Диалог или катастрофа

Диалог или катастрофа
Китайският президент Ху Цзинтао започна четиридневната си обиколка в Съединените щати на 18 януари. Въпреки че той вече беше на няколко „работни визити” във Вашингтон, настоящото му посещение ще бъде първа официална „държавна визита”, откакто стана президент преди осем години. Наблягам на разликата между двата типа визити, защото знам, че в Китай традиционно обичат формалностите, а китайското правителство винаги отдава сериозно значение на това, което от своя страна е демонстрация на високите очаквания за събитието. Китай положи неимоверни усилия, за да изпипа всеки детайл от срещата на върха. Външният министър Янг Жиечи беше пратен във Вашингтон още миналата седмица, за да следи лично последните етапи от подготовката.
<p>Китай също така възобнови двустранните разговори на високо равнище по военните въпроси, които бяха прекратени преди година в знак на протест срещу продажбата на американско въоръжение за Тайван.</p> <p>Робърт Гейтс, секретарят по отбраната на Съединените щати, беше топло посрещнат от Ху Цзинтао и други китайски лидери само дни преди срещата на върха. Той направи посещение дори в бази на Народноосвободителната армия. Очевидно Китай иска да създаде приятна атмосфера за държавната визита на своя президент.</p> <p>Голяма част от дневния ред на срещата ще бъде същият като предишния път. Президентът Обама вероятно ще повдигне въпросите за двустранните търговски дисбаланси, за манипулирането от страна на китайското правителство на стойността на реминби, за предотвратяването на разпространението на ядрено оръжие, за скорошното напрежение, възникнало на Корейския полуостров, за международното сътрудничество по проблемите на климата и за неспазването на човешките права в Китай.</p> <p>Реакцията на Ху Цзинтао също ще бъде позната. Китай ще хвърли вината за търговските дисбаланси върху американската забрана за износ на високи технологии към Китай, ще отхвърли обвиненията в манипулация на валутата, ще призове Съединените щати и техните съюзници в Югоизточна Азия към започване на преговори със Северна Корея без предварителни условия, ще настоява за правото на Китай като развиваща се страна да бъде изключена от таваните за изхвърляните в атмосферата емисии въглероден двуокис и ще опровергае критиките за нарушаването на човешките права.</p> <p>Вероятно и двете страни няма да променят настоящите си позиции по тези въпроси кой знае колко, но все пак на тази среща ще бъде повдигнат и един друг важен проблем: нарастващата военна мощ на Китай и влиянието й в Азия и Тихоокеанския регион.</p> <p>Освен че Китай измества Япония като втора най-мощна икономика в света, в последните години и военните й сили се развиват доста бурно. В резултат на това Съединените щати, като страната с най-силната армия в света, иска да вкара военните отношения между двете страни в дневния ред на срещата заедно с двустранните икономически отношения и международните политически дела.</p> <p>Робърт Гейтс повдигна този въпрос по време на провелата се наскоро среща със своя китайски колега Лян Гуанли, предлагайки механизъм за &bdquo;стратегически диалог&rdquo; между американските и китайските въоръжени сили, насочен към избягването на потенциален конфликт, който може да бъде причинен от взаимно неразбиране и недоверие. Но Лян Гуанли не пое никакъв формален ангажимент. Обама със сигурност ще повдигне въпроса отново на предстоящата среща на върха.</p> <p>Но китайската позиция по американо-китайските военни въпроси остава неясна. Въпреки своята съпротива за провеждане на стратегически разговори със Съединените щати по военните проблеми, те все пак силно желаят да привлекат вниманието на Америка към нарастването на военната си мощ. Само няколко дни преди посещението на Робърт Гейтс китайските държавни медии пуснаха снимка на J-20 Black Eagle, изтребител от пето поколение със &bdquo;Стелт&rdquo; технология, произведен в Китай. Медиите също така съобщиха за разработването на балистични ракети Dong Feng 21D, представени като &bdquo;унищожители на самолетоносачи&rdquo;.</p> <p>От американска гледна точка, бързият растеж на китайската военна мощ и липсата на предвидимост са много сериозна заплаха. В последните години Китай става все по-агресивна в териториалните си спорове&nbsp;с Япония и други страни от района на Южнокитайско море. Китайските лидери дори обявиха Южнокитайско и Жълто море за зона от жизненоважно значение за националните им интереси и наскоро изразиха откритото си недоволство от присъствието на американски военноморски сили в тези води.</p> <p>Поведението на Китай ясно показва решимостта й да стане водеща сила в региона &ndash; дори единствената регионална военна сила. Демонстрацията на мощ и обхват, насочена срещу американските съюзници в азиатско-тихоокеанския регион, повиши напрежението между военните сили на Съединените щати и Китай.</p> <p>Китай вярва, че има пълното право да увеличава военния си потенциал, тъй като се нуждае от защита на разширяващите се китайски икономически интереси, включващи охрана на морските пътища за транспортиране на енергийни и други ресурси. Подозрителността на съседите на Китай и техните действия за установяване на близки връзки със Съединените щати във военната сфера силно разтревожиха и раздразниха китайското правителство. В същото време нарастващите националистически чувства сред населението подложиха на огромно напрежение управляващите и ги принудиха да бъдат по-агресивни и склонни към конфронтация.</p> <p>Включването на стратегическия военен диалог в дневния ред на американо-китайската среща на върха ще донесе ползи и на двете страни. За Китай това ще бъде сигнал за уважение и признаването й като регионален военен лидер. А на практика регулярната размяна на визити на високо равнище във военната сфера между Съединените щати и Китай до голяма степен би увеличила взаимното доверие във време, когато техните разминаващи се интереси, от друга страна, могат да доведат до конфликт.</p> <p>Историята показва, че нарастването на военната мощ на една страна неизбежно води до сблъсък със съществуващите велики сили, особено ако липсва постоянен и ефективен диалог между тях. В такъв случай китайското настояване за мирен растеж би звучало неубедително. А като резултат Китай, Азиатско-Тихоокеанският регион и целият свят ще понесат голямо страдание.</p> <p><em>*Жанг Вей е бивш председател на Комитета по външната търговия и икономическите връзки в регионалното управление на Шанхай, изнасял е лекции по &bdquo;Китайско икономическо развитие&rdquo; в Cambridge University, а понастоящем е гостуващ лектор в Brookings Institution във Вашингтон.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>

Коментари