Доклад от Уикитай

<p>Тук нещата за Китай се развиват добре. Америка остава дълбоко разделена политически страна, което несъмнено е от полза за осъществяването на нашата цел да настигнем Съединените щати като най-мощна световна икономика и нация. Но оптимизмът идва особено от факта, че американците са разделени над всичко друго за погрешните неща.</p> <p>Във въздуха се носи полъхът на преднамереното самоунищожение заради дребнави политики, независимо че Америка има всичкото време и пари на света. Те се боричкат за неща като това как и къде служителите по сигурността на летищата могат да ги пипат, което ние не правим. Също така се боричкат &ndash; което докладваме с особено задоволство &ndash; за окончателното договаряне с Русия относно намаляването на стратегическите нападателни ядрени оръжия. Изглежда републиканците са толкова настървени в желанието да отслабят президента Обама, че са готови да бламират ратификацията на договора, който помогна за сближаването на позициите между Съединените щати и Русия по въпроси като иранската ядрена програма. И докато съществува нещо, което носи сближаване между Америка и Русия, ние ще бъдем изолирани, затова сме благодарни на сенатор Джон Кил от Аризона, че поставя нашите интереси над американските и блокира ратификацията на договора в Сената. Посланикът ни покани сенатор Кил и неговата съпруга на вечеря в китайския ресторант &bdquo;Мистър Као&rdquo;, за да го възнагради за непоколебимата защита на американските (разбирайте, нашите) интереси.</p> <p>Американците наскоро проведоха нещо, което наричат &bdquo;избори&rdquo;. Най-важното, което може да се каже за тях, е, че един конгресмен се опитва да набере повече пари от друг (всички пари са събирани от бизнеса, който се очаква да бъде регулиран) и затова се налага да изричат големи лъжи по телевизията, често за другите участници в надпреварата, преди те да са сторили същото. Това ни носи голямо облекчение, което означава, че Америка няма да стори нищо сериозно, за да реши своите структурни проблеми: нарастващия размер на дефицита, западащата образователна система, рушащата се инфраструктура и намаляващите имигрантски потоци от нови таланти.</p> <p>Съвсем наскоро посланикът се качи на нещо, което американците наричат високоскоростен влак, от Вашингтон до Ню Йорк Сити. Нашият влак стрела от Пекин до Шанхай би взел това разстояние за 90 минути. На техния това отне три часа, и при това пристигна навреме! По време на цялото пътуване посланикът се опитваше да ползва мобилния си телефон, за да звънне до посолството, а за един час се бяха натрупали 12 изпуснати обаждания &ndash; отново се налага да го кажа, при нас не би се случило подобно нещо. Имаме една шега в посолството: &bdquo;Когато днес някой ви се обади от Китай, имаш чувството, че сякаш е в другата стая. А когато някой ти се обади от другата стая в Америка, имаш чувството, че ти се обажда от Китай!&rdquo;. Онези от нас, които работеха в китайското посолство в Замбия, често отбелязваха, че африканските мобилни комуникации са по-добри от американските.</p> <p>Но американците са изпаднали в амок. Те пътуват толкова рядко извън пределите на собствената си страна, че не виждат, че са изпаднали зад борда. Което е причина в посолството да намираме за доста забавен факта, че сега американците водят битка относно това колко &bdquo;изключителни&rdquo; били. И още веднъж, ние не правим като тях.</p> <p>На първа страница на вестник &bdquo;Вашингтон Поуст&rdquo; в понеделник имаше заглавие, в което ни повече, ни по малко републиканците Сара Пейлин и Майк Хъкаби заклеймяваха Обама за това, че си позволява да отрича &bdquo;американската изключителност&rdquo;. Американците се опитват да си върнат изключителността само със самонавиване, колко изключителни са все още. Изглежда те не разбират, че не е достатъчно просто да се самоопределяш като &bdquo;изключителен&rdquo;, а че другите трябва да ти сложат този етикет.</p> <p>Във външната политика виждаме, че няма изгледи Обама скоро да изтегли американските войски от Афганистан. Той знае, че републиканците ще го определят като безхарактерен и малодушен, ако го направи, затова Америка ще продължи да се обезкървява с приблизително 190 млн. долара на ден, харчени за военни действия там. Поради това Америка ще изпитва недостиг на военни средства, за да си позволи да ни предизвиква където и да било, особено що се отнася до Северна Корея, където нашите приятели лунатици продължават да късат нервите на американците на всеки шест месеца и така принуждават Америка да ни се моли да успокояваме нещата. Докато американците не напуснат Афганистан, афганистанците със сигурност ще продължат да ги мразят, а през това време китайските минни компании, вече стъпили здраво там, ще могат безпроблемно да експлоатират афганистанските подземни богатства.</p> <p>Повечето от наскоро избраните в Конгреса републиканци не вярват на това, което казват техните учени, че климатичните промени са причинени от хората. Американските политици в по-голямата си част са законотворци &ndash; не инженери или учени като нашите &ndash; затова просто ще говорят глупости за науката и няма да се интересуват от научните проблеми. Това е добре. И означава, че няма да подкрепят каквито и да било разходи за стимулиране на иновациите във възобновяеми енергийни източници, което от своя страна е в основата на следващия ни петгодишен план. А това е гаранция, че нашите усилия да вземем надмощие във вятърната, слънчевата, ядрената и електроавтомобилната индустрия няма да срещнат сериозен отпор от страна на Америка.</p> <p>Накрая, има рекорден брой ученици в американските училища, изучаващи китайски език, което ще ни гарантира стабилен резерв от евтини работници, говорещи нашия език тук, а през това време ние можем да използваме резерва си от 2,3 трлн. долара, като тихо и кротко изкупуваме американски фабрики. Накратко, нещата в Америка се развиват добре за Китай.</p> <p>Да благодарим на Бога, че американците не могат да четат нашата дипломатическа кореспонденция.</p> <p>Посолство във Вашингтон</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>