Идва краят на нестабилността на Балканите

Идва краят на нестабилността на Балканите
Двадесет години след разпада на Югославия и падането на комунистическия режим в Албания регионът на Западните Балкани отново е на кръстопът. Словения е член на Европейския съюз, Хърватска е много близо до членството, а много от останалите страни в региона започнаха преговори. Но остава една опасност, която може да се окаже сериозна пречка пред тези страни по пътя им към Европа. Въпреки че европейската интеграция донесе демокрация и стабилност за страните от Балканите, работата все още не е довършена, а е от жизненоважно значение да се довърши. Настоящата икономическа криза доведе общественото мнение в страните от Западните Балкани до пълна загуба на вяра, че мирът и икономическият растеж са постижими за тях, създавайки по този начин риск от забавяне на интеграционните процеси.
<p>Като цяло регионът постигна забележителен прогрес. Проевропейски правителства на този етап управляват почти навсякъде. Наскоро провелите се избори в Босна обаче показват, че електоратът все още е етнически разделен. И нашата задача в случая е &ndash; с подкрепата на босненските лидери &ndash; да преориентираме тези нагласи чрез активен диалог върху същността и смисъла на европейските ценности. Демократичните реформи са единственото ефективно лекарство срещу нестабилността в миналото създадена от национализма и етническото напрежение. Наше основно задължение е да запазим фокуса на вниманието на страните от Западните Балкани върху европейския дневен ред, което означава да се изработи пътна карта за региона и да се насърчат страните чрез включването им в конкретни съвместни инициативи.</p> <p>Затова на срещата на върха между ЕС и САЩ, проведена в Прага миналата година, аз предложих осем рамкови инициативи, част от които напълно или в известна степен са стартирали, това включва конференцията, проведена в Сараево през юни тази година, където европейската общност потвърди своите ангажименти към интеграционните процеси на Балканите като цяло. Приетите молби за членство в Европейския съюз затвърдиха желанието на балканските правителства да се заемат сериозно с вътрешни реформи. Но пътят към членството в ЕС изисква болезнени жертви, затова всяка страна ще бъде оценявана според собствените й заслуги. От своя страна Европа се ангажира да се произнесе възможно най-бързо, след като страните проведат необходимите реформи.</p> <p>Европейският съюз трябва да даде ясен сигнал към хората от целия регион, че приемането на европейските стандарти ще има осезаем ефект върху техния живот. Сърбия е пример за това колко са важни тези сигнали. Обществената подкрепа в страната за процеса на европейска интеграция само за последния месец е нараснала от 40 на 60 процента, в голяма степен благодарение на решението на ЕС от началото на тази година за либерализация на визовия режим.</p> <p>Процесът на европейска интеграция се оказва мощен катализатор и на така необходимите реформи в Босна. Въпреки обезпокоителната политическа безизходица, до която страната е доведена на този етап предимно заради политиката на етническо противопоставяне, шансът да оберат &bdquo;леснодостъпните плодове&rdquo; на визовата либерализация насърчи босненските лидери да направят сериозно усилие за реформи в сравнително кратък период от време.</p> <p>През последните двадесет години желанието за членство в ЕС се оказа безценен ресурс за стабилизирането, демократизирането и модернизирането на Западните Балкани. Сега е време лидерите от региона да се заемат с преодоляването на останалите пречки, започвайки със сключването на споразумение между правителствата в Белград и Прищина. Европейският съюз предложи да играе поддържаща роля, изтъквайки и пред двете страни необходимостта да се възползват от дадената им възможност колкото се може по-бързо и проследявайки техните по-нататъшни стъпки по пътя им към общото европейско семейство, към което всички балкански страни естествено принадлежат.</p> <p>Способността на ЕС да победи &bdquo;нарастващата умора&rdquo; от разширяването и да поддържа своя ангажимент в региона зависи до голяма степен от обществената подкрепа, затова не трябва да пестим усилията си да обясняваме на нашите граждани политическите и икономически ползи от присъединяването на страните от Западните Балкани към Европейския съюз.</p> <p><strong>*Франко Фратини е външен министър на Италия и бивш еврокомисар по правосъдието, свободата и сигурността.</strong></p> <p><em>Текстът е публикуван на сайта на &ldquo;Project syndicate&rdquo;</em></p> <p><em><strong>Превод от английски Георги Киряков<br /></strong></em></p>

Коментари