Бащите основатели срещу Чаеното парти

<p>Много кандидати и активисти на Чаеното парти опитаха да навлязат в полето на морала, категорично идентифицирайки се с бащите основатели. Шарън Енгъл, участваща в разгорещена надпревара с Хари Рийд за място в Сената от Невада с подкрепата на Чаеното парти, настръхна от твърдението на г-н Рийд, че е прекомерно консервативна. &bdquo;Сигурна съм, че вероятно са казвали същото за Томас Джеферсън, Джордж Вашингтон и Бенджамин Франклин&rdquo;, възроптава тя. &bdquo;И наистина, когато погледнете Конституцията, когато погледнете нашите бащи основатели и техните писания... можете да направите извода, че те са били консерватори, били са консерватори и по отношение на финансите, и по отношение на обществото&rdquo;.</p> <p>Движението също така се мъчи да открие историческо основание за съществуване си в Конституцията на Съединените щати. Много от членовете на Чаеното парти търсят аргументи в нея, за да се противопоставят на увеличаването на правителствените харчове, раздуващи дефицита, на финансирането на банките в затруднение и на плана на президента Обама за реформа в здравеопазването. Манифестът на Чаеното парти, наречен &bdquo;Договор за Америка&rdquo;, дори съдържа императивни формулировки, постановяващи, че цялото законодателство, минало през Конгреса, трябва да съдържа ясно упоменати конституционните текстове, според които Конгресът има правото да пусне който и да е закон &ndash; идея, настойчиво предложена в четвъртък (миналата седмица &ndash; б.пр.) от лидера на републиканците в Камарата на представителите.</p> <p>Но всяко движение, което периодично извиква на помощ духовете на бащите основатели, определяйки ги като свои съмишленици, в края на краищата предлага един твърде едностранчив прочит на историята.</p> <p>Истината е, че спорещите бащи основатели &ndash; които са били революционери, а не хористи &ndash; рядко са стигали до съгласие по който и да е въпрос. Никога повече обаче страната не успява да роди по-брилянтно аргументираща се, индивидуалистична и недопускаща възражения група от политици. Онази епоха далеч не е била време на тихо говорене, идващо от изтънчени умове, онези дни са били шумни и кресливи, гъмжащи от саркастични подхвърляния и политически интриги. Вместо да завещаят на поколенията комплекс от универсално споделени идеи, &bdquo;издълбани в мрамора&rdquo;, бащите основатели предизвикват серия от ожесточени дебати, които отекват до наши дни. Сега заедно с цяла Америка Чаеното парти наследява тези дълбоко запечатани в нашата политическа култура и неприключили още вражди.</p> <p>Като общо правило бащите основатели изказват предпочитания към ограниченото правителство, запазвайки възможността за защита от произвол на изпълнителната власт, но имат остър сблъсък по обхвата на тези ограничения.</p> <p>Конституционалистите са посветили член 1 от Конституцията на законодателното тяло с надеждата, че като най-близко до хората, то трябва да има първостепенна роля. Но Вашингтон, като пръв наш президент, бързо губи търпение от този многочислен, нефункционален Конгрес, вечно търсещ и непостигащ съгласие и компромис. Първия път когато посещава Сената, за да даде своето &bdquo;мнение и съгласие&rdquo; за договора с индианците от Залива, се ужасил от хаоса. &bdquo;Това осуети всички мои намерения&rdquo;, промърморва той, след което си тръгва със &ndash; както един сенатор го заклеймява публично &ndash; &bdquo;навъсено достойнство&rdquo;. Вашингтон идва още един път, преди напълно да се съобрази с решението на Сената, като повече не прави подобна грешка.</p> <p>Министърът на финансите на президента Вашингтон, Джон Хамилтън, не пропилява излишно време в проверка на конституционните ограничения, като отхвърля напълно правителствената активност в отношенията с Конгреса.</p> <p>През декември 1790 година той публикува държавен документ, отнасящ се до първата в историята на страната централна банка, предшественик на Федералната резервна система на Съединените щати.</p> <p>Понеже в Конституцията не съществува никакъв текст за подобен род институция, Хамилтън, със своя пъргав юридически ум, се хваща за член 1, параграф 8, който дава властта на Конгреса &bdquo;при необходимост и по право&rdquo; да изпълнява задачи залегнали в нея. И понеже Конституцията овластява правителството да събира данъци и да сече пари, убеждава ни Хамилтън, една централна банка може напълно да бъде натоварена с подобни функции.