Азия на везните

<p>Официалните изявления наблягаха на приятелските отношения между Индия и Китай, а някои пазарни анализатори са убедени, че двата гиганта с бързо развиващи се пазарни икономики ще се превърнат в нещо като икономическа &bdquo;Киндия&rdquo;. По време на последното си посещение в страната преди няколко години премиерът Вън Цзябао подписа петгодишна спогодба за стратегическо сътрудничество. И както се изрази тогава индийския министър-председател Манмохан Сингх, &bdquo;Индия и Китай заедно могат да променят световния ред&rdquo;.</p> <p>Подобно изявление отразява важната промяна от отношенията на враждебност, които затормозяват индийско-китайските отношения още от времето на войната между двете страни от 1962 година, водена заради спорните граници в Хималаите, към помирение. Въпреки това все още съществува дълбоко безпокойство, което лежи под повърхността, особено в Индия.</p> <p>БВП на Китай е три пъти по-голям от този на Индия, растежът е по-висок, а бюджетът за отбрана продължава да нараства. Граничните спорове остават нерешени, а двете страни си съперничат за влиянието в съседни държави като Мианмар. И през последните години Китай работи задкулисно, за да предотврати придвижването на въпроса за признаването на статуса на Индия като велика сила и приемането й за постоянен член на Съвета за сигурност.</p> <p>Но разговорът за Индия като бъдеща велика сила е неизбежен, а някои индийци дори предричат появата на триполярен свят, опиращ се на Съединените щати, Китай и Индия още до средата на века. Населението на Индия с численост от 1,2 млрд. души е четири пъти по-голямо от това на Щатите и вероятно ще надхвърли това на Китай до 2025 година. Виджай Йоши от Сейнт Джон Колидж, Оксфорд, твърди, че &bdquo;ако настоящите тенденции продължат, Индия ще стане третата най-голяма икономика (след тези на Съединените щати и Китай) в рамките на следващите 25 години&rdquo;.</p> <p>От десетилетия Индия страдаше от това, което някои наричаха &bdquo;индийско темпо на икономически растеж&rdquo; &ndash; равняващо се на малко над един процент годишно. След обявяване на независимостта си през 1947 година страната години наред следваше своя собствена икономическа политика, концентрирана върху тежката индустрия. Но се оказа, че ниските нива на икономически растеж се дължат не на индийската култура, а на вносното британско-фабианско, социалистическо икономическо планиране.</p> <p>След пазарноориентираните реформи в началото на 90-те нивата на растежа нараснаха значително, с перспективи за двуцифрен растеж в бъдеще. Мартин Улф от &bdquo;Файненшъл таймс&rdquo; нарече Индия &bdquo;недоразвита суперсила&rdquo;, страна с нисък жизнен стандарт, но с огромна икономика. Той смята, че индийската икономика в рамките на едно десетилетие ще стане по-голяма от британската, а до две години и по-голяма от японската. В Индия се заражда средна класа от порядъка на няколко стотици милиона, а английският е официален език, говорен от 50&ndash;100 милиона. Върху тази база индийската информационна индустрия може да се окаже ключов световен играч.</p> <p>Индия също така притежава значителни военни ресурси. С приблизително 60&ndash;70 ядрени бойни глави, с ракети със среден радиус на действие, със собствена космическа програма, с армия от 1,3 млн. души и с годишни разходи за отбрана от близо 30 млрд. долара, което представлява два процента дял от разходите за отбрана в света. Но тя има също така установена демокрация и жива народна традиция с разнообразни влияния. Индия има влиятелна диаспора и своя собствена киноиндустрия, Боливуд, която е най-голямата в света, ако се гледа годишното филмопроизводство, и далеч изпреварва Холивуд като влияние в Азия и Близкия изток.</p> <p>В същото време Индия си остава много неразвита страна, със стотици милиони неграмотни и мизерстващи граждани. Около една трета от индийците живеят в условията на ужасна бедност, а в страната им според статистиката живеят приблизително една трета от бедните в света. БВП на Индия възлиза на 3,3 трлн. долара, в сравнение с петте трилиона на Китай, което е едва 20 процента от БВП на Съединените щати. Това прави доход на глава от населението в Индия от 2900 долара, което е едва половината от китайския и една петнадесета от този в САЩ.</p> <p>Още нещо поразително, докато 91 процента от китайското население е грамотно и 43 процента е урбанизирано, то числата за Индия са респективно само 61 процента грамотни и 29 процента урбанизирани. Всяка година Индия произвежда два пъти повече компютърни инженери от Америка, но според списание &bdquo;Икономист&rdquo; &bdquo;само 4,2 процента са подготвени за работа във фирми, произвеждащи софтуерни продукти, и само 17,8 процента са наемани от IT компании, като се налага шестмесечно допълнително обучение&rdquo;.</p> <p>Потвърждение за това е лошото представяне на Индия в международното сравнително изследване на университетите: класацията на азиатските университети за 2009, подготвена от висококвалифицирани специалисти по висшето образование, показва, че най-добрият индийски университет, а именно Индийският технологичен институт в Бомбай, е едва на 30-о място. На първите десет места са класирани университети от Китай и Хонконг. Износът на високотехнологична продукция е едва 5 процента от общия износ на Индия в сравнение с 30-те процента на Китай.</p> <p>При това положение е малко вероятно Индия да натрупа достатъчно властови ресурс, за да може да се изравни с Китай през следващите десет-двадесет години. И въпреки че двете страни подписват споразумения помежду си през 1993 и 1996 с обещание за мирно решаване на граничния спор, довел ги до ръба на войната през 1962 година, те нямат никаква тежест, защото предшестват ядрените опити на Индия през март 1998, след които индийският военен министър определи Китай като &bdquo;потенциален враг номер едно за Индия&rdquo;. Наскоро дори, всъщност през 2009, граничният спор избухна с нова сила.</p> <p>Индийските власти в повечето случаи са твърде сдържани в публичното пространство по отношение на връзките с Китай, но в частни разговори техните мнения са натоварени с много емоции. Вместо да станат съюзници, е по вероятно Индия да се превърне в една от азиатските страни, която да балансира нарастващата китайска мощ в региона.</p> <p><em>*Джоузеф Най е бивш помощник-секретар по отбраната на Съединените щати, професор в Харвардския университет и автор на книгата &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;, която ще излезе от печат през февруари.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &ldquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>