Еврозоната се нуждае от стратегия за оцеляване

<p>Сценарият с нагазването в калта &ndash; придружено с поставяне на конкретни финансови условия за страните членки в затруднение (в зависимост от фискалната дисциплина и провеждането на структурни реформи), с надеждата, че са неликвидни, но пък платежоспособни &ndash; е твърде несигурен. Той може да доведе до сценария с хаотичния разпад, ако институционалните реформи и другите политики не постигнат скоро по-пълна интеграция и възстановяване на растежа в периферията на Еврозоната.</p> <p>Кризата започна с твърде голям частен дълг и лош баланс между собствения и заемния капитал, който се превърна в публичен дълг и дефицит, когато кризата и рецесията дадоха тласък на фискалното влошаване и частните загуби бяха превърнати в публични чрез финансова помощ, отпусната от общността. Тогава изпадналите в затруднение правителства, които вече бяха загубили достъп до пазарите &ndash; като тези в Гърция и Ирландия &ndash; бяха подпомогнати финансово от Международния валутен фонд и Европейския съюз.</p> <p>Но никое от отделните устояли на кризата правителства не би подкрепило финансово&nbsp; правителства, които са в несъстоятелност. Настоящата стратегия на движение с възможно най-малко съпротивление скоро ще достигне своя лимит на действие и ще се окаже, че се нуждаем от различен план за спасяване на Еврозоната.</p> <p>Първата институционална реформа се проведе под формата на покриване на загуби с публични средства, което всъщност означава протофискално обединение. Публичните средства засега са достатъчни за подкрепа на Гърция, Ирландия и Португалия, но едва ли ще са достатъчни за предотвратяването на дълговите кризи в правителствата на Испания и други потенциално изпадащи в затруднение страни, членки на Еврозоната.</p> <p>Затова, дори и ако тези страни бяха осъществили необходимите фискални и структурни реформи, пак щяха да бъдат нужни огромни публични средства. Защото изнервените инвеститори не биха искали да се окажат последни на финала в случай на фалит или на възможно хаотично бягство през прозореца, когато публичните средства се окажат недостатъчни.</p> <p>Една спешна фискална унификация &ndash; или някакъв подобен вариант под формата на еврооблигации &ndash; за увеличаване на публичните средства би станала възможна чрез разширяване на правомощията на някои европейски институции и даване на по-широки възможности на Европейската централна банка да изкупува дългосрочен дълг и да осъществява операции по подпомагане на банки в затруднение. Докато протофискалното обединение предполага, че на ключовите икономики в Еврозоната ще се налага постоянно да подпомагат тези от периферията, само формална загуба на фискален суверенитет &ndash; възлагане на доверие от страните от периферията към центъра &ndash; и дългосрочна фискална дисциплина биха били в състояние да преодолеят сегашната съпротива на Германия и някои други страни.</p> <p>Но дори по-голям обем на публичните средства няма да е достатъчен да удържи проблемите с неплатежоспособността на Гърция, Ирландия и най-вероятно Португалия и Испания. Затова и вторият пакет от политически и институционални реформи ще изисква всички недоверчиви кредитори, в това число банки и други финансови институции, да бъдат успокоени &ndash; това означава, че тези реформи трябва да включват поемането на загубите (или &bdquo;подстригването&rdquo;) като свое задължение. Това е нужно, за да бъде предотвратено натрупването на частен дълг да се прехвърли върху държавния бюджет, предизвиквайки огромен фискален дефицит. Ако успокояването на недоверчивите големи кредитори изисква съвсем нови правила за спасяване на закъсалите европейски банки, подобни правила трябва да бъдат приети без забавяне.</p> <p>Също така тези удържащи кризата правителства не могат да продължават да подпомагат правителства в затруднение, които се оказват по-скоро неплатежоспособни, а не просто с недостиг на финансов ресурс. Но прибавяйки към това строгите финансови регулации за банките, Европа също така трябва на всяка цена да осъществи навременно преструктуриране на публичния дълг на затруднените правителства. Изчакването до 2013 година за осъществяване на преструктурирането, както предложи германският канцлер Ангела Меркел, ще разруши доверието, като това ще означава и по-мащабно отписване на остатъчните частни задължения от страна на взелите назаем пари правителства.</p> <p>Затова едно последователно преструктуриране на дълговете през пазара трябва да стане през 2011 година. Подобно преструктуриране през пазара може да ограничи загубите на частните кредитори, освен ако не са го направили вече. По този начин формалният фалит, пред който сме изправени, може да бъде избегнат чрез емитиране на нови дългови книжа, които да включват само срока на падежа и фиксирана лихва, която да е под сегашните нестабилни пазарни равнища. Изчакването на необходимото преструктуриране на неустойчивите дългове само ще доведе до хаотични лутания и сигурни фалити на някои частни кредитори.</p> <p>Накрая, Европа се нуждае от такива политики, които да възстановят конкурентоспособността и растежа в периферията на Еврозоната, където брутният вътрешен продукт (БВП) е или силно свит (Гърция, Исландия и Ирландия), или расте с нищожни темпове (Италия и Португалия). Без растеж ще е изключително трудно да бъде стабилизиран публичният и частният дълг, а също така и дефицитът като дял от БВП &ndash; най-важният индикатор за фискална устойчивост. Дори нещо повече, без растеж социалната и политическата реакция срещу болезненото затягане на коланите всъщност може да спъне реформите и да охлаби дисциплината.</p> <p>За лош късмет фискалната дисциплина и структурните реформи &ndash; в краткосрочен план &ndash; са продефлационни и подклаждащи рецесията. Затова са необходими различни политики за възстановяване на растежа. Европейската централна банка трябва да води по-свободна монетарна политика за възстановяване на растежа, с по-слабо евро, което да направи периферията много по-конкурентна. Това означава, че Германия трябва да се откаже от своята фискална независимост; в противен случай ще се наложи да намали данъците за няколко години, за да възстанови собствения си растеж и &ndash; чрез търговията &ndash; този на периферията.</p> <p>През следващите няколко месеца ще стане ясно дали европейските политици са способни на компромиси и дали ще съумеят да прокарат реформите, които да намалят заплахата от срив на Еврозоната. Европейският съюз или ще се придвижи в посока на по-голяма и близка интеграция, гарантираща стабилност, или ще се окаже в ситуация на нестабилност и неконтролируем срив.</p> <p><em>*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет и съавтор на книгата &bdquo;Икономики в криза&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>