Диктатура на мнозинството пое председателството на ЕС

<p><strong>Приоритетите на Унгария като председател на ЕС</strong></p> <p>Сред предизвикателствата, пред които Унгария е изправена като ротационен председател на ЕС, най-сериозното е кризата с дълга в Еврозоната. Очаква се да стартират изключително деликатните преговори за бюджета на ЕС за периода 2014&ndash;2020 г., който предизвиква противоречия между богатите държави от Западна Европа и бедните източноевропейски страни членки. Друг въпрос, който потенциално може да предизвика разделение, е разширяването на Шенгенската зона. Румъния и България имат подкрепата на Унгария и се надяват да се присъединят към Шенген през март 2011 г. <br />Едно от големите събития по време на унгарското председателство ще бъде Втората среща на инициативата &ldquo;Източно партньорство&rdquo;, която ще се проведе в Будапеща през май. Целта на партньорството, стартирано от ЕС през 2009 г., е развитието на икономически и политически отношения между съюза и шестте бивши съветски републики Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. <br />Унгария се надява да придвижи напред и кандидатурата на Хърватия за членство в ЕС.<br />Друг деликатен въпрос е интеграцията на ромската общност, обявена от Будапеща за приоритет. Припомняме, че Франция бе подложена на критики от Брюксел заради принудителното експулсиране на роми, а и самата Унгария има сериозни проблеми с ромите.</p> <p>Как ще успее да се справи Унгария като председател на ЕС с тези нелеки задачи, предстои да наблюдаваме.</p> <p><strong>ФИДЕС заграби властта в Унгария</strong></p> <p>Междувременно обаче вътрешнополитическият живот в страната също привлича интереса на наблюдатели и анализатори. <br />Виктор Орбан дойде на власт през април 2010 г., след като неговата дясноцентристка партия ФИДЕС спечели 53% от гласовете на изборите, но се сдоби със 66% от местата в парламента. Дни след вота Орбан заяви: &bdquo;Нашата работа в следващите месеци ще е да вдъхнем смисъл в новата икономическа и политическа система и да я изградим&rdquo;. <br />И действително, мнозинството от две трети му позволява да променя не само законите, както си поиска, но и конституцията. А процесът, който правителството на ФИДЕС стартира, може да се нарече кратко и точно: заграбване на властта. На всички ключови позиции в държавата, вкл. и на президентския пост, са поставени доверени лица. Постепенно една след друга независимите институции попадат под контрола на правителството. След орязването на правомощията на Конституционния съд и премахването на Данъчния съвет, който упражняваше независим надзор над бюджета, сега на дневен ред са Централната банка и Паричният съвет, определящ лихвената политика. Ако управляващата партия получи контрол над Паричния съвет, тя ще може на практика да определя лихвените проценти, което ще постави Унгария в нарушение на европейските й задължения.<br />Припомняме, че в края на 2008 г. Унгария получи 20 милиарда евро от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) с обещанието да намали дефицита си през 2011 г. под 3% от БВП. За целта правителството на Орбан предприе мерки, които според МВФ ще имат само краткосрочен ефект: бяха национализирани активите на унгарските частни пенсионни фондове, а сектори като банковото дело, телекомуникациите, енергетиката и търговията бяха обложени с т.нар. &bdquo;кризисни&rdquo; данъци.<br />Остро беше разкритикувана и медийната реформа на ФИДЕС. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) я обяви за заплаха за свободата на пресата. Европейският парламент и страни като Германия също отправиха открити критики и поставиха под съмнение стабилността на Унгария по време на председателството на ЕС. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Медиите с финансов намордник</strong></p> <p>В Унгария от 1 януари 2011 г. влезе в сила ново медийно законодателство, което е повече от необичайно за държава, членка на ЕС, защото съдържа редица елементи, характерни по-скоро за един авторитарен режим. Под надзора на Орбан бяха приети два медийни закона &ndash; единият гарантира контрол на ФИДЕС над държавните телевизионни канали и всички други обществени медии, вторият създава мощен медиен съвет за регулиране дейността на вестниците, телевизиите, радиостанциите и интернет. За всички тях ще важат едни и същи правила. Медийният съвет няма да подлежи на какъвто и да било съдебен контрол. Не са предвидени също така и правни последствия от допуснати от него нарушения или грешки. Медиите ще зависят от него изцяло и по отношение на финансирането. Твърди се, че това щяло да повиши тяхната ефективност. От друга страна обаче, това означава унифициране на редакционните политики. Защото съветът може да налага солени глоби за новинарски материали, които смята за &ldquo;небалансирани&rdquo; или обидни за &ldquo;човешкото достойнство&rdquo;. Журналистите може да бъдат принуждавани да разкриват източниците си на информация, а съветът има право да претърсва редакции и да изисква от издателите да му предоставят поверителна бизнес информация.