Демократичен Египет или страна на омразата?

<p>Предположенията ми са твърде мрачни. Но съм загрижен за Израел. Също така съм загрижен и за Египет, но оцеляването на страната е заложено на карта. Загрижен съм за демократичните ценности, но те са повече от излишни в общества, които нямат изградени традиции в търпимостта и уважението към правата на малцинствата. Това, което искаме, е Египет да стане като нас. Но случващото се там е криза на идентичността. А ние не сме те.</p> <p>Трудно е да разберем какво се случва в Египет днес. &bdquo;Мюсюлманско братство&rdquo; изглежда се е снишило. Дали е проява на слабост или обикновена хитрост? &bdquo;Братството&rdquo; остава единствената добре организирана институция в Египет след военните. Те са в нелегалност от поколения &ndash; затваряни, измъчвани, инфилтрирани, но все още, незнайно как, жизнеспособни. Изглежда тяхното време наближава.</p> <p>Под друго име (&bdquo;Хамас&rdquo;) &bdquo;Мюсюлманското братство&rdquo; се е разпростряло и в Ивицата Газа. Уставът на &bdquo;Хамас&rdquo; недвусмислено утвърждава, че основната му цел е унищожението на Израел. Организацията е спомената и в мирното споразумение от 1978 г., подписано в Кемп Дейвид, и естествено, не с възторг. Без съмнение при едни избори в Египет развалянето на споразумението ще бъде изключително популярна тема &ndash; толкова популярна, колкото мирът с Израел не е.</p> <p>Най-влиятелният мислител на &bdquo;Мюсюлманско братство&rdquo; е египтянинът Саид Кутб. Бил е обесен през 1966 г., но не преди да успее да издаде огромно количество текстове. Той е притежавал свръхчовешка смелост и е бил в много отношения колосален човек. Но е бил също така и расист, фанатик, женомразец, антисемит и разпален противник на всичко американско. Въпреки това презрение, той е прекарал около две години в Съединените щати.</p> <p>Египетската криза роди обичайните глупости за ролята на Америка. Съединените щати остават могъща и важна сила, но вече загубила контрол върху събитията &ndash; ако въобще го е имала. Дори нещо повече, от особена важност сега е какво казва Вашингтон. Ислямистите от &bdquo;Братството&rdquo; не презират Америка заради това, което прави, а заради това което е. Прочетете ядните забележки на Кутб за облеклото и външния вид на американките.</p> <p>Прочетете неговите расистки бележки&nbsp; за черните. В представата на Кутб ислямската държава ще бъде най-вече расистка, антисемитска и антихристиянска. Тя би се отнасяла към жените така, както се отнасят талибаните днес към тях &ndash; заради това талибаните изпитват уважение към Кутб. Той е отхвърлил предложението за помилване, казвайки, че неговите думи ще са много по-значими след неговата смърт. И се оказва прав.</p> <p>Властта на мнозинството е добър принцип. Но към него трябва да се прибави уважение към малцинствата, свобода на религиозното самоопределение, равнопоставено отношение към жените, както е в Израел, единствената демокрация в региона. Напълно е възможно съвременните ислямисти в Египет да мислят за тези неща по начин, различен от Кутб. Ако е така, няма да има причини за тревога. Но действията на &bdquo;Хамас&rdquo; в Ивицата Газа, въпреки че наскоро промениха тона си, подсказват друго. Същото важи и за Иран.</p> <p>Американците и всички онези, които аплодират тълпите по улиците на Кайро и другите египетски градове, както и онези от администрацията на Обама, които призовават за засилване на натиска върху Мубарак да подаде оставка, биха постъпили по-умно, ако оставят Вашингтон да действа внимателно. Хосни Мубарак е история. Той се задържа твърде дълго, държеше се доста своеволно &ndash; и за добро, се остави страхът за собственото му бъдеще да го скове. Египет и останалата част от Близкия изток са на ръба на пропастта. Америка трябва твърдо да застане на страната на човешките права. Но тя също така трябва да застане на правилната страна на историята. В този случай обаче двете неща не са едно и също нещо.</p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>