Мръсотия под четката на бояджията

Всичко се крепи на изкуствено създадената илюзия за монолитност, спокойствие, &bdquo;непробиваемост&rdquo; на системата. Но само в системата да се случи видим за всички провал, илюзията изчезва. И тогава социалното поведение на голяма част от хората може бързо да се промени.<br /> <p>Невъзможно е да се предскаже как точно ще се развият събитията. Но ако работата не се ограничи с натрупване на мазилка по фасадата на режима, е неизбежно сериозно прегрупиране в лагера на опозицията, поява на нови линии на разграничение. Общото място е разделянето на опозицията на системна и извънсистемна. Системната играе според установените от режима правила. Тези правила се свеждат до това да не причиняват болка на режима: да не повдигат особено неприятни за него теми, да не предприемат действия, които му се струват опасни. Извънсистемната опозиция, напротив, се стреми да причини колкото се може по-голяма болка и нарушава целенасочено правилата.</p> <p>Дейците на партиите от системната опозиция принадлежат към привилегированата част на обществото и получават от ръцете на властта статус, място в официалните държавни структури и място в медиите. Те изобщо не са заинтересовани от пълното разрушаване на системата на имитационно манипулативната демокрация. Пределът на реформаторските им цели е отстраняването на най-крещящите безобразия, създаващи заплаха за самата система. В същото време някои от &bdquo;системните опозиционери&rdquo; са съгласни да играят &bdquo;според правилата&rdquo; по тактически съображения, с надежда постепенно да променят системата отвътре. И в случай на корозия на самите правила тази част от опозицията може много да се радикализира.</p> <p>Извънсистемната опозиция върви под знамената на пълния демонтаж на авторитарно-патерналистичния режим на &bdquo;управляемата демокрация&rdquo;. Но и в извънсистемната опозиция има дейци, примъкващи се към нея от тактически съображения. Това са опозиционери по неволя, които са изтласкани, прогонени в извънсистемната опозиция, макар че собствените им стремежи не стигат по-далеч от стремежите на системните опозиционери. Разубедени във възможността да изпросят от властта незначителни отстъпки, те искат да махнат тези отстъпки. Те са готови да създадат революционна заплаха за властта, но не за да я реализират.</p> <p>Казаното се отнася на първо място до либералната част на извънсистемната опозиция, по-точно до дясното крило на извънсистемните либерали. Десните либерали смятат режима на Путин за историческо недоразумение, за аномално отклонение от магистралата на пътя на &bdquo;неолибералната модернизация&rdquo;, предизвикано от интригите на &bdquo;промъкналите се във властта чекисти&rdquo;. Оттласкването им от режима е не толкова от ограничаването на политическите свободи, колкото от притеснението за бизнеса. Десните либерали не вярват много в демокрацията, а в същността на западния обществен модел виждат преди всичко тънката манипулация от страна на &bdquo;елита&rdquo; над масите. Наистина, те смятат, че нашият &bdquo;съветски&rdquo; народ не е узрял за такова изтънчено управление. Така че не са им чужди идеите за авторитарна модернизация.</p> <p>Истинските мечти на десните либерали се формулират не от активността на улицата и от правозащитниците, а са напълно строени в системата на статуса на придворните експерти. Това е същият путинизъм, само че отнасящ се малко по-търпимо към всякакви демократични закачки. Но без сериозна ротация на елита. При най-малки признаци някои отделни отслабнали либерали изпитват огромна съблазън да демонстрират на властта своя &bdquo;реализъм&rdquo; и готовност да не изискват твърде много. Например не се стремят за възстановяване на изборността на губернаторите, а молят президента да се консултира с избрана част от обществеността за назначаването на нов кмет на Москва. Не настояват за незабавно прекратяване на циничното хитруване със закона за митингите, а се задоволяват с мястото, посочено от властта за митинг на опозицията. Та нали кремълските &bdquo;гълъбчета&rdquo; са много нежни и крехки същества. Толкова е лесно да ги подплашиш и да ги тласнеш в обятията на &bdquo;ястребите&rdquo;. А за да не подплашим гълъбите, трябва да им покажат, че не се водим по акъла на опасните радикали Лимонов, Удалцов и Косякин. Ние също разбираме, че не бива да ги пускаме в голямата политика. Тогава и цялата класа на успешните и състоятелните хора веднага ще строи колоните си под знамената на либералите. Та нали тази динамична и активна класа, която е способна и готова да оглави модернизацията, досега не е излязла динамично и активно против путинизма само заради това, че вижда либералните лидери редом с тези червени чудовища. За разлика от демокрацията десните либерали вярват до самозабрава в класата на успешните и състоятелните. Периодично дочуващите се разговори от Кремъл за търсене на напредничавото малцинство, готово и способно за модернизация, предизвиква вълнение и световъртеж като призивите на маймунския вожд. В края на краищата, много от десните либерални дейци са произлезли от политическия елит и много от тях поддържат с него вътрешни връзки. Разбира се, би било опростенческо да се определя десният либерализъм като идеология само на елита. Тази идеология дава възможност на всеки да усеща себе си като наместен и вярващ в перспективата за &bdquo;интеграция на световния елит&rdquo;. Тази идеология изпитва влечение към елита.