- 10 Sep 2020
- 77
- 2
Судан отдавна стои на кръстопътя между възможния мир и възможната гражданска война, която несъмнено би могла да стане най-смъртоносната конвенционална война в света през 2011 година. Референдумът за независимост на Южен Судан, насрочен за 9 януари тази година, има вероятност да раздели страната на две и южняците накрая да постигнат свободата, за която водят отдавнашна борба. Подобен изход от ситуацията обаче ще остави в ръцете на същите тези южняци по-голямата част от петролните резерви на Судан.
<p>Малко учудващо е, че в този критичен исторически момент съществуват толкова много скрити препятствия и нежелание за постигане на мир. Управляващата партия Национален конгрес демонстрира нежелание да признае резултатите от референдума. Ключовите преговори между управляващата партия на Север и Суданското националноосвободително движение на Юг по проблемите, които разделят двете части на страната, зациклиха.</p>
<p>Суданските въоръжени сили бомбардираха обширни зони по границата между Севера и Юга. В Дарфур човешките права и хуманитарната ситуация продължават да се влошават, а мирният процес постигна малък напредък.</p>
<p>Всичко това трябва да бъде разглеждано в контекста на продължилото твърде дълго нарушаване на човешките права от страна на управляващата партия Национален конгрес и неизпълнение на довореностите от тяхна страна. Повече от двайсет години суданското правителство води война с Юга, в която загинаха над два милиона души. Тази война доведе до истински геноцид и други зверства в Дарфур, където загинаха около 400 хил. души.</p>
<p>Управляващите имат дълга история в битката си за разцепление и манипулиране на групи хора, за постигане на своите цели и редовно пренебрегваха задълженията си.</p>
<p>Като част от подкрепата на усилията за възобновяване на преговорите по проблемите, които биха могли да възникнат след провеждането на референдума, в това число и възможността от подновяването на военните действия между Севера и Юга, Съединените щати представиха пакет от стимули на партиите, за да изберат мира, и заплашиха да наложат сериозни санкции, ако те предпочетат насилието.</p>
<p>Повечето европейски държави и Европейският съюз като цяло обаче не се включиха в преговорите чрез свои предложения, стимулиращи постигането на мир и предотвратяването на война. Но европейското ангажиране може да помогне на суданските партии да предпочетат мира.</p>
<p>Ангажиментите относно облекчаването на огромния дълг, в допълнение към нормализиране на отношенията, и допълнителната финансова помощ и инвестиции са възможните стимули, които европейските държави могат да сложат на масата преди 9 януари. Могат също така да бъдат включени нови санкции или затягане на съществуващите (замразяване на активи, забрани за пътуване, оръжейно ембарго и забраняване на достъпа до капиталовите пазари); засилване на сътрудничеството с Международния наказателен съд, свързано с настоящи и потенциални случаи, особено с тези за военните престъпления в Дарфур и в Юга; разсрочване на дълговете и замразяване на петролните сделки, осъществявани в евро.</p>
<p>Ако подходът на тоягата и моркова сработи и войната бъде избегната, международната общност и Судан биха спестили повече от 100 млрд. долара, според излязъл наскоро доклад на Aegis Trust (неправителствена организация със седалище във Великобритания – б.пр.). За Европа това означава, че парите, които биха могли да бъдат похарчени за мироопазване и хуманитарна помощ, могат да бъдат спестени и използвани за устойчиво развитие.</p>
<p>Европейският съюз може да играе важна роля при изработването на съвместен международен отговор на резултатите от референдума. Една всеобхватна мисия на ЕС за наблюдение на изборния процес на място трябва да изработи обстоен и навременен заключителен доклад, който да бъде представен преди окончателните резултати от вота на хората от Южен Судан. Подобни действия могат да попречат на политически мотивирана подмяна на резултатите от референдума и да предотвратят възможни сблъсъци и нарастване на напрежението.</p>
<p>Европейските държави могат да повлияят за избягване на война в Судан през 2011 година. Конкретен принос на тези държави – наред с всички останали – би бил да разяснят, че за тези, които изберат мира в Судан, може да има изключителни ползи и от друга страна, да има неприятни последици за партията, която си позволи да тласне страната отново на ръба на войната.</p>
<p><em>*Джордж Клуни е световноизвестен актьор и съосновател на неправителствената организация „Not on our watch”. Джон Пендергаст е съосновател на неправителствената организация „The Enough Moment: Fighting to End Africa’s Worst Human Rights Crimes”.<br /></em></p>
<p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.<br /></em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
