Ирландското самоизяждане

<p>Добре, в наши дни няма земевладелци, те вече са банкери &ndash; и просто лишават от препитание народа, а не го изяждат. Но все още само сатириците &ndash; особено някой с остро перо &ndash; могат безпристрастно да опишат какво се случва в Ирландия днес.</p> <p>Ирландският разказ започна с впечатляващото икономическо чудо. Но накрая се стигна до спекулативно безумие, задвижвано от неконтролираните банки и строителните предприемачи, всички те в топли отношения с водещи политици. Безумието беше финансирано чрез огромни кредити от част от ирландските банки, но главно от банки в други европейски страни.</p> <p>Тогава балонът се спука и тези банки претърпяха огромни загуби. Може би очаквате тези, които са заемали пари от банките, да споделят и загубите с тях. В крайна сметка те са се съгласили, че ако предприемат необмислен риск, ще поемат лично отговорността за провала си. Но не, ирландското правителство предприе стъпки към гарантиране на банковите задължения, превръщайки частните загуби в публичен дълг.</p> <p>Преди банките да изпаднат в затруднение, Ирландия имаше ниски нива на публичния дълг. Но данъкоплатците изведнъж се оказаха натоварени с огромните банкови загуби, с голям бюджетен дефицит, както и със съмнителен кредитен рейтинг. Затова Ирландия се опита да успокои пазарите с програми за огромни съкращения на разходите.</p> <p>Да се върнем малко назад и да помислим върху това. Тези дългове бяха направени не за финансиране на обществени програми, а за безскрупулните типове, преследващи своя собствен интерес. Затова пък обикновените ирландци сега понасят бремето на тези дългове.</p> <p>Или за да бъдем по-точни, понасят бремето на дълговете два пъти, защото орязването на разходите задълбочава негативните ефекти от рецесията в допълнение на тежестта, понасяна от банковите дългове, а ирландците са застрашени от силно намаляване на доходите и висока безработица. <br />Но истината е, че няма алтернатива, казват сериозните хора: всичко това е необходимо, за да можем да възстановим доверието.</p> <p>Колкото и да изглежда странно обаче, доверието не е възстановено. Дори обратно: инвеститорите отбелязват, че всички тези строги мерки задушават ирландската икономика и избягват инвестициите в ирландски дълг заради слабостта на икономиката.</p> <p>И сега какво? През последната седмица Ирландия и нейните съседи поискаха вкупом нещо, което е широко известно като &bdquo;финансова инжекция&rdquo;. Но в действителност това, което се случи, беше, че ирландското правителство обеща да наложи още по-болезнени мерки в отговор на предоставената кредитна линия &ndash; кредитна линия, която вероятно ще даде още малко време на Ирландия, хм, да възстанови доверието в себе си. Пазарите, което е разбираемо, не бяха много впечатлени: лихвените равнища по ирландските правителствени дългови книжа и занапред ще продължават да нарастват.</p> <p><strong>Това ли наистина е посоката?</strong></p> <p>В началото на 2009 година една шега обиколи света: &bdquo;Каква е разликата между Исландия и Ирландия? Отговорът: Една буква и около шест месеца&rdquo;. Това беше черен хумор. Без значение колко лоша е ситуацията в Ирландия, тя не може да не бъде сравнявана с абсолютната катастрофа, случила се в Исландия.<br />Но от друга гледна точка, въпреки всичко изглежда, че сякаш Исландия се справя по-добре от своята почти съименничка. Резкият икономически спад в Исландия не беше по-дълбок от този в Ирландия, загубата на работни места не беше толкова голяма и тази страна сякаш се намира в по-добри позиции в процеса на възстановяване. Дори сега инвеститорите са на мнение, че исландският дълг е по-сигурен от ирландския. Как е възможно това?<br />Част от отговора е, че Исландия накара външните кредитори на собствените си безконтролни банки да платят цената за своето безразсъдство, дори поставиха собствените си данъкоплатци в положение да гарантират плащането на частните дългове. Както отбеляза Международният валутен фонд &ndash; одобрително! &ndash; &bdquo;фалитите в частния сектор несъмнено водят до спад на външния дълг&rdquo;. Междувременно Исландия помогна за избягването на финансова паника отчасти като наложи временен контрол върху изтичането на капитали, ограничавайки възможността жители на страната да изнасят капитали извън страната.</p> <p>Но също така Исландия само спечели, за разлика от Ирландия, от факта, че все още притежава собствена валута; девалвацията на исландската крона направи износа на страната по-конкурентен и стана ключов фактор за ограничаване на щетите от резкия спад на исландската икономика.</p> <p>Но тези възможности не могат да се използват в ирландския случай, казват умните глави. Ирландия, подчертават те, трябва да продължи да причинява болка на своите граждани, защото всичко останало би подкопало доверието безвъзвратно.</p> <p>Но Ирландия сега навлиза в своята трета година на строги финансови ограничения, а доверието продължава да пада. И трябва истинско чудо, за да може сериозните хора да разберат, че да наказваш народа за греховете на банкерите, е по-лошо и от престъпление; това си е чиста проба грешка.&nbsp;</p> <p><em><strong>Превод Георги Киряков</strong></em></p>