Кризата активизира крайнодесните нагласи в германското общество

<p><strong>Какво сочат данните?</strong></p> <p>Всеки десети германец мечтае за &bdquo;фюрер&rdquo;, всеки трети с удоволствие би изпратил чужденците обратно по техните родни места. 35,6% от населението смятат, че &bdquo;поради големия брой чужденци във Федералната република господства чуждо влияние в една опасна степен&rdquo;, почти същият процент е на мнение, че &bdquo;чужденците идват, за да се възползват от социалната държава&rdquo;. Изречението, че страната трябва да бъде управлявана с &bdquo;твърда ръка&rdquo; от &bdquo;фюрер&rdquo; за благото на всички, одобряват повече от 10% от германците, а 15,9% от запитаните отговарят с &bdquo;може би&rdquo;.</p> <p>&bdquo;Резултатите от изследването са тревожен сигнал!&rdquo;, предупреждава експертът Оливер Декер в новинарската емисия &bdquo;Тагесшау&rdquo;. В периоди на криза одобрението на демокрацията намалява. Това е добре дошло за десните популисти, защото аргументите &bdquo;нямат особен шанс срещу логиката на силната скрита враждебност&rdquo;, допълва Декер. По тази причина 55% от анкетираните се съгласяват с изречението: &bdquo;Арабите са ми неприятни&rdquo;, 17,2% смятат, че днес влиянието на евреите продължава да бъде твърде голямо. Единственият &bdquo;защитен фактор срещу антидемократичните нагласи&rdquo; е образованието, включително и за възрастните представители на населението.</p> <p>Една четвърт от мненията демонстрират враждебно отношение към чужденците. Резултат, който според експертите на фондацията означава &bdquo;засилване на категоричните антидемократични и расистки нагласи&rdquo;. Докато през 2008 г. такова отношение съдържат само една пета от изказаните мнения. Анкетирани са 2500 случайно подбрани лица на възраст между 14 и 90 години. По-възрастните значително по-често правят крайнодесни изказвания от по-младите. Колкото по-ниско е образователното ниво, толкова по-ясно изразена е крайнодясната нагласа.</p> <p><strong>Преди и след кризата</strong></p> <p>Преди две години, когато проучването е проведено за последен път, привържениците на национализма и ксенофобията все още са малко. Но това е преди икономическата криза. Времето след кризата вероятно предизвиква промяна в тенденциите и активизира крайнодесните нагласи заключават изследователите.</p> <p><strong>Крайнодесните възгледи са дълбоко вкоренени в обществото</strong></p> <p>Изводът, който се прави от изследването, е следният: Междувременно има консенсус, че десният екстремизъм не е маргинален проблем сред младежите в източната част на Германия. Проблемът &bdquo;десен екстремизъм&rdquo; засяга вече всички слоеве на населението, всички възрасти и региони и изисква решителен отпор от страна на всички обществено-политически сили.</p> <p>Наред с икономическата и социалната депривация като основна причина за високия дял крайнодесни изказвания в проучването се идентифицират и неудовлетвореността в личния живот и чувството за невъзможност да се оказва влияние върху политическия живот. Което ще рече: през 2010 г. Ханс Бауер губи работата си, разделя се с приятелката си и това увеличава неприязънта и нетолерантността му към чужденците. Няма значение дали Ханс Бауер е млад, стар, богат, беден, преподавател или студент.</p> <p>Според изследването крайнодесните възгледи са дълбоко вкоренени в обществото, мнозинството дори отрича исляма. Това важи включително за среди, които традиционно се определят като леви &ndash; например привържениците на ГСДП и на синдикатите, важи също така в еднаква степен за представители на църквата, за жени и мъже както в източната, така и в западната част на Германия. На изток например всеки трети анкетиран одобрява ксенофобски изказвания, а на запад &ndash; всеки четвърти.</p> <p><em>По материал от http://derstandard.at/</em></p> <p><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>