Арабите – млади и неспокойни

<p>Без възможност за разселване, гъстотата на населението нараства почти до пръсване. Кайро се разраства до почти 20 млн. души, нагъчкани в места без подходяща инфраструктура.</p> <p>Бързото нарастване на населението означава и неговото подмладяване. Всъщност половината от населението на Египет е на възраст под 25 години. Египет, също както и много други страни по света, е изправена пред огромното &ndash; и съвсем ново &ndash; предизвикателство да осигури подходящи и доходни работни места за своите млади хора.</p> <p>Ръстът на работните места не може да настигне подобно разрастване на населението, да не говорим за подходящи работни места с прилична работна заплата. Безработицата сред младите хора (между 15 и 24 години) в Северна Африка и Близкия изток е над 30%. Отчаянието на безработните и частично заетите млади хора сега се излива по улиците.</p> <p>Проблемът с високите нива на младежката безработица определено не се ограничава само до развиващия се свят. В Съединените щати общото ниво на безработицата е около 9%, но сред хората на възраст между 18 и 25 години тя е ужасяващите 19%. И това, без да броим младите, които са на временна заетост или които търсят работа. Много от тях просто са обезкуражени и напълно изпадат от работната сила: не учат, нямат работа и не си правят труда да си търсят такава. Те не протестират, но за сметка на това много от тях стигат до затвора.</p> <p>Световният пазар на труда днес е доста свързан. Млади хора от толкова различни страни като Египет и Съединените щати са в конкуренция за работни места с младите китайци и индийци. Ниското заплащане в Китай, сравнително продуктивните индустриални работници и отличната инфраструктура (пътна, енергийна, пристанищна и комуникационна) налага стандарти за глобална конкуренция. В резултат на това нискоквалифицираните работници в Египет, Съединените щати и други страни трябва да повишат своята производителност достатъчно, за да се конкурират за сносно заплащане, или в противен случай да се задоволяват с ниски доходи или в крайна сметка да останат без работа.</p> <p>Затова създаването на добри работни места с прилично заплащане е сърцевината на международната конкуренция. Това изисква обаче подготвени работници с добро образование, подходяща квалификация и поддържаща инфраструктура. Докато на частния сектор се полага задачата да създаде повечето работни места, на публичния сектор се пада задачата да създаде подходящите условия за повишаване на продуктивността. Това са основните задачи.</p> <p>Само един регион в света е успял да свърши сравнително добра работа при подготовката на младите си хора и цялата си икономика за безмилостната глобална конкуренция: Северна Европа, включваща Германия и Скандинавия (Дания, Финландия, Норвегия и Швеция). В тези страни общественото образование е изключително качествено и преходът от училище към работа често е свързан с програми за партньорство с бизнеса под формата на производствени практики, с които Германия е доста известна.</p> <p>В развиващите се страни основните предимства имат държавите, които наблягат преди всичко на образованието, публичните инвестиции в инфраструктурата и много сериозно на квалификацията на работниците. Южна Корея вероятно е най-добрият пример в това отношение, с превъзходни постижения в образованието и осигурена заетост на младите, превърнали я от развиваща се страна в силно развита икономика с високи доходи, и то само в рамките на едно поколение. И Южна Корея постигна този подвиг в силна конкуренция със своя съсед Китай.</p> <p>Противно на тези страни, Съединените щати са пълен провал, като изключим младите хора от семействата с високи доходи. Американските деца се развиват успешно само когато получат отлично образование и имат добри перспективи за работа след завършване на бакалавърска степен. Но когато богатите успеят да се преборят за данъчните облекчения и намаляването на правителствените разходи, децата от бедни домакинства и от домакинства на работническата класа е много по-малко вероятно да получат висококачествено образование, а американското правителство няма да успее да осигури нито подходящото обучение, нито подходящата инфраструктура. Резултатът е нарастваща безработица сред младите от бедните домакинства и домакинствата на работническата класа.</p> <p>Страните от Северна Африка и Близкия изток трябва да се поучат от Източна Азия и Северна Европа и да се постараят да избегнат провалите на Съединените щати. За да хване корени и да процъфти демокрацията в Египет, Тунис и навсякъде в арабския свят, новите правителствени реформи трябва да наблегнат силно върху проблема с младежката безработица и да го направят свой основен приоритет.</p> <p>Близкоизточните страни трябва да изработят стратегии за подобряване на качеството и за удължаване сроковете на обучение, да инвестират в квалификационни и преквалификационни курсове, да установят сътрудничество с частния сектор за изграждане на професионални учебни центрове и да подпомогнат развитието на малкия и средния бизнес. Трябва да се фокусират върху ключовите инфраструктурни проекти, нужни за осигуряването на високата продуктивност на частния сектор. И накрая, трябва да работят заедно с другите страни за задълбочаване на регионалните търговски връзки, като по този начин създадат много по-големи пазарни възможности.</p> <p>Свалените авторитарни лидери &ndash; тунизийският Зин ел Абидин Бен Али, Мубарак и съвсем скоро &ndash; полковник Муамар Кадафи, са скътали милиарди откраднати долари от националното богатство на своите страни. Тези нечестно спечелени пари трябва да бъдат възстановени и вкарани в специални фондове за насърчаване на младежката заетост.</p> <p>Нещо повече, при цени на петрола над 100 долара за барел, държавите от Персийския залив са като златни мини. Те също трябва да създадат специални фондове за насърчаване на младежката заетост в региона, като основат Мюсюлманска банка за развитие. Няма по-добър начин за използване на регионалните ресурси от осигуряването на възможности за младите хора там под формата на повече образователни възможности, повече умения и квалификации и висококачествени работни места.</p> <p><em>*Джефри Сакс е професор по икономика и директор на &bdquo;The Earth Institute&rdquo; в Колумбийския университет. Той е специален съветник на Генералния секретар на ООН по програмата &bdquo;Цели на хилядолетието за развитие&rdquo;. Определя се също така и като &bdquo;баща на валутния борд&rdquo; в България. Беше икономически съветник на президента Петър Стоянов.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван на сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>