- 10 Sep 2020
- 85
- 8
Американците, европейците и арабите трябва да сдържат малко повече нервите си
Зрелището от американските, британските и френските ракети, разрушаващи една арабска и мюсюлманска страна под прикритието на нощта, предвещава много неприятности. Подобни авантюри твърде често започват с добри намерения и прекалена увереност, докато петролните тирани виждат в тях разрушителните оръжия и смазващото предимство на върховите западни технологии. Само за седмици обаче надменността може да се окаже затънала в скъпо струваща и кървава касапница.
<p>Истината е, че никой не може да вини Барак Обама и неговите съюзници, главно британския премиер Дейвид Камерън и френския президент Никола Саркози, в арогантност при атакуването на Либия на 19 март. Едва ли можем да си представим с колко съмнения и тревоги е започната тази военна операция. Какво ще стане, ако Муамар Кадафи бъде изваден от бункера? Какво ще стане, ако Либия се разпадне? Какво ще стане, ако подтикната от телевизионните кадри на убити жени и деца на пазар в Триполи, коалицията започне да се разпада? Какво ще стане, ако много от либийците на изток, които външният свят се зае да защитава, бъдат привлечени от „Ал Кайда”? Какво ще стане, ако същите тези либийци тръгнат да си отмъщават на полковника и платените му главорези?</p>
<p>Отговорите на тези въпроси започват още с началото на интервенцията в Либия. Западните скептици обясняват, че нямаме място там. Либийците, казват те, трябва да бъдат оставени сами да си решат проблема с полковника или да го убият.</p>
<p>Този начин на мислене е доста ограничен. Полковник Кадафи е най-жестокият тиранин в арабския свят. Само за един ден през 1996 г. негови хора убиха 1270 затворници в затвора в Триполи. Той подкрепяше тероризма и убиваше критиците си. Западните лидери имаха право да му дадат шанс да обърне нова страница след 2003 г., когато той се отказа от ядрената си програма. Но когато започнаха мирните протести преди няколко седмици, той ги потопи в кръв – както изглежда, изпитвайки задоволство. Какъвто и да е курсът в следващите седмици и месеци, не забравяйте, че полковникът и неговите синове дадоха клетва да унищожат хората от Тобрук и Бенгази човек по човек. Изключително тесногръдо е да се смята, че мисията е безцелна и че е късно да бъде постигнат успех.</p>
<p>Това, което се случва в Либия, за добро или за лошо, ще се отрази на извадилите късмет нейни съседи, Египет и Тунис. Малко по-встрани и Сирия започна да се раздвижва, а нейното правителство може да се окаже дори по-брутално от либийското. Ако в Либия надделее насилието, шансът за мирна промяна в Близкия изток може да бъде изпуснат, ако и диктаторите, и протестиращите навсякъде в арабския свят решат, че насилието е единственият инструмент за разчистване на пътя.</p>
<p><strong>Трябва да сме по-скоро практични, отколкото принципни</strong></p>
<p>Второто възражение на скептиците е, че Западът е виновен заради лицемерието си. Когато заклеймяваше полковник Кадафи, саудитските му съюзници правеха всичко възможно да отхвърлят нуждата от каквито и да е демократични реформи в Бахрейн. Наложително е Западът да престане да подкрепя йеменския диктатор Али Абдула Салех, чиито въоръжени сили убиха десетки протестиращи.</p>
<p>На практика – нещо, което някои биха нарекли реалполитика – тук става въпрос за игри, понякога без изход. Насилието в Бахрейн е значително по-малко от това в Либия и Западът сключва военен съюз с Бахрейн – приютила Пети американски флот – и защитника на кралското семейство на страната, Саудитска Арабия.</p>
<p>Противопоставянето на управляващите в Бахрейн би било с по-лоши последици, отколкото съюзът с тях – а пък и тяхното общество е доста по-отворено от това на Либия. Докато Йемен е един напълно неуправляем хаос, приютил съпернически племена, отцепници и местен клон на „Ал Кайда”. Никой със здрав разум не би си позволил да нахлуе там. Нито Бахрейн, нито Йемен ще се огънат при една въздушна кампания като в Либия с огромните пространства пустиня, в които танковете на полковник Кадафи лесно могат да бъдат локализирани. Нахлуваш само когато можеш, а не по принцип.</p>
