоши кредити и сега не искат да поемат загубите, поне докато не успеят да се рекапитализират достатъчно чрез печалбите от борсови операции и големите маржове между огромните лихви по кредитите и ниските лихви по депозитите. Финансовият сектор ще притисне правителствата да осигурят средства за пълно разплащане с него, дори това да води до опразване на социалните фондове, огромна безработица и повишаване на социалното напрежение &ndash; въпреки че финансовите затруднения бяха причинени от собствените му грешки при кредитирането.</p> <p>Но както знаем от собствен опит, съществува живот и след преструктурирането на дългове. Разбира се, нито една страна не иска да й се случи трагедията, която сполетя Аржентина между 1999 и 2002 година. Но страната страдаше още от годините преди кризата &ndash; години, в които МВФ (Международният валутен фонд) наложи преструктуриране на дълга и строга фискална дисциплина &ndash; от висока безработица, голяма бедност и много нисък, дори отрицателен икономически растеж.</p> <p>Когато преструктурира дълга и обезцени валутата си, Аржентина влезе в период на изключително бърз растеж на БВП със средногодишни нива от около девет процента между 2003 и 2007 година. През 2009 година националният доход вече беше двоен спрямо този от пика на кризата и над 75 процента повече от предкризисния период.</p> <p>Също така нивата на бедност в Аржентина спаднаха до три четвърти от тези в пика на кризата и страната се справи със световната криза далеч по-добре от Съединените щати &ndash; въпреки че безработицата все още е висока, но все пак е само около осем процента. Можем само да предполагаме какво би се случило, ако скоро не се случи разсрочване на дълговете &ndash; или ако не се направи опит да се отложат плащанията.</p> <p>Ето каква е моята надежда за Новата година: да престанем да се съобразяваме с така наречените финансови магьосници, които ни забъркаха в тази каша &ndash; и които сега настояват за затягане на финансовата дисциплина и отлагане на преструктурирането &ndash; и да започнем да се опираме на здравия разум. Ако все пак е трудно да бъде направено, тежестта трябва да падне върху отговорните за сегашната криза и върху тези, които спечелиха най-много от балона, който я предшества.</p> <p><em>*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Колумбийския университет. Автор е на книгите &bdquo;Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея&rdquo; и &bdquo;Глобализацията и недоволните от нея&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>