Големият глад: история и спомен

<p>През 2006 г. Върховната рада признава Големия глад за геноцид над украинския народ. Тогава законът не е подкрепен от комунистите и от Партията на регионите на Виктор Янукович. Днешният ръководител на държавата нарече в обръщението си към народа събитията от трийсетте годни "истински Армагедон".</p> <p>Политологът Александър Палия е на мнение, че: &ldquo;Отношението на днешната власт в Украйна към Големия глад е лицемерно. Вземете само факта, че навремето, когато се приемаше законът за Глада, Янукович замина на лов в Белорусия. Струва ми се, че властта разбира, че ако не беше този Голям глад, то никога нямаше да им се удаде да оседлаят страната и да използват ресурсите й толкова безконтролно&rdquo;.</p> <p>В изказването си през миналия април на заседанието на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург президентът Янукович заяви, че Големият глад не е геноцид над украинците, а общ проблем за много от съветските републики.</p> <p>Желанието на управниците да не влизат в противоречие с руските власти, с руската позиция се оказва по-важно, отколкото историческата истина. Ако Големият глад беше общ проблем, то защо в периода 1926&ndash;1937 г. украинците намаляват с 15%, а през същото време всички останали републики в Съветския съюз имат прираст от 20&ndash;22%? Питаме: ако Големият глад не беше геноцид, то защо само в Украйна гладуващите територии са блокирани от войска и хората, които се промъквали през кордоните, са връщани обратно да умрат?</p> <p>Още в началото на лятото за отричането на Големия глад като геноцид от Янукович публично извинение чрез съда поиска Владимир Волосюк. И досега делото се препраща от инстанция на инстанция и резултатът, според опозиционния депутат Анатолий Матвиенко, е очевиден за всички:</p> <p>&ldquo;Съдиите дори не питат за мнението му този, който протестира. Всичко е поръчано. Съдебната власт демонстрира не независимост, а пълна зависимост. За съжаление това е тъжен период, характеризиращ ситуацията в Украйна&rdquo;.<br />През тази година украинската власт се дистанцира от организацията, свързана с поредната годишнина от огромната трагедия. Както каза в интервю за една от информационните агенции губернаторът на град Киров Сергей Ларин, "властта е длъжна да отделя по-голямо внимание на живите, а не на жертвите на Големия глад".</p> <p>Като организатори на украинските акции за възпоменание се проявиха обществени организации. Според лвовския историк Ярослав Грицак Големият глад е едно от малкото неща, които обединяват украинците от източните и западни региони.</p> <p>Днес измъчваните с гладна смърт украинци си спомнят и в Отава, Париж, Вашингтон и Лондон. Нито една от международните организации все още не е признала Големия глад като геноцид над украинския народ, но това вече направиха двайсет и шест държави, включително Австралия, САЩ, Канада, Испания и Грузия.</p> <p>Превод от руски Веселина Гюлева</p>