<br />Всичките петима членове на съвета ще бъдат съпартийци на Виктор Орбан. Очаква се и други ключови длъжности в администрацията му да бъдат заети от лоялни към партията лица. Според унгарски активисти начинът за назначаване в надзорния орган е противоконституционен, включително и фактът, че правителството назначава членовете на съвета, без да са одобрени от парламента за срок от 9 години.</p> <p>Всички медии трябва да се регистрират, като заплатят за това определени в закона суми. Неспазването на медийното законодателство може да доведе до заличаване на нарушителя от регистъра, т.е. до отнемане на правото му да извършва своята дейност. В закона са постановени невероятно високи глоби, които се заплащат още преди съдия да се е произнесъл дали има извършено закононарушение. Глобите могат да достигнат до 730 000 евро за национали оператори, 90 000 евро &ndash; за всекидневници и интернет публикации и до 35 000 евро &ndash; за седмични и месечни издания. Това ще има убийствен ефект върху свободното изразяване на позиции и критични мнения в медиите, ще засили автоцензурата поради страха от фалит. Твърдението, че новото законодателство ще утвърди правата на журналистите и техните източници, е направо смешно.<br />Привидно собствениците на блогове и форуми в последната минута бяха извадени от обхвата на закона, но правното тълкувание на въпроса къде свършва блогът и започва онлайн медията е твърде хлъзгаво. Още в края на годината бяха уволнени един водещ и един редактор в общественото радио, които обявиха минута мълчание във връзка с току-що приетия медиен закон. Съпътстваща цел на закона е правителството да получи контрол върху медиите, за да може да продължи да управлява и преди всичко да успее да привлече и задържи по-възрастните избиратели, които не ползват интернет. Защото по всяка вероятност единствените критични към управлението мнения ще останат в онлайн медии, които се очаква да изнесат дейността си в чужбина. <br />Практическото последствие от закона ще бъде, че през следващите девет години една партия ще контролира целия медиен сектор. Разширяването на контрола на надзорния орган и над печатните и онлайн медиите в развитите демокрации е прецедент.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Как бе допуснато това да се случи?</strong></p> <p>Този въпрос бе зададен на ЕК от Групата на &ldquo;Зелените&rdquo; в ЕП по повод новото медийно законодателство в Унгария. Отговор и официално становище на ЕК все още няма. <br />Но може да се каже, че според политически наблюдатели дебатът по законопроектите в унгарския парламент е бил привиден. Докато опозицията се е упражнявала във фундаментална критика, управляващото мнозинство е ползвало реторика от ерата на комунизма, за да убеждава, че &bdquo;новият медиен закон ще защитава интересите на обществото и ще постави медийното регулиране на морална основа&rdquo;. Новите правила щели &bdquo;да бъдат в услуга на медийните работници и да гарантират тяхната свобода&rdquo;. Тези и други подобни красноречия са били чути в парламента... Но нито дума за наказателните компетенции на новия медиен съвет. Нито дума за това кому ще служи създаденото извън съдебната власт своего рода медийно наказателно право. С общи приказки са били дефинирани и понятията &bdquo;обществен интерес&rdquo; и &bdquo;морална основа&rdquo;.</p> <p>По думите на анализатори този дебат е образец на дискусионната култура, царуваща в унгарския парламент през последните месеци. Безпомощност на опозицията да защитава демократичните норми и погазването на същите тези норми от страна на управляващите, позовавайки се на &bdquo;обществения интерес&rdquo; и &bdquo;народната воля&rdquo;. Тази фразеология отчайващо напомня на &bdquo;аргументите&rdquo; на диктатурата на пролетариата от миналото и на лозунгите на днешните лявопопулистки диктатори в Латинска Америка, с които печелят избори. <br />Докато бяха на власт, социалистите също се опитваха всячески да спечелят контрол над медиите. Днес обаче се притесняват, че всички медии в страната ще бъдат под надзора на управляващата партия. Затова критикуват закона като противоконституционен и нарушаващ демократичното право на свобода на печата. Концентрирането на власт в новия медиен съвет в рамките на период от девет години наистина е безпрецедентно. Основните атаки на опозицията са насочени и срещу непрозрачното назначаване на партийни функционери в медийния съвет, и срещу законоустановения монопол на държавната информационна агенция при произвеждането на новини в обществените медии.