Как се прави търговска война с Китай

<p>За едно десетилетие Китай се превърна от голяма и бедна нация в икономически гигант. Въпреки че доходът на глава от населението там през 2009 година е 6600 долара, само една седма от този на Съединените щати, който е 46&nbsp;000 долара, реалният размер на икономиката превръща страната в глобален играч с растящо влияние. Китай задмина тази година Япония като втора най-голяма национална икономика. През 2009 година измести Германия като най-голям износител и също така стана най-голям световен потребител на енергия.</p> <p>Неприятното е, че Китай никога няма да приеме искрено базисните правила, управляващи световната икономика. Китай следва тези правила, когато пасват на интересите й, и ги отхвърля, модифицира или игнорира, когато не пасват.</p> <p><strong>Какво би станало, ако всяка държава, включително Съединените щати, направи същото, или най-малкото, опита да го стори?</strong></p> <p>Разликата все пак е, че повечето от останалите държави подкрепят легитимността на правилата &ndash; често жертвайки непосредствения си икономически интерес &ndash; и нито една не е толкова голяма, колкото Китай. А и тяхното бягство от правилата не е заплаха за стабилността на системата.</p> <p>Най-голямата злоупотреба, извършвана от китайците, е подценяването на валутата за поддържане на експортно ориентирания им икономически растеж. Съединените щати не са единствената жертва. Китайският дъмпинг на експортните стоки и митническите ограничения за вноса задушават търговията на повечето държави от Бразилия до Индия. От 2006 до 2010 г. китайският дял от световния износ скочи от 7 на 10 процента.</p> <p>Една от мерките, която Китай би трябвало да предприеме, е да повиши стойността на валутата си и да намали конкурентоспособността на своя износ. Американският президент настоява за това от години. Китайците признават, че се нуждаят от по-сериозни вътрешни разходи, но изглежда ще са готови да повишат стойността на реминбина (RMB &ndash; конвертируемата валута на Китай &ndash; б.пр.) само ако това няма да засегне силно техния износ.</p> <p>Така контролираното повишаване на стойността с около 20 процента между 2005 и 2010 година, беше субсидирано главно от по-високата производителност (известна също така и като продуктивност), което отново понижи стойността. Китай преустанови дори тази практика, когато световната икономика се срина, и едва наскоро позволи леко поскъпване на валутата си. На практика обаче реминбинът едва помръдна.</p> <p>В каква степен китайската валута е обезценена и колко работни места в Съединените щати са изгубени заради това, не е ясно. Изследователска група от института за международна икономика &bdquo;Питърсън&rdquo; е изчислила, че вдигане на стойността с 20 процента би създало между 200 и 700 хил. работни места в Съединените щати в рамките на следващите две до три години. Икономистът от Института за либерална икономическа политика Робът Скот пресмята, че търговията с Китай коства 3,5 млн. работни места. Дори може да се окажат повече, защото се предполага, че китайският износ измества американската продукция, както е възможно да засегне голяма част от износа и на други страни. Макар всички пресмятания да са приблизителни, може да се каже, че за краткото време от началото на рецесията общата заетост е спаднала с 8,4 млн. души.</p> <p>Ако Китай не пожелае да повиши стойността на валутата си, алтернативата е ответни мерки. Това може да предизвика търговска война, защото Китай може да отговори със същото, може би купувайки по-малко боинги и повече еърбъси и замествайки американската соя с бразилска. Едно предложение, направено от републиканците Тим Райън и Тим Мърфи, ще класифицира валутната манипулация &ndash; каквато Китай категорично практикува &ndash; като експортна субсидия, наречена &bdquo;изравнително мито&rdquo; (митнически тарифи, неутрализиращи субсидията). Това има здрав икономически смисъл, но може да бъде определено като незаконно от Световната търговска организация. Сенатска комисия одобри този подход миналата седмица, а Конгресът може да го пусне тази седмица. Теоретически действията на Конгреса биха могли да убедят Китай да договори значимо повишение на стойността на валутата си.</p> <p>Теорията си е теория, практически обаче би било добре да се направи нещо подобно на закона &bdquo;Смуут-Хоули&rdquo; просто защото клатушкащата се световна икономика няма нужда от борба между двата най-големи свои членове.</p> <p>Духът на икономическия национализъм, един път пуснат от бутилката, разбира се, би могъл да излезе твърдо от контрол. Но все пак има голяма разлика между тогава и сега. Законът &bdquo;Смуут-Хоули&rdquo; е бил пълен с протекционистични дрънканици и безумия. Дузина митнически тарифи нарастват и много страни предприемат ответни мерки. Докато сега американските действия ще имат за цел да обуздаят китайския протекционизъм.</p> <p>Следвоенната (има се предвид Втората световна война &ndash; б.пр.) търговска система е била изградена върху принципа на взаимната изгода и този принцип &ndash; често с цената на големи компромиси &ndash; продължава да действа.</p> <p>Китай иска търговска система подчинена на китайските нужди: необятни експортни пазари за поддържане на заетостта, необходима да задържи Комунистическата партия на власт; контрол върху петролните източници, върху хранителните продукти и върху други базисни суровини. И технологично превъзходство. Останалите страни печелят или губят в зависимост от това колко добре обслужват китайските интереси.</p> <p>Сблъсъкът е между две концепции за световния ред. Като главни архитекти и защитници на стария ред, Съединените щати са изправени пред болезнен избор: противопоставяне на китайските амбиции, рискувайки търговска война, в която всички губят, или запазване на нещата такива, каквито са, оставяйки Китай да премоделира търговската система.</p> <p>Първото би могло да бъде опасно. Второто може да доведе до катастрофа.</p> <p><em>Превод от английски език Георги Киряков</em></p>