</p> <p>Десните либерали знаят, че за издръжката на модернизацията винаги плащат не наместените социални низини. Така е прието в целия свят. И убедили се, че корозията на путинската стабилност наистина е започнала, много десни либерали опозиционери сериозно се замислят струва ли си да се разбива до основи целият механизъм за контрол над обществото. Та нали всяко ново преразпределение на собствеността само ще повреди модернизацията. Накратко, демокрацията, правата на човека, гражданската солидарност &ndash; това, разбира се, е добре, но &bdquo;съгласието вътре в елита&rdquo; е по-скъпо. И докато промените не са стигнали много далеч, трябва да се успее да се представи на публиката новият образ на опозицията: респектиращ, прагматичен, прочистен от левите и изобщо от радикалните елементи. Способен за договор &ndash; с елита, разбира се.</p> <p>Невъзможно е да се доведе докрай събарянето на авторитарната система, без да се взриви икономическото господство на управляващата олигархия и без да се отчете системата на икономическите интереси на тези слоеве, на които курабийките обикновено не достигат. Заради това последователно антиавторитарната част от либералната опозиция ще е готова не само на тактически съюз с левите, но и на сериозни компромиси с тях по икономическите въпроси. Тези, които не са готови за това, рано или късно ще се опитат да спрат разрушаването на авторитарната система по средата на пътя. Неизбежно е разграничаването на едните и на другите, опитите да се обединят в една организация са безперспективни. Незабелязването на тези фундаментални различия в либералния лагер е или късогледство, или съзнателна лъжа.</p> <p>Няма нищо лошо в самата идея за консолидация в някакво формално обединение на либералите. Това може да превърне либералите в по-тежката част на антиавторитарното движение и да им позволи да оказват по-съществено влияние върху процесите на демонтаж на путинизма. Но само ако либералната коалиция не се противопоставя на съюза на либералите с левите, а се съчетае с тях. По същия начин няма нищо лошо в идеята да се съгласува с властта площадката за тези опозиционно настроени граждани, които още не са готови да излязат под тоягата. Тя е напълно в духа на препоръчваното още от дядо Ленин съчетаване на легалните и нелегалните форми на борба с режима на самодържавието. Но само ако това е точно съчетаване, а не противопоставяне. Само че оглавяваният митинг от участника в неотдавнашната коалиция на видни либерали &bdquo;Демократичен избор&rdquo; Владимир Милов след провеждането му: ползите от съгласуването на публичните мероприятия с властта вреди на конфронтационните линии на проведената акция. Тоест става дума точно за противопоставяне.<br />А това навежда на тъжната мисъл, че десните либерали се опитват да използват митинга и самата &bdquo;коалиция против произвола и корупцията&rdquo; за откъсване на активистите от либералната част на извънсистемната опозиция от тази коалиция, която се създаде стихийно около &bdquo;Стратегия 31&rdquo;. От коалицията, която е много по-широка, отколкото чисто либералната, основана не върху идеологическа общност, а върху чувството за обща гражданска солидарност.</p> <p>Инициаторите на либералната коалиция могат много лесно да разсеят подобни подозрения. Да заявят поддръжката си за &bdquo;Движение 31&rdquo;. Да демонстрират солидарността си с левите радикали от извънсистемната опозиция. Това ще бъде много верен знаков жест. Само че либералните лидери предпочитат да запазят мълчание по въпроса, който днес се е най-важен за цялата либерална опозиция. Това е въпросът за готовността за солидарни действия с лявото радикално движение. Готовността им да бъдат честни, надеждни, непредаващи по средата на пътя съюзниците си. Това е проверка на истината на намеренията. Иска ли либералната опозиция да бъде част от общото гражданско движение за пълен демонтаж на путинската система &ndash; или тя е готова да се задоволи с ролята на спомагателно звено в кремълския проект за разширяване на тъжното и мръсно здание на путинизма?</p> <p>&bdquo;И стана мръсносиньо, и стана мръсножълто под четката на бояджията. Защото мръсотията си е мръсотия, в който и щеш цвят да я боядисваш&rdquo;. Така написа някога Александър Галич. Пребоядисаният в цвета на модернизацията путинизъм с човешко лице на съветниците му няма да реши нито един от наболелите проблеми на съвременна Русия. И въпросът за неговия демонтаж все едно ще се появи. Само тази част от либералите, която ще тръгне по другия път, по пътя, водещ към блатото, ще загуби възможността да влияе върху този процес. Авторитарният режим ще се демонтира без тях.<br /><br />Грани.ру<br />06.10.2010 г.<br /><strong>Превод от руски Веселина Гюлева</strong></p>