Дебатът за данъците: Някой ще плати

<p>Хари Рийд, лидер на демократите в Сената, подготвя законопроект, който би запазил облекченията само за средната класа, разглеждан като предизвикателство за републиканците да гласуват анблок &bdquo;против&ldquo;.</p> <p>Републиканците от своя страна представят наближаващия вот като възможност за избор между по-голямата икономическа свобода и задушаваща бизнеса социална държава от европейски тип. Техният лидер в Сената, Мик Макконъл представи свой проект за законов акт, ограничаващ вдигането на данъците и запазващ облекченията, въведени от Буш-младши.</p> <p>Тези изходни позиции правят постигането на съгласие трудно. Ако двете партии не намерят взаимно приемлив компромис, от 1 януари 2011 г. данъците ще се вдигнат за всички. Все пак възможен изход от ситуацията може би има. Някои консервативни демократи и умерени републиканци като Олимпия Сноу (сенатор от щата Мейн) са съгласни да удължат сегашните облекчения за още една година, което би отложило времето на трудното решение за нивата на данъците. Очаква се президентът да не наложи вето на подобен законов акт. В своя телевизионна изява на 12 септември лидерът на републиканците в долната камара на Конгреса, Джон Бонър, заяви, че ако цената за запазването на данъчните облекчения е отпадането им за богатите, той би се съгласил, макар и неохотно.</p> <p>Иронията в цялата тази &bdquo;драма&ldquo; е, че паричното изражение на различията между двете партии е доста скромно. Ако предложението на Барак Обама за вдигането на данъците на най-богатите 2% от американските домакинства се приеме, това би генерирало приходи за федералния бюджет през 2011 г. в размер на 34 милиарда долара &ndash; сума, която би покрила бюджетния дефицит на САЩ за едва девет дни. Всъщност проблемът на дебата за данъците не са различията между демократи и републиканци, а много близките им позиции. Демократите мислят, че 98% от американските граждани не трябва да плащат по-високи данъци. За републиканците този процент е 100.</p> <p>Общата сума на данъците през 2010 г. е по-малко от 15% от БВП, което е най-ниското ниво след 1950 г. Двете причини за това са рецесията, която намали броя и доходите на данъкоплатците и ефекта на последователните данъчни облекчения от 1997, 2001, 2003 и 2009 г. Очаква се данъчните постъпления да достигнат 19,6% от БВП през 2020 г., ако сегашният режим се запази. Вдигането на данъците само за богатите ще повиши съотношението до 20%. И двете цифри обаче са далеч от прогнозираните нива на федералните разходи за същата година &ndash; 24% от БВП. По думите на Лен Бърман, експерт по данъчно облагане от университета Сиракуза, &bdquo;на гражданите може да се прости, че забравят връзката между държавните разходи и данъците&ldquo;.</p> <p>Решението на този проблем според конгресмена Джон Бонър е намаляване на държавните разходи до нивата от 2008 г. Това обаче няма как да бъде постигнато само чрез отмяна на политиките на Обама. Разходите на САЩ се повишиха от 21% до 25% от БВП от 2008 г. до 2009 г., процес, наблюдаван в повечето развити държави по една и съща причина &ndash; харченето за спасяване на банките, големите финансови пакети за стимулиране на икономиките и рецесията.</p> <p>Държавните разходи обаче неизбежно ще започнат да намаляват. Обама не е в позиция да възвърне вложените в банките и големите автомобилни компании достатъчно бързо. Помощите за безработица (едни от най-ниските в страна, членка на ОИСР) ще се върнат към предкризисните си нива след изтичането на законовите срокове за временното им увеличаване. Около 2015г. бюджетните разходи на САЩ ще започнат дългосрочен спад. Всичко това няма как да бъде приписано на политиките на президента Обама. Програмата за по-достъпно здравно осигуряване допринася за процеса, но сред по-важните фактори са растящите лихви по публичния дълг на страната и натиска на демографските процеси.</p> <p>Подходът на Обама към здравната система си остана американски въпреки предложенията за въвеждането на система от канадски тип, която би ограничила ръста на средствата, отделяни за здравеопазване. Дори и след реформата, 7% от американците остават без здравна осигуровка &ndash; най-високият дял на неосигурени лица от всички страни, членки на ОИСР, с изключение на Мексико и Турция. В допълнение разчетите на правителството показват, че реформата няма да забави непрестанния ръст на съвкупните частни и държавни разходи за здравеопазване.</p> <p>Американското правителство започна &bdquo;да се разраства&ldquo; още по време на администрацията на Буш до голяма степен заради желанието на обществото за повече сигурност и повече регулация. Законовите актове в посока засилване на финансовата регулация и при Буш, и при Обама бяха продиктувани от общественото недоволство към корпоративните злоупотреби.</p> <p>Самият Барак Обама се възприема като застъпник не за голяма, а за &bdquo;интелигентна&ldquo; администрация. Той вижда федералното правителство като лост, който трябва да трансформира американската икономика чрез &bdquo;инвестиции в образование и чиста енергия, в научни изследвания, технологии и инфраструктура&ldquo; по неговите думи от началото на септември. Това обаче зависи в голяма степен от сътрудничеството между бизнеса и местните и щатските власти, което не е така добре развито към момента.</p> <p>Например, воден от идеята си за развитие на високоскоростни влакове по германски и френски модел, Обама отдели 8 милиарда долара за развитието на индустрията в САЩ. Калифорния получи 2,3 милиарда за реализирането на амбициозния проект за високоскоростен влак от Сакраменто до Сан Диего, за който щатът вече беше взел облигационен заем на стойност 10 млрд. долара. Междувременно обаче очакваната цена на първата отсечка от проекта &ndash; от Сан Франсиско до Анахайм, достигна 42 млрд. долара. Трасето на проекта също се оказва проблем, довел дори до съдебни процеси между местните власти в щата. Проучване на комисия на щатския сенат хвърля сериозни съмнения за очаквания брой пътници на високоскоростния влак и изпълнението на основното условие по облигационния заем &ndash; линията да не бъде субсидирана с парите на данъкоплатците. А когато нивото на данъците се намеси в дебата, хората внезапно спират да бъдат ентусиазирани от идеята за високоскоростни влакове.</p> <p>В някакъв момент подобен избор ще трябва да бъде направен от цялата американска нация. Вдигането на данъците само за богатите няма да реши проблема с бюджетния дефицит. Към момента изглежда, че и двете основни партии очакват решението на проблема от специално създадената комисия за дефицита, която трябва да представи доклада си до 1 декември. Дали политиците ще имат смелостта да го приемат, е съвсем друг въпрос. <br /><em></em></p> <p><em>Превод: Христо Христов</em></p>