<p>Третото обвинение на скептиците е, че Западът започна тази кампания без ясна представа за целите. Това обаче е несправедливо, но вярно обвинение. Несправедливо е, защото диктаторите не реагират на дипломатически натиск. Бързото напредване на полковник Кадафи към Бенгази означаваше, че външният свят трябваше или да предприеме действия, или да не прави нищо. Но е истина, че имаше известна нерешителност – основно проявена от страна на г-н Обама. Това спомогна за изграждането на широка коалиция, но сега на Запада ще се наложи да я проведе в кратки срокове. Трябва да се реши бързо кой какви отговорности има, да се избистрят дадените пълномощия с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за възможността да бъдат защитени цивилните либийски граждани „с всички необходими средства” и най-важното, да се определят точно целите на кампанията.</p>
<p><strong>От каква битка се нуждаем</strong></p>
<p>Америка иска да отстъпи целия контрол колкото е възможно по-скоро след първоначалния ракетен обстрел. Въпреки че в известна степен Обама се опитва да прикрие лидерството си, то се вижда. Мисията ще бъде обаче по-малко американска: това ще принуди европейците да поемат отговорността за защитата, а НАТО да е инструментът, който да поеме оперативния контрол.</p>
<p>Трудното решение е дали смяната на полковник Кадафи, дори с цената на неговото убийство, да се определи като цел на действията. Резолюцията на ООН не дава такива пълномощия, макар че много западни и арабски лидери казват, че искат полковникът да си ходи. Като главнокомандващ на силите за сигурност, които вече избиха стотици цивилни от началото на мирните протести, започнали преди месец, той безспорно е легитимна цел. Но би било далеч по-добре, ако собственият му народ се справи с него, изправяйки го пред Международния наказателен съд в Хага или изпращайки го в изгнание, отколкото да го оставят да бъде премахнат от западните му врагове.</p>
<p>Да бъдат оставени либийците да свършат това без външна подкрепа е несъмнено доста рисковано, но шансът е на страната на бунтовниците. Ако полковник Кадафи си позволи да обстрелва градове като Бенгази безнаказано, опозицията из цялата страна отново ще се надигне. Изолирани и икономически изтощени, полковникът и неговият режим едва ли ще издържат много. Дори и временно Либия да бъде разделена, Западът може да запази зоната, забранена за полети, с минимални усилия. Постепенно примката ще се стяга около полковника, особено след като противниците на Кадафи държат в ръцете си голяма част от либийския петрол.</p>
<p>Либия не е Ирак. Западът вече изпи горчивата чаша до дъно и сега ще се опита да избегне ужасните грешки, направени в началото на тази рискована авантюра. Според едни тази мисия безспорно е оправдана. За други е, поне засега, защита на либийците и – подкрепена с някои възражения от Турция и Арабската лига – на хората в повечето арабски и мюсюлмански страни. Либийското население е една четвърт от това на Ирак и е по-лесно страната да бъде контролирана: почти цялото й население е много хомогенно, с изключение на племената, живеещи по средиземноморското крайбрежие. Ако държавата на полковник Кадафи се разпадне, Западът не трябва да разформирова армията й или висшия ешелон на администрацията, както безразсъдно стори в Ирак.</p>
<p>Опозиционният Временен национален съвет е съставен от светски настроени либерали, ислямисти, членове на „Мюсюлманско братство”, племенни водачи и наскоро напуснали обкръжението на Кадафи. Западът трябва да признае Съвета като преходно правителство само при условие че обещае да проведе свободни многопартийни избори. Преди всичко обаче не трябва да има военна окупация от външни сили. Примамливо е да се поставят крайни срокове на подобни действия, но те едва ли ще донесат някакъв успех.</p>
<p>Успехът в Либия не е гарантиран и как би могъл да бъде? Това е страна на насилието, която може да бъде залята от още насилие и няма да стане демократична в скоро време. Но населението й заслужава да бъде освободено от диктатурата и да му бъде даден шанс за по-добро бъдеще.</p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
