Частната дипломация на Берлускони

<p>Съвсем наскоро тунизийската връзка беше припомнена покрай разкриването на една от най-мрачните тайни, свързани с външната политика на Берлускони: връзките с Либия. През септември 2009 година, вестник &bdquo;Гардиън&rdquo; публикува статия за една компания, &bdquo;Куинта Комюникейшънс&rdquo; АД, основана от тунизийския предприемач и дългогодишен бизнес партньор на Берлускони Тарак бен Амар. В статията се твърди, че &bdquo;Куинта&rdquo; се контролира отчасти от транспортна компания, основана от семейство Берлускони, и отчасти от холдингова компания, занимаваща се с търговия с оръжие, контролирана от семейството на Муамар Кадафи. Заключенията, че Берлускони и Кадафи индиректно са съсобственици в &bdquo;Куинта&rdquo;, не са опровергани.</p> <p>Ако Берлускони беше просто финансов магнат, подобни разкрития нямаше да са от такова значение. Все пак либийски финансови институции инвестират в Италия от десетилетия. Ако Берлускони беше само политик, все щеше да се намери някой, който да каже, че една суверенна държава може да си позволи да прави реалполитика: стратегическите съображения често надделяват над преследването на по-благородни цели, като например защитата на човешките права. Докато Берлускони безцеремонно споделя, че близките отношения с Либия са основани на формулата &bdquo;по-малко имигранти и повече петрол&rdquo;.</p> <p>Лошото в този случай е, че финансовата империя, притежавана от Берлускони, която обхваща медии, издания, застрахователни компании и рекламни агенции, може да оказва влияние върху външната политика на страната. И когато чувствителни въпроси като имиграцията и енергийната сигурност са в играта, външната политика на правителството може да окаже негативно влияние на гражданите на други страни.</p> <p>В наскоро изтеклите в сайта &bdquo;Уикилийкс&rdquo; американски дипломатически грами са направени недвусмислени констатции. Американските дипломати в своите доклади изразяват безпокойството си относно връзките на Берлускони с Русия. Те са загрижени за &bdquo;често непрозрачните&rdquo; бизнес сделки между двете страни и заявяват, че много от &bdquo;бизнес приятелите&rdquo; на Берлускони са дълбоко свързани с руските енергийни интереси. Посланикът на Съединените щати по това време нееднократно е потвърждавал, че Берлускони има &bdquo;финансово подплатени връзки&rdquo; с Кремъл.</p> <p>Подобни твърдения, разбира се, могат да бъдат оспорени и Берлускони категорично ги отхвърли. Но основният въпрос, дали Италия заслужава доверие или не, не може да бъде отхвърлен толкова лесно.</p> <p>Както американските дипломати са категорични по въпроса, така и останалата част от международната общност с право се съмнява във външноикономическите приоритети на семейство Берлускони. Преди всичко относно това дали тези приоритети влияят на външната политика на Италия и дали Берлускони може да докаже, че не влияят.</p> <p>Всевъзможните трикове за оцеляване, прилагани от Берлускони, и скандалите, съпътстващи личния му живот, не се отразяват върху цялостните впечатления от италианците в очите на външния свят. Но рядко външната политика на която и да е западна страна е била толкова свързана с частните интереси на своя министър-председател. <br />Конфликтът на интереси в Италия ще породи много повече от недоверие от страна на найните съюзници. Той ще подкопае стабилността на установените европейски практики за върховенство на закона и ще утвърди употребата на двойни стандарти, срещу които толкова често се противопоставя западната политика. Както руският министър-председател Владимир Путин обичаше да казва с известна доза сарказъм, когато се противопоставяше на честите критики от страна на европейците по повод организираната престъпност и корупцията, &bdquo;мафия не е руска дума&rdquo;.</p> <p>Всеки с достъп до мрежата на Ю Тюб може да гледа клипа от 1986 година, където Берлускони е интервюиран в едно от собствените си студиа от журналиста ветеран (и по късно негов отявлен опонент) Енцо Биаджи. Под карта на Европа от времето на Студената война тогавшният предприемач се хвали с успехите на своите компании. В края на интервюто той заявява, че разрастването на неговите телевизионни канали зад граница ще бъде в основата на обединението на Европа.</p> <p>Въпреки че този замисъл не е реализиран, не трябва ли все пак най-малкото да се допитваме, когато правим подобни изявления, до международните партньори на Италия.</p> <p><em>*Фабрицо Тасинари е ръководител на Департамента по външна политика и изследване на институциите на ЕС в датския Институт за международни изследвания. Арнолд Касола е бил Генерален секретар на Европейската зелена партия (1999&ndash;2006) и депутат в Италианския парламент (2006-2008).<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>