</p> <p>В резултат от новото медийно законодателство Унгария може да заприлича на Китай, само че вместо критично настроените журналисти да бъдат вкарвани в затвора, неудобните медии просто ще бъдат унищожени финансово. Така в публичното пространство ще останат само хвалебствени слова за правителството на Орбан... което очевидно е и целта.</p> <p>Случващото се в Унгария е възможно най-грозният пример за израждане на парламентарната демокрация &ndash; появата на диктатура на мнозинството, която се усеща оправомощена да погазва основни граждански права, та дори и да ги отменя.</p> <p>Единственото, което направиха вестници и списания в знак на протест, беше след приемането на закона да излязат с (почти) празни първи страници, обявявайки лаконично, че свободата на медиите в Унгария приключва на 1 януари 2011 г. Най-големият всекидневник, N&eacute;pszabads&aacute;g, който е с ляв уклон, сезира Конституционния съд. Казионният съюз на журналистите реагира само по отношение на големите възможности за санкции, предвидени в закона. Тези плахи реакции едва ли ще доведат до някаква промяна на ситуацията. Но това е обяснимо, защото през последните 20 години унгарските медии просто допълват злополучната картина на политическата действителност в страната. Без почти никакви прояви на кураж.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Унгарското медийно законодателство и Европа</strong></p> <p>За сметка на това се чуха високопарни изявления от страна на отделни европейски политици и някои западни правителства. Те прозвучаха обаче изкуствено и лицемерно. Може ли да търпиш Италия на Берлускони, но да имаш претенции към Унгария на Орбан? Някак е безпринципно.</p> <p>Разбира се, че има достатъчно големи основания за тревога по повод влезлите в сила медийни закони в Унгария. Но реакциите на Запада са след дъжд качулка. Детето е паднало в реката, след като родителите през цялото време спокойно са го наблюдавали как си играе на стръмния бряг. Точно това се получи с &bdquo;детето Унгария&rdquo;, докато &bdquo;родителят ЕС&rdquo; се занимаваше с финансовите си проблеми, вместо да се намеси навреме и да предотврати нарушаването на правата на част от своите граждани. Тук пролича една фатална заблуда на ЕС &ndash; че икономическите стандарти могат да заменят жизнените стандарти в целия им обем, че качествените пазари раждат и качествени хора... В този смисъл Унгария е учебникарски пример какво се случва с една демокрация, в която липсват истински демократи. Защото нищо от случващото се в Унгария не е изненадващо, напротив &ndash; логично е. И който е искал да го види, е щял да го види.</p> <p>Орбан никога не е крил, че не е привърженик на парламентарната демокрация. Преди изборите той обещаваше &bdquo;консервативна революция&rdquo;, сега просто я осъществява така, както я разбира, заграбвайки цялата власт. Явно това, че един политик може да изпълни своето предизборно обещание, е изненада за Запада. Медийното законодателство е само точка и запетайка в жаждата за власт, която демонстрират управляващите в Унгария. С орязването на правомощията на Конституционния съд, с назначаването на верен на партията главен прокурор, на послушен президент и на медиен съвет от партийни кадри, с прочистването на културните институции и академията на науките, с премахването на Данъчния съвет и атаката срещу независимата Централна банка и с още редица правителствени решения Орбан ни илюстрира нагледно, че не е трудно една демокрация от европейски тип при определени условия да се превърне в диктатура, разбира се, в диктатура на мнозинството.</p> <p><strong>Демокрацията в Унгария вече се намира в състояние на будна кома</strong></p> <p>Затова казвам, че медийният закон е само точка и запетайка в процеса на трансформация на унгарската демокрация. През пролетта в Унгария ще се гласува нова конституция. Новоизбраният президент Пал Шмит, между другото бивш двукратен олимпийски шампион по фехтовка, обеща в преамбюла на новата конституция християнството да бъде споменато като знак за европейската идентичност на Унгария. Няма нищо лошо в тази идея. Сериозният проблем обаче е, че всички гореспоменати &bdquo;постижения&rdquo; на Орбан така ще бъдат закотвени в тази &bdquo;християнска&rdquo; конституция, че никакво обикновено парламентарно мнозинство вече няма да може да ги промени.</p> <p>Пък нека в Европа продължават да си спорят дали е по-уместно да сравняват Орбан с Берлускони или с Путин и дали Унгария ще се превърне в европейски Китай или в европейска Беларус... Това няма да има никакво значение.</p>