</p> <p>Така той ни завещава законодателната доктрина за &bdquo;овластеност по подразбиране&rdquo; тогава, когато липсва конституционен текст.</p> <p>Поразен от банковия закон, Джеймс Мадисън, по това време конгресмен от Вирджиния, надвесен над Конституцията, не могъл &bdquo;да открие в нея каквато и да е властова възможност за основаване на банка&rdquo;. Държавният секретар Томас Джеферсън бил не по-малко ужасен от юридическата еквилибристика на Хамилтън.</p> <p>Той мислел, че само при крайна необходимост може да се позволи да се вземат решения, незалегнали като властови правомощия в Конституцията. Той се досетил колко много неща самоувереният Хамилтън се готви да прокара през скандалната законова вратичка при &bdquo;нужда и по право&rdquo;. И предрекъл, че за федералното правителство &bdquo;да престъпи отвъд точно разчертаните по конституция граници, означава да заеме позиции за овладяване на цялата власт&rdquo;.</p> <p>След като прегледал убедителните юридически аргументи, представени и от Хамилтън и от Джеферсън, Вашингтон застанал категорично на страната на Хамилтън, одобрявайки основаването на първата национална банка.</p> <p>Джон Маршал, прочутият правосъден шеф, докарва оформящата се двупартийна система до този неприятен епизод и политиците в Америка скоро подемат безнравствения партизански рефрен. Ключовите фигури в двете основни течения, Хамилтън и Джеферсън, са част от кабинета на Вашингтон и олицетворяват базисните противопоставяния в страната. Хамилтън и неговата Федералистка партия прегръщат идеята за силното федерално правителство с водеща роля на изпълнителната власт и подкрепят един по-либерален прочит на Конституцията. Въпреки първоначалната си съпротива Вашингтон категорично заема място в този лагер.</p> <p>Джеферсън и неговите републиканци (които нямат почти нищо общо със сегашните) защитават тезата за суверенитета на отделните щати, за слабото федерално правителство и за недопускащи отклонения дефиниции в Конституцията. Чаеното парти може да получи легитимност директно от Джеферсън и Мадисън, въпреки че те са основоположници на това, което днес е Демократическата партия. От друга страна, Вашингтон и Хамилтън &ndash; несъмнено основатели от голяма величина &ndash; възприемат едно по-разширено тълкуване на Конституцията. Това, което би паснало на поддръжниците на Чаеното парти, много от които подкрепят автентичните юридически доктрини, е всяко тълкуване на Конституцията да се придържа твърдо и непоколебимо към всички политически хитрини, заложени от бащите основатели.</p> <p>Разбира се, по-важното в случая е било, че онези, които са написали Конституцията, участвали са в първото федерално правителство и са били сред делегатите във Филаделфия, са проявили изключителна проницателност и са постигнали съгласие по конституционните текстове. Но Хамилтън и Мадисън, основните автори на &bdquo;Федералистът&rdquo;, са водили ожесточена битка срещу конституционните текстове години наред. Почти като републиканците и демократите днес, привържениците на Джеферсън и Хамилтън се сражавали за правителствените дългове, митническите налози и акцизните ставки и препоръчваната от Хамилтън правителствена помощ за бизнеса.</p> <p>Никоя група не трябва някога да си позволява да претендира за специални права върху наследството на бащите основатели или върху тълкуването на Конституцията, която те са написали с вещина и умение. Тези благородни мъже, заедно с документите, които са ни оставили, формират една свята част от нашето общо наследство като американци. Те трябва бъдат ползвани заради богатството и разнообразието на аргументите си, а не да бъдат намесвани в нечисти политически игри. Холандският историк Питър Гейл веднъж прекрасно заяви, че историята била безкраен спор. Обичащите спора бащи основатели, въпреки че едва ли биха се съгласили с това, несъмнено биха били съгласни с Гейл.</p> <p><em>*Рон Чернов е автор на книгата &bdquo;Александър Хамилтън&rdquo; и на предстоящата да излезе от печат &bdquo;Вашингтон: един живот&rdquo;.